Решение № 318 от 21.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Благоевград, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20241200500484 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано с въззивна жалба от А. К. Ф. с ЕГН **********, от град Б., улица „***“ № *,със съдебен адрес за кореспонденция и призоваване: град Д., ж.к.

„***“ № *, ет. *, ап. * против РЕШЕНИЕ № 203 от 25.03.2024 година по гр. д. № 2561/2023 година, по описа на Районен съд – Благоевград в частта, в която е отхвърлено искането да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху самостоятелен обект с идентификатор *** по ККХР на град Благоевград.

В жалбата се твърди, че съдът е допуснал нарушение на чл. 140, ал. 1 от ГПК, като не е довел до знание на ищеца изготвеното определение във връзка с произнасянето по редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, както и по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствените ми искания, направени с исковата молба. По делото е представено пълномощно, с което ищецът е упълномощил процесуален представител със строго определени действия и правомощия. В представеното по делото пълномощно ясно е посочено, че упълномощеният от адвокат, няма право да получава каквито и да било съобщения и призовки по делото. В тази връзка и изцяло кореспонденцията е следвало да бъде от съда само и единствено ищеца и на посочения адрес. В жалбата се изразява становище, че първоинстанционният съд го е възпрепятствал и ограничил правата му да участва в процеса, съответно да защитава интересите си и да докаже основателността на направените от него твърдения, в това число и да направи нови доказателствени искания в първото по делото съдебно заседание или в предоставен от съда срок с оглед проектодоклада му по делото, да организира процесуалното си представителство в процеса, като упълномощи процесуален представител с правата му в производството.

Изразява, че въпреки нередовното му призоваване, въпреки че не бил уведомен за 1 допуснатите му доказателствени искания, съдебния състав е приключил производството с едно съдебно заседание, за което не бил уведомяван надлежно на посочения от него изрично в исковата молба адрес.

Твърди, че първоинстанционният съд е основал своето решение само върху част от приетите писмени доказателства. Липсва обаче анализ на всички относими към спора писмени доказателства, както и мотиви, поради какви причини не е зачетена доказателствената стойност на приетите от него писмени доказателства, което е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила, като представлява и самостоятелно основание за отмяна на атакуваното решение. В приложеното към исковата молба постановление на РП Благоевград е посочено, че в хода на проверката е било установено обстоятелството, че М.

А. живее с децата си в процесния апартамент. Основание за това и ползване на собствеността му е фактът, че нямало къде да живее. По този начин се установява ползването на имота му от страна на ответниците, а изводът на съда за противното е неправилен.Отделно от това, съдът не е обсъдил и факта, че ответниците са призовани на адреса на собственото му жилище. Същите са намерени в него от съдебния служител и са получили призовките си, а преди това и съобщението по чл. 131 от ГПК. Това също е доказателство, че живеят в имота му и по този начин го ползват, като лишават него от правото му да ползва собствеността си.

Излага, че в решението липсва посочване от страна на съдебния състав, коя от предпоставките на иска по чл. 108 от ЗС липсва, което е довело до извода на съдебния състав за отхвърляне на една част от предявения иск.

Във въззивната жалба се твърди, че успешното провеждане на иска по чл. 108 ЗС е обусловено от положителното установяване на три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на ревандикация, тази вещ да е във фактическа власт на ответника и да се държи от него без основание. Съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Първоинстанционният съд е постановил своето съдебно решение, без да му е предоставил възможност да участвам в откритото съдебно заседание и съответно да ангажирам доказателства в тази връзка. Въпреки това от събраните по делото доказателства - приложени към исковата молба и след това събрани от съда (връчване на съобщения и призовки по делото на ответниците) се установило че ответниците живеят в процесния апартамент. Това от своя страна доказва втората предпоставка за уважаване на иска, а именно, че ответниците владеят имота.

Установяването на третата предпоставка - съществуване на основание в тяхна полза за това владение, следва да е разпределено в тежест на ответниците. Още с депозираната искова молба е направено искане за допускане до разпит трима свидетели, с показанията на които посочил, че ще установи владението на имота от ответниците.

Отделно от това заявява, че към искова молба е приложено Постановление за отказ да бъде образувано досъдебно производство от 04.08.2023 година, постановено по преписка вх. № 1072/2023 година по описа на 02 РУ - Благоевград, прокурорска преписка № 3762/23 година по описа на Районна прокуратура — Благоевград. От мотивите на същото се установява, че самата ответница е признала в хода на проверката, че тя и децата й живеят в апартамента. М.

А. е заявила пред полицейски инспектор Геризовски, че няма да напусне имота, защото няма къде да живее с децата си и настояла да й бъде платен извършения от нея ремонт. Съдът обаче е отхвърлил това доказателство като неотносимо за спора, въпреки наличието в него на доказателства за ползване на апартамента ми. Поради тази причина съдът неправилно е приел, че не е доказана втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС и е отхвърлил като недоказано искането му да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху собствения му апартамент.

Иска от съда да отмени като неправилно РЕШЕНИЕ № 203 от 25.03.2024 година по гр. д. № 2

2561/2023 година, по описа на Районен съд - Благоевград, в частта, в която е отхвърлено искането да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху самостоятелен обект с идентификатор *** по ККХР на град Благоевград и да се уважи предявения от него ревандикационен иск.

Претендира разноски.

Пред въззивния съд се събраха нови доказателства – разпит на свидетел. Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Окръжен съд Благоевград, счита, че първоинстанционното решение е в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено в обжалваната му част.

След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд установи следното от фактическа страна:

Съгласно договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ и ЗУЖВГМЖСВ per. № 3, том № I, от 03.02.1994 година, ищеца е собственик на апартамент № 4, със застроена площ 66,75 кв.м., находящ се в ж.к. „Еленово“, блок 214, вх. А, етаж 2, построен върху държавна земя в град Благоевград, ведно с прилежащото му избено помещение № 4 и 7,0516% идеални части от общите части на сградата и 7,0516% идеални части от правото на строеж върху мястото. Видно от скица на имота, описаният апартамент е заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Благоевград, одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006 година на Изп.директор на АК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, от 25.09.2023 година; адрес на имота: град Благоевград, ж.к. „Еленово“ № 214, вх. А, ет. 2, ап. 4; който самостоятелен обект се намира на етаж № 2 в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда - многофамилна; която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент — в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 66,75 кв.м,; прилежащи части: избено помещение № 4; 7,0516 % идеални части от общите части на сградата и 7,0516 % идеални части от провото на строеж; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***; под обекта: ***; над обекта: ***.

От разпитаната пред въззивната инстанция свидетелка В.Л.К. – съседка на ищеца, се установява, че от 15.06.2022 година в апартамента на ищеца се нанесли хора, които живеят и в момента там. Не знае дали са наематели, защото те един път казвали, че са наематели, един път казвали, че са собственици, но правят много проблеми на целия вход. Подавали жалби в полицията и в Съвета, но резултати нямали. Обитателите на апартамента са двама на средна възраст – О. и М., с три малки, две по[1]големи, и двама възрастни, като всичките живеят там, без да спазват правила. Свидетелката твърди, че не й е известно г-н Ф. да е предоставял ползването на този апартамент.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Както е известно от правната теория /"Вещно право" от Владимир П. и Методи Марков, "Сиби", София, 2014 г., стр. 167-170, и "Практически въпроси на собствеността" от Александър Георгиев, "Труд и право", София, 2017 г., стр. 688-690/ и съдебната практика /Решение № 87 от 26.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3595/2016 г., I г. о., ГК, докладчик 3 съдията Теодора Гроздева, Решение № 28 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2872/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева, и Решение № 181 от 07.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4988/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова/, ревандикационният иск е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За да се уважи такава претенция, в производството по чл. 108 от ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на спорния имот, че ответникът владее същия и че фактическата му власт върху имота се осъществява без правно основание.

По отношение на първата предпоставка: Не е спорно по делото, а това се установява и от договор за продажба, че ищецът е придобил процесния имот по силата на договор за продажба. Покупко–продажбата е деривативен /вторичен/ способ за придобиване на субективни права, поради което купувачът по сделката става собственик, ако такъв е бил праводателят му към момента на продажбата /скл. на договора в съответната за това форма, каквато в случая нотариалната е и за действителност на сделката – арг. чл.18 от ЗЗД/. В случая относно договора за продажба няма възражения, наведени от ответниците, както и последните не претендират имота на собствено основание – липсват в случая каквото и да било твърдения.

Относно наличието на втората изискуема по чл. 108 от ЗС предпоставка – вещта да се намира във владение или държане на ответника: Не се спори по делото, а и чрез показанията на разпитания пред въззивната инстанция свидетел се установи, че и понастоящем ответниците владеят имота, като са се нанесли там от 15.06.2022 година. Съдът кредитира показанията на свидетелката К. тъй като те се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства – Постановление на РП – Благоевград от 04.08.23г. за отказ да бъде образувано досъдебно производство, от което също се установява, че ответниците живеят в апартамента на ищеца. Ето защо, съдът приема за доказано, че ответниците О. М. Д. и М. Х.

А., осъществява фактическата власт върху процесния имот, собственост на ищеца, поради което е налице и втората предпоставка за уважаване на ревандикационния иск.

По последната, предвидена в чл. 108 от ЗС предпоставка:

Ответниците О. М. Д. и М. Х. А., както в първата, така и пред въззивната инстанция не са проявили процесуална активност за събиране на доказателства в тяхна полза, сочещи, че съществува основание да упражняват владение или държане върху претендирания в настоящото производство недвижим имот.