Решение № 140 от 18.07.2019, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 140 18.07.2019 г. гр.

Несебър

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърският районен съд граждански състав на първи юли през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Н. Моллова- Белчева секретар Красимира Любенова като разгледа докладваното от с.

Моллова- Белчева гр.д.№ 700 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на А.Х.Б., родена на *** г. в гр. О., Руска Федерация, гражданка на Руска Федерация, против „П.Г.9.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.П., Н.В. Г., гражданка на Руска Федерация, родена на *** г. и О.А. Г.роден на *** г., гражданин на Руска Федерация. Твърди се, че на 03.11.2015 год. ищцата била сключила като купувач- възложител предварителен договор за продажба и построяване на недвижим имот с първия ответник като продавач- строител, по силата на който дружеството се задължило да построи и продаде, а Б.- да купи и плати, завършен и годен за ползуване имот от новострояща се жилищна сграда, находяща се в УПИ XVII-431, кв.5 по плана на село Р., а именно- студио №101, етаж първи, състоящо се от хол с кухненски ъгъл, баня с тоалетна и тераса, със сумарно застроена площ от 30 кв.м., заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и съответстващите му идеални части от правото на строеж, върху посочения УПИ, които щели да бъдат определени в проектната документация след окончателното завършване на строителството върху горепосоченото УПИ и прилежащ землен участ с площ от 9 кв.м. Поето било задължение от първият ответник да осигури завършване на сградата, в която се намирал недвижимия имот, до 31.12.2015 год. В чл.10 било уговорено, че общата стойност на имота била 13 500 евро с ДДС, която следвало да бъде заплатена, както следва: 3600 евро- при сключване на договора; 7400 евро- по банков път по сметка на продавача в срок до 20.11.2015 год; 2500 евро- в брой в срок до 10.06.2016 год. Заявява се, че ищцата е платила първата вноска в размер на 3600 евро към датата на сключване на договор като сключването на договора удостоверява извършеното плащане. Втората вноска в размер на 7400 евро била платена по банков път на 10.11.2015 год. с платежно нареждане. Като наредител на сумата от 7400 евро било посочено името на ищцата, получател бил първия ответник, а като основание за превода било изрично посочено- вноска за недвижимо имущество на основание предварителен договор за покупко-продажба от 03.11.2015 год. за студио 101. Последната вноска в размер на 2500 евро била платена отново по банков път на посочена в предварителния договор банкова сметка ***.06.2016 год. Няколко дни след нареждане на плащането, ищцата била уведомена от банката, че плащането не може да бъде осъществено, като сумата била върната с уведомяване за изменение реквизитите на банковата сметка на получателя. Тъй като до 10.06.2016г., когато бил срока за прехвърляне на имота по нотариален път съгласно чл. 7 от предварителния договор, никой не я бил потърсил, към средата на м. август 2016г. ищцата се срещнала с втория ответник и му дала оригинала на предварителния договор с уговорката, че ако първия ответник изготвел и представел за обсъждане тристранно споразумение между всички страни, което тя да одобри и подпише, тя ще се съгласи втория и третия ответник да встъпят в правата й по предварителния договор. За целта изпратила имейл на „П.Г.9." ООД да изготвят така нужното тристранно споразумение, с което да уредят отношенията между всички страни. Таково тристранно споразумение обаче не й било представено за одобрение и подписване, като при извършена справка в Службата по вписванията при Районен съд- Несебър, Б. установила, че на 20.09.2016 год. с н.а. № №7, том V, рег.№7292, дело 787 от 2016 год. на

Л.Ч.-Нотариус, ответното дружество продало на втория и третия ответници правото на строеж за изграждането на апартамент, разположен на партерния етаж (кота +0.00) в сграда, която следвало да бъде построена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: село Р., общ. Несебър, обл. Бургас, ***, целият с площ от 1147 кв.м. с трайно предназначение- урбанизирана територия, начин на трайно ползване-ниско застрояване (до десет метра), при съседи: ***,***, ***, ***,

*** и ***, а именно апартамент № 101, със застроена площ ог 24.19 кв.м., ведно с 1.514% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, равняващи се на 3.75 кв.м., като общата площ на апартамента възлиза на 27.94 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс и кът за спане, баня с тоалетна и тераса, при граници: север-външен зид и студио №102, изток-общи части, юг-общи части и въшрен зид, запад-външен зид, отдолу-склад №1 от сутеренния етаж и отгоре- студио №201 от първи етаж на сградата, за сумата от 7400 евро с ДДС, като от тази сума 6166.67 евро без ДДС била преведена по банковата сметка и получена от дружеството-продавач изцяло преди нотариалното изповядване на сделката. Твърди се, че ищцата била изправна страна по сключения предварителен договор, изплащайки първите две вноски, а последната вноска била наредила отново в срок, поради което се явявала кредитор на ответното дружество. Сключената сделка от 20.09.2016 год. целяла да увреди правата й като кредитор на горното дружество, за да бъдело осуетено сключването на окончателен договор с нея. Налице били всички предпоставки на чл.135 от ЗЗД- надлежно сключен предварителен договор между ищцата и първия ответник за продажба и построяване на недвижимия имот; качеството й на кредитор по отношение на продавача по атакуваната сделка; наличие на неудовлетворено вземане спрямо длъжника-продавач по атакуваната сделка. Извършената продажба впоследствие целяла да осуети реализиране правата на ищцата по предварителния договор и представлява намаление на имуществото на длъжника предвид неизпълненото му задължение да върне продажната цена. Наред с това било налице знание за увреждане от всички страни. Предвид на това се моли да бъде прогласена относителната недействителност на втората сделка, като наред с това се заявява правен интерес от предявяване на иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен.

В месечният срок дружеството- ответник не депозира писмено становище, не взема отношение, не представя доказателства. В съдебно заседание управителят заявява, че между него и ищцата са се водили непрекъснати кореспонденции, на които последната изразила желание да бъде продаден имота й.

Постъпиха писмени отговори от ответниците- физически лица с идентично съдържание, с които се заявява становище за неоснователност на претенциите. Независимо от това се твърди, че липсвало правен интерес у ищеца за предявяване на Павловия иск поради липса на качеството кредитор от страна на Б. тъй като същата не била подписала предварителния договор, нито е заплатила уговорените в него суми в срок. Липсвал анекс към договора, с който да се изменя начина на плащане и неговите срокове. На следващо място се заявява, че било уговорено да се прехвърли правото на собственост на описания в договора недвижим имот по нотариален ред, при условие, че ищцата заплатила последната дължима вноска в брой (по аргумент от чл. 11 от договора), и преди нотариалното прехвърляне на собствеността, изрично разписано в чл. 14. Заявява се, че след като ищцата е била поставена в невъзможност да преведе последната вноска, както се твърди в исковата молба, същата е имала на разположение достатъчно данни за да осъществи контакт с продавача, което не било сторено. С оглед на това се оспорва и добросъвестното изпълнение на поетите задължения от страна на ищцата. Твърди се, че: не е налице валидно възникнало облигационно отношение между ищцата Б. и ответника „П.г.9." ООД по представения предварителен договор с дата 03.11.2015 г.; представеният предварителен договор не носел подписа на ищцата и не можел да се счита за сключен и обвързващ страните; ако все пак се приеме, че е налице валиден предварителен договор, то ищцата не била изпълнила в уговорения срок и по уговорения начин задължението си за заплащане на последната по договора вноска от 2500 евро- в срок до 10.06.2016 г. и в брой, едва след което тя би придобила качеството кредитор спрямо първия по делото ответник. На следващо място се твърди, че съобразно чл.7 от договора, ако междувременно продавачът- строител и ответник по делото „П.г.9." ООД, се разпоредял с имота, предмет на договора, включително и чрез сключени с други лица предварителни договори, то сключеният на 03.11.2015 г, предварителен договор между ищцата и първия по делото ответник се считал за анулиран. На последно място се твърди, че не става ясно от изложеното в исковата молба каква е била целта на соченото тристранно споразумение. В този смисъл знанието за увреждане у ответниците- физически лица липсвало, тъй като самата ищца желаела това споразумение да бъде изготвено.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, представения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване искове по чл.19, ал.3 и чл.135, двата от ЗЗД.

От страна на ответниците-физически лица се навеждат доводи за липса на правен интерес у ищцата за предявяване на иск по чл.135 от ЗЗД, което съдът не споделя. Както бе посочено в определението по чл.140 от ГПК обстоятелството дали ищецът има качеството кредитор или не, касае съществото на спора и не рефлектира върху допустимостта на иска. В съдебната практика безспорно се застъпва становище, че за допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД по принцип са достатъчни само твърдения, че ищецът има качество на кредитор, като дори в хипотеза, в която се установи, че това качество е отречено със сила на пресъдено нещо, искът е не недопустим, а неоснователен.

Върховната инстанция не веднъж е приемала, че купувач по един предварителен договор има качеството на кредитор спрямо продавача по отношение на едно непарично вземане, съставляващо правото да се иска сключване на окончателен договор. В този смисъл и с оглед наведените твърдения в исковата молба, претенцията по чл.135 от ЗЗД се явява допустима и следва да бъде разгледана по съществото й.

По делото е представен предварителен договор за продажба и построяване на недвижим имот, носещ дата 03.11.2015 г., по който ответното дружество се задължило да построи и продаде, а ищцата-да закупи и плати, сочения по- горе имот. Уговорена е продажна цена в размер на 13500 евро, платима на три вноски- първата от 3600 евро- при сключване на договора; втората от 7400 евро- по банкова сметка ***.11.2015 г.; третата- в размер на 2500 евро- в брой до 10.06.2016 г. В чл.7 е заложена договореност, че след подписване на акт образец 16 и окончателно заплащане на сумите, продавачът е длъжен за прехвърли собствеността на имота по нотариален ред до 10.06.2016 г. на купувача. Договорът е подписан от двете страни на всяка страница, като няма спор, че подписите са на сочените в него страни. Липсва подпис в края на договорът под „купувач”.

Няма спор по делото, а това се установява и от представеният н.а. № 7, т.V, н.д. № 787/2016, че на 20.09.2016 г. имотът, предмет на предварителния договор, е бил продаден от ответното дружество на ответниците- физически лица.

Основният спор по делото е налице ли е валидно сключен между ищцата и ответното дружество предварителен договор, който въпрос настоящата инстанция намира за нужно да изследва изначално, предвид на това, че приетото по него пряко рефлектира върху двете претенции.

Наведено е възражение, че между страните по договора не е възникнала облигационна връзка предвид липсата на подпис в края на съглашението под „купувач”. Действително подпис на ищцата не е положен на соченото място. Това обаче не следва да се приеме за липса на изразена воля от нейна страна по клаузите на договора. Този извод се налага от обстоятелството, че Б. е положила подпис под всяка страница на договора, като по делото няма спор за това. Съществените каузи относно предмет, цена, начин на плащане, уговорка относно сключване на окончателния договор, се намират на страници, на които подписите на двете страни са факт. Спазена е предвидената от закона писмена форма. Безспорен факт е и че ищцата е заплатила и втората вноска по договора след 03.11.2015 г., на което ответното дружество- продавач не се е възпротивило и не се отрича, че сумата се е възприела именно като втора вноска съобразно уговорените в договора начин и срок на плащане. От страна на представителят на дружеството в съдебно заседание не бе изложено твърдение, че същото не се е счело задължено по договора към сочената в него дата- 03.11.2015 г. Всичко това налага извода, че липсата на подпис единствено на последната страница от ищцата не следва да се приема за липса на сключен договор.

Разпечатката съдържа 20 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/866fd706-dd54-47d3-a8e0-09ccddd19b65