Решение № 6311 от 07.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6311 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100503782 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20001104/06.01.2022 г., постановено по гр. д. № 66141/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 33 състав, са отхвърлени предявените от М. С. Р., ЕГН **********, срещу П. Й. С., ЕГН **********, при условията на обективно евентуално съединяване конститутивни искове с правно основание чл. 29, ал. 1, вр. чл. 27 ЗЗД и с правно основание чл. 30, вр. чл. 27 ЗЗД – за унищожаване поради измама или заплашване на Договор за продажба на наследство от 15.11.2016 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 8677 по описа на нотариус И.И., peг. № 384 на НК, и вписан в Служба по вписванията с вх. peг. № 70985/15.11.2016 г., акт № 4, том XI.

На основание чл. 78, ал. 3 ЗЗД ищцата М. С. Р. е осъдена да заплати на ответника П.

Й. С. сумата в размер на 1 200,00 лева – разноски в първоинстанционното производство.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подадена въззивна жалба от ищцата М. С. Р., чрез адвокат Ц. И.. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Конкретно се развиват доводи за необоснованост на съдебното решение, мотивирани с твърдения за противоречиво обсъждане на доказателствения материал по делото и несъответствие между крайните фактически и правни изводи на първата инстанция и събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Намират се за противоречиви мотивите на първоинстанционния състав в частта, в която едновременно се кредитират гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите, водени от ответната страна, и експертното заключение на вещите лица по изслушаната комплексна съдебнопсихологична и психиатрична експертиза /КСППЕ/, съдържащи взаимно изключващи се данни относно психичното състояние и ниво на интелигентност на ищцата М. С. Р.. Считат се за неинформативни и противоречиви показанията и на свидетеля К.К., вкл. в частта им, касаеща евентуално предоставен от същия паричен заем на ответника за заплащане на продажната цена по процесния договор за продажба на наследство, неговия размер, начина на предаване на заемната сума – лично на П. Й. С. или чрез превод по банкова сметка на ищцата. При конкретно констатирани от въззивника разминавания в показанията на 1 свидетеля К.К. относно размера на предоставените от него заемни средства и реално постъпилите и изтеглени парични средства от банковата сметка на М. С. Р., последната навежда довод за незаконосъобразност в изводите на СРС за действителност на извършените от ответника плащания по оспорения договор за продажба на наследство.

Поддържа се, че игнорирайки искането на ищцата за приобщаване по делото на материалите по досъдебно производство /ДП/ ЗМ 15139/2018 г. по описа на 05 РУ – СДВР, водено за престъпление по чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 НК, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което се моли да бъде отстранено от въззивната инстанция чрез изискване на посочените материали, във връзка с които се формулира нарочно доказателствено искане. Намират се за необосновани изводите на районната инстанция и за недоказаност на предявения в условията на евентуалност конститутивен иск с правно основание чл. 30, вр. чл. 27 ЗЗД. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго решение, с което да се унищожи оспорения договор – чрез уважаване на предявения главен или евентуален иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника П. Й. С., чрез адвокат Ю. Р.. Излагат се подробни съображения за неоснователност на заявените с жалбата доводи за неправилност на първоинстанционното решение и се моли за неговото потвърждаване. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

С определение от 25.08.2022 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК, въззивният съд е счел за основателно доказателственото искане на въззивника за приобщаване по делото материалите по ДП ЗМ 15139/2018 г. по описа на 05 РУ – СДВР, като е изискал и приобщил същите.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно евентуално съединяване конститутивни искове с правно основание чл. 29, ал. 1, вр. чл. 27 ЗЗД и с правно основание чл. 30, вр. чл. 27 ЗЗД – за унищожаване поради измама или заплашване на Договор за продажба на наследство от 15.11.2016 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 8677 по описа на нотариус И.И., peг. № 384 на НК, и вписан в Служба по вписванията с вх. peг. № 70985/15.11.2016 г., акт № 4, том XI, относно наследството на ищцата, в качеството й на наследник на починалите родители С.П. Х. и А.С.Х., включващо и следните недвижими имоти: 1./ 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, представляващ апартамент № 18, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ж. к. „*******, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения със застроена площ 58.00 кв. м., заедно с таван с площ от 5.90 кв. м. и с 2.843 % идеални части от общите части на сградата, при съседи на същия етаж:

***, ***, под обекта: *** и над обекта:

***, съгласно Схема № 15-244744-29.05.2017 г., издадена от СГКК – гр.

София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-184/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК; 2./ 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ паянтова сграда на един етаж от три стаи и мазета, стопанска сграда с площ съгласно данъчна оценка, както следва 59.80 кв.м. и 55 кв.м., както и дворно място с площ от 726 кв.м., находящи се в с. Негушево, Софийско, представляващо по скица УПИ IX-14 с площ от 954 кв. м., в който попада имот пл. № 14, с площ от 726 кв. м., кв. 1 по плана на с. Негушево при съседи по скица: УПИ XIV-18, УПИ XI-15, улица, УПИ Х6, УПИ VIII-7, УПИ VII-8 и УПИ XVI-13; 3./ 1/2 идеална част от имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД18- 57/28.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.

Чепеларе, п.к. 4850, ул. *******, с площ от 428 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори: ***, заедно с изградените в имота жилищни сгради с идентификатори: ***; ***, с обща площ съгласно данъчна оценка 128 кв.м. и сграда с идентификатор *** с площ съгласно данъчна оценка 114 кв.м.

В исковата молба, уточнена с молба вх. № 5009543/21.01.2020 г., ищцата М. С. Р.

2 твърди, че никога не е имала желание или намерение да прехвърля собствеността на недвижимите имоти, придобити по наследство от родителите , но през м. 09.2016 г. двама мъже от ромски произход – Б.И Я., започнали да я убеждават да стори това. Посочените две лица я отвели в гр. София, кв. „Модерно предградие“, ул. ******* прибрали личната карта и отказали да я свържат със сестра и зет й, които живеели в гр. София. Няколко дни преди сключване на процесната сделка Б.И Я. представили на ищцата ответника П. Й. С., като й обяснили, че той ще закупи имотите за продажна цена от 22 000 лева, която тя трябвало да им предаде след получаването. Страхувайки се да не й се случи нещо лошо, ищцата сключила сделката. Твърди, че след явяването пред нотариус и подписване на документите, които последният дал, горепосочените Б.И Я. я завели в няколко банкови клона в гр. София, за да изтегли парите по сделката. След като ги изтеглила, ищцата им ги предала. Няколко дни по-късно те я изгонили от жилището в кв. „Модерно предградие“ и тя заживяла в изоставена постройка, където получила измръзване на крайниците и впоследствие й били ампутирани пръстите на единия крак и двете ръце. При тези твърдения моли съда да унищожи процесния договор за продажба на наследство поради измама, евентуално поради заплашване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника П.

Й. С., с който оспорва исковете по основателност. Твърди, че на 26.10.2016 г. той и ищцата М. С. Р. са сключили предварителен договор за продажба на наследство в съответната писмена форма за валидност, като се задължили в срок до 26.11.2016 г. да сключат окончателния договор за продажба на наследство пред нотариус. В рамките на едномесечния период от време ищцата следвало да се сдобие с необходимите документи за осъществяване на прехвърлянето, както и да гарантира, че оставеното й наследство не е обременено с вещни или облигационни тежести. Уговорената в предварителния договор цена за продажба на наследството била 20 000 лева, като сумата от 2 000 лева била платена към датата на подписване на предварителния договор като задатък. Предвид добрите отношения между страните по договора и желанието на ответника да помогне на ищцата в бюрокрацията на общинската администрация, той съдействал изцяло с набавянето на необходимите документи за осъществяване на сделката, вкл. заплатил последователно дължимите към датата на прехвърляне данъци върху недвижимите имоти предмет на сделката, както по отношение на ищцата, така и по отношение на сестра й – Г.С.В..

Ответникът заплатил допълнително и такса за издаване на дубликат и заверено копие от договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от 13.10.1988 г. След набавянето на необходимата документация и в рамките на предвидения в предварителния договор срок за сключване на окончателен такъв, а именно на 15.11.2016 г., страните по договора се явили пред нотариус И.И., с peг. № 384 на НК, където подписали окончателния договор за продажба на наследство, вписан в Служба по вписванията с вх. peг. № 70985/15.11.2016 г., акт № 4, том XI. В същия ден дължимата по договора за продажба на наследство цена била изцяло заплатена от ответника. Нещо повече, той превел по сметка на ищцата в цялост общо 22 000 лева, като с това надвишил с 2 000 лева уговорената съгласно предварителния договор цена за продажба на наследство. Последното се дължало на изричната молба и настояване на ищцата, поради спешна необходимост от парични средства за покриване на неотложни нейни нужди. Ответникът твърди, че няколко месеца след подписване на договора, а именно на 22.02.2017 г., завел иск за съдебна делба срещу сестрата на ищцата – Г.С.В., във връзка с придобитите по договора процесни имоти. По исковата молба било образувано гр. д. № 11046/2017 г. по описа на 61-ви състав на СРС, което приключило успешно във фазата по допускане на делбата между горецитираните лица с Решение от 19.08.2018 г., влязло в законна сила на 17.09.2018 г., като необжалвано. От изложеното ответникът счита, че може да се направи обоснован извод, че нито един от елементите от фактическия състав както на измамата, така и на заплашването, не се установява, респ. ищцата няма каквото и да е основание да претендира унищожаемост на сключения през 2016 г. договор за продажба на наследство. Прави изрично възражение за изтекъл срок на погасителна давност на правото на ищцата да иска унищожаване на договора на посочените основание. Претендира разноски.

Между страните не е спорно, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства – Удостоверение за наследници изх. № 02290/06.01.2014 г., издадено от Столична община – район „Подуяне“, и Удостоверение за наследници изх. № 87/26.04.2018 г., издадено от община Чепеларе, че ищцата М. С. Р. е наследник по закон, на основание чл.