Определение № 6353 от 19.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6353 гр. София, 19.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500485 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Постъпило е възражение с правно основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК на длъжника "ВАЛДА 90" ООД срещу заповед за изпълнение на парично задължение с рег. №19943/08.07.2025г., издадена по ч.гр.д.№ 20251110136644 по описа на СРС, 163. състав.

Изложени са доводи за нарушения при връчването на заповедта по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, изразяващи се в ненадлежно приложение на чл. 50, ал. 2 от ГПК, тъй като заповедта е връчена на адрес гр.София, ул.“********“, ********, а вписаният в търговския регистър адрес е гр. София, район „********“, ж.к. ********, ********, ет . 1, ап. 1.

На следващо място са изложени твърдение за удостоверени неверни обстоятелства в съобщението за връчване на книжата, в което е посочено, че по данни на непоз нато за представителите на дружеството лице същото се е преместило на друг адрес преди повече от 8 години. Твърди че никога дружеството не е било регистрирано на адреса, посочен в съобщението. Освен това в офиса му винаги има лице за получаване на съобщения и призовки.

Излага съображения, че поради ненадлежно връчване на заповедта дружеството е лишено от възможността да подаде възражениe в срок срещу издадената заповед.

Предвид изложеното е направено искане за приемане на възражението по 1 чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК и спиране изпълнението на издадената заповед по чл. 410 от ГПК.

Заявителят „ИВИЛ-И“ ООД е представил писмен отговор, в който възразява срещу приемане на възражението.

Постъпила е частна жалба от длъжника "ВАЛДА 90" ООД с правно основание срещу чл.413, ал.1 от ГПК, с която се обжалва заповед за изпълнение на парично задължение с рег. №19943/08.07.2025г., издадена по ч.гр. № 20251110136644 по описа на СРС, 163 състав, по отношение на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, като са изложени съображения за прекомерност на същите.

Заявителят „ИВИЛ-И“ ООД е представил писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства, съдът приема следното от фактическа страна следното:

От събраните в заповедното производство доказателства се установява, че в заявлението е посочен адрес на длъжника в гр.София, район „********“, ж.к. „********, ет.********. От справката в търговския регистър, направена от СРС през ЕИСС, се установяват вписаните към 30.06.2025г. седалище и адрес на управление, а именно гр.София, район „********“, ********, ********, ет.1, ап. 1. След издаване на заповедта е изпратено съобщение на адрес гр.София, ул.“********, ет.********, което е върнато с отбелязване, че при посещение на адреса е предоставена информация от собственика на имота Д.К., че фирма „Валда 90“ ООД е напуснала преди около 8 години, когато същата е придобила имота. Върху съобщението се съдържа разпореждане на съдията-докладчик, който приема, че е налице редовно връчване.

Направена е справка в ТР, като е приложено извлечение от ТРРЮЛНЦ, от която е видно, че към 15.09.2025г. вписаните седалище и адрес на управление на длъжника са гр. София, район „********“, ж.к.“********“, бл.********, ет.********.

На 15.09.2025г. е разпоредено издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед по чл.410 от ГПК.

Към частната жалба е приложено извлечение от Гугъл мапс, от което е видно, че улица с наименование „********“ има в три различни квартала на 2 гр.София, които са различни от адреса на длъжника, посочен в ТР.

Съдът констатира, че със заповедта по чл.410 от ГПК са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 896,40лева.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав приема следното от правна страна:

Съгласно чл.50, ал. 3 и ал. 4 от ГПК връчването на търговци и юридически лица, които са вписани в съответния регистър, се извършва в канцелариите им на последния посочен в регистъра адрес на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или лице, което е съгласно да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.

От изложеното следва, че редовно връчване следва да се извърши на точния адрес, посочен в ТР. След служебна справка в търговския регистър по ЕИК на длъжник, която се генерира при справка чрез ЕИСС, настоящият състав констатира непълнота на данните за седалище и адрес на управление, тъй като липсва отбелязване за това дали наименованието „********“ е на ж.к. или на улица. Поради тази непълнота първоинстанционният съд е изпратил съобщение до длъжника на адрес гр.София, ул.“********“ бл.********, ет.********, който е различен от вписания в търговския регистър.

На следващо място, при връчване на съобщението за издадената заповед не е спазено изискването, то да се извърши в канцеларията на съответното дружество на всеки служител или работник, който е съгласен да получи. В случая са удостоверени обстоятелства, относими към приложение на чл.50, ал.2 от ГПК, като са взети предвид данни, че дружеството е напуснало адреса преди 8 години, предоставени от трето лице, собственик на недвижим имот, находящ се на различен адрес,

От извършената справка от ТРРЮЛНЦ на лист 50 от делото, направена служебно от първоинстанционния съд, се установява точният адрес на длъжника, вписан в този регистър, но СРС не е взел предвид наличното несъответствие и е приел за редовно връчването на заповедта на длъжника, както и че същата е влязла в сила.

От установените по делото факти относно връчване на съобщението за издадената заповед по чл.410 от ГПК на длъжника следва да се направи извод, 3 че съобщението е изпратено на адрес на дружеството длъжник, различен от вписания в търговския регистър, поради което предоставената информация от трето лице, че дружеството е напуснало адреса, не дава основание за приложение на чл.50, ал.2 от ГПК.

Налице са основанията на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК за приемане на възражението и за спиране на изпълнението по заповедта. На основание чл.

423, ал. 4 от ГПК разглеждането на заповедното производство от първоинстанционния съд следва да продължи с даване на указания до заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Съгласно т.12 от ТР №4 /2013г. на ОСГТКВКС с ъдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

От указанията по прилагане на закона, дадени в посоченото решение, следва да се направи извод, че частната жалба с правно основание чл.413, ал.1 от ГПК е преждевременно администрирана и настоящият състав не следва да я разглежда по същество. Производството по отношение на същата следва да бъде прекратено и да се върне на СРС за администриране, в случай че не бъде образувано исково производство по чл.422 от ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението на" ВАЛДА 90" ООД срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение с рег. №19943/08.07.2025г., издадена по ч.гр. № 20251110136644 по описа на С РС, 163 състав СПИРА изпълнението по горепосочената заповед за изпълнение.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 163 състав, за изпълнение на задължението по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5