Решение № 322 от 28.12.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Враца, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20251400500111 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 91/12.02.2025 г., постановено по гр. дело № 2708/2024 год. по описа на Районен съд - Враца, състав на съда е уважил молбата на В. Н. В., ЕГН ********** за налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо ответника Х.

Е. П., ЕГН **********, като е наложил по отношение на ответника Х. П. мерки по чл.5,ал.1,т.1,т.3 и т.4 от ЗЗДН. Предупредил го е на основание чл.16,ал.2 от ЗЗДН за последиците от неизпълнение, осъдил го е на основание чл.11,ал.2 от ЗЗДН да заплати държавна такса в размер на 25.00 лева, както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК направените от молителката деловодни разноски за адвокатска защита и експертиза в размер на общо 1800.00 лева.

Въз основа на решението е издадена Заповед за защита № 3/12.02.2025 г. от Районен съд - Враца, с която Х. Е. П. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. Н. В.; забранено му е за срок от 12 месеца да приближава на по-малко от 50 метра В. Н. В., както и нейното жилище в гр. Враца; забранено му е за срок от 12 месеца да осъществява контакт с В. Н. В. под каквато й да е форма, вкл. по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства за комуникация.

Решение № 91/12.02.2025 г. е обжалвано от ответника Х. Е. П., чрез 1 пълномощник адв.М. М. от АК Враца, с въззивна жалба вх.№ 2582/18.02.2025 г. по опис на РС - Враца.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в противоречие с целите на закона и събраните по делото доказателства.

Жалбоподателят сочи, че първото условие за налагане на мерки за защита от домашно насилие е да бъде установен извършителят на насилието, което условие в конкретния случай не е изпълнено. Прави подробен анализ на приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ и поддържа, че с това заключение не е установено, че именно той е ползвателят на електронна поща с адрес ***, от която са изпращани приложените по делото електронни писма - писмата са подписвани от името на H. K., без електронен подпис и без данни, че H. K. и Х. Е. П. са едно и също лице. Счита, че с експертизата не е установено нито едно значимо по делото обстоятелство, а съдът изцяло се е позовал на нея, за да стигне по погрешния извод, че той - Х. Е. П., е извършител на домашно насилие, което е несправедливо и носещо сериозни последствия за него. Намира, че съдът е тълкувал превратно наличната доказателствена маса, в груба колизия с установеното чрез експертизата, и е постановил порочен акт, игнорирайки други доказателства - показанията на свидетелката Ц. К., които оборват поне едно от изложените в молбата за защита твърдения на В. В.. Твърди, че съдът не е анализирал и събрани по делото писмени доказателства прокурорска преписка, справки от РУ, от Бюро съдимост, от ЦПЗ, а вместо това излишно е изследвал разликите между психическо и емоционално насилие, въпреки че с влезлите в сила от 01.01.2024 г. промени "емоционалното насилие" не е посочено в ЗЗДН. Твърди още, че представената декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН не отговаря на изискванията на закона и е негодно доказателствено средство, като доказателствената й стойност е компрометирана и оборена и чрез прието заключение на СТЕ, от което не е установено авторството на описаните от молителката актове на домашно насилие.

При тези си твърдения и доводи жалбоподателят П. моли Окръжен съд - Враца да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение, съответно да отхвърли молбата за защита.

Не сочи и не представя нови доказателства.

В срока по чл.17,ал.4 от ЗЗДН В. Н. В., чрез адв. Х. П. от АК Враца, е депозирала отговор, в който заявява и подробно обосновава становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че Х. е приел фамилията П. от бившата си съпруга, а рожденото му фамилно име е К.. Твърди, че Х. е съкратено от Х., подателят на електронните писма е Х. К., а в тези писма има чувствителна, интимна информация, с която единствено ответникът разполага.

В подкрепа на твърденията си относно авторството на писмата, представя 2 екранни снимки от 13 електронни писма, получени на електронна поща *** от *** и ***.

Моли решение № 91/12.02.2025 г. на РС - Враца да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Относно представените от пълномощника на въззиваемата екранни снимки съдът е преценил, че не следва да бъдат приемани като доказателства, а само приложени по делото. Една част са представени и в първоинстанционното производство (напр. от 05.07.2024 г.) и са били обект на изследване от експертизата, а за останалите е необходимо съгласието на насрещната страна, което в случая липсва.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът Х. П., редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощения си адв. М. М..

Въззиваемата В. В., редовно призована, не се явява представлява се от упълномощения си адв Х. П..

Не се сочат нови доказателства и не се правят доказателствени искания.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лица с правен интерес, в установения от ГПК преклузивен срок, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валиднo и допустимо - постановено е от надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на молбата за защита.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Окръжен съд - Враца намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Първоинстанционният съд е сезиран с молба за защита от домашното насилие от В. Н. В., ЕГН **********, срещу Х. Е. П., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН.

По делото са приети като доказателства декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, извадки от съдържанието на електронната поща на молителката с адрес ***, представляващи електронни изявления от електронна поща с адрес ***, справка за подадени сигнали за домашно насилие срещу ответника, справки от ЦПЗ.

По делото не се оспорва, че молителката се ползва със защитата, постановена по гр. дело № 1777/2023 год. по описа на Районен съд - Враца, обективирана в издадената Заповед за защита № 15 от 25.10.2023 год.

Изслушани са показанията на свидетел, от чийто показания не се установяват релевантни за спора факти и обстоятелства.

Допусната е съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. От заключението на вещото лице се установява, че приложените по делото електронни документи (електронни писма) се съхраняват на електронна поща ***, като са изследвани тридесет и три електронни писма, изпратени от електронна поща с адрес *** до електронна поща с адрес ***. Съдържанието на електронните документи, приложени по делото и тези, открити в електронната поща с електронен адрес *** е идентично. От заключението на вещото лице се установява, че след актуализиране на политиката за поверителност на водещите доставчици на мейл услуги като Gmail, Yahoo! mail, Proton mail и др., данните закодирани в "хедъра" на имейла не предоставят информация за IP адреса на устройството, от което "акаунта" изпраща електронно писмо, а само информация за сървърите на съответния доставчик, през които то преминава. Установява се от заключението по допусната съдебно-техническа експертиза, че МАС (Media Access Control) е уникален идентификатор, присвоен на мрежовите интерфейси за комуникации във физическия мрежов сегмент. МАС адресите се използват като мрежови адреси за повечето мрежови технологии IEEE 802, включително Ethernet и Wi-fi. MAC адресите нямат връзка, т. е. не оставят отпечатък с обмяната на електронни съобщения, като те се използват в подслоя на протокола за контрол на достъпа до медиите на референтния модел на ОSI.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че спецификата на конструиране на имейл сървърите е такава, че след като съобщение от пощенската кутия бъде изтрито се подава автоматична заявка към сървъра, който обслужва пощенския клиент и съответно информацията, записана на него също се изтрива, като това се прави с цел да не се съхранява излишна информация. Вещото лице уточнява, че е установил и други електронни съобщения, свързани смислово в електронна поща с електронен адрес ***, като съдържание и изписване, но не потвърждава дали са идентични с процесните. Вещото лице сочи, че е установил над 400 електронни съобщения, смислово свързани с процесните 32, които са в същия стил на изразяване. Вещото 4 лице уточнява, че в част от изследваната кореспонденция има положен "електронен подпис" под формата на изписано име, телефон, име на фирма или адрес на фирма, посочен е автор на електронното съобщение, а в някой от електронните съобщения е налице точен адрес, телефон или име. Вещото лице уточнява, че под електронен подпис визира посочени име, телефонен контакт и адрес, процесните 32 електронни съобщения са с посочен автор Х. К., изписано с латински букви H. K., но в други електронни съобщения, които вещото лице е достъпило, за да достигне до процесните и да ги изследва, е установил, че са посочени наименование на фирма и информация за контакт, каквито данни не се съдържат в процесните 32 електронни съобщения.

В своята съвкупност доказателствата обосновават извод за основателност на молбата за защита от домашното насилие.

От приетата експертиза се установява с голяма вероятност съвпадение между автора на електронните писма и ответника по делото, доколкото са техническите възможности на такава експертиза при липса на предоставен достъп и устройства, както е посочил експертът в заключението си. Следа да се отбележи, че по делото няма и твърдение от ответника някое друго лице да е автор на приложените съобщения, а предвид съдържанието на едно от тях, а именно кога изтича предходна заповед за защита от домашно насилие, издадена от РС Враца, с продължителност на мерките от 10 месеца, се налага изводът, че именно ответникът е автор на процесните съобщения.

Твърденията на ответника не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Неоснователно се явява и оплакването му, че не е установено кой администрира електронната поща, от която са изпращани електронните съобщения, приложените електронни писма съхраняват ли се в сървъра на електронната поща и че не се открива съвпадение между МАС адресите, от които са изпратени имейли, приложени по делото и открити в сървъра на електронна поща *** с тези, които Х. П. ползва за лични и служебни цели. Въпросът за авторството на писмата бе подробно разгледан по -горе, а по останалите оплаквания настоящият съдебен състав намира, че въззивникът тълкува превратно приетото експертно заключение, доколкото в него ясно е посочено, че по някои от поставените въпроси принципно не са налице данни - MAC адресите нямат връзка, т. е. не оставят отпечатък с обмяната на електронни съобщения.