Решение № 18 от 04.02.2025, Районен съд - Елин Пелин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Елин Пелин, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20231820101169 по описа за 2023 година

Ищецът твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Цв.К., за което пред РС Елин Пелин било образувано ч.гр.д. № 928/23г., по което издадена в полза на заявителя заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Срещу заповедта постъпило възражение, за което съдът указал на заявителя възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. В посочения срок ответникът е депозирал настоящата искова молба.

Твърди, че ответникът имал качеството на собственик на процесния топлоснабден недвижим имот и клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Твърди, че чл.33 от Общите условия вменявали на клиентите задължение да заплащат месечните вноски за ТЕ.

Твърди, че ответникът е използвал предоставяната от дружеството ТЕ през процесния период и не е пагасил задължението си.

Иска се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 913.85 лева- главница- стойността на незаплатена ТЕ за периода м.май 2020г. - м. април 2022г., законна лихва върху главницата, считано от 23.06.23г. до окончателното изплащане; 114.95 лева- мораторна лихва за периода 15.09.21г. до 12.06.23г.; 40.68 лева- главница за дялово разпределение за периода м. май 2020г. до м. април 2022г.; 8.63 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.20г. до 12.06.23г..

Претендирате се направените разноски в заповедното производстов, както и сторените по настоящото дело.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си по делото е депозирал отговори на исковата молба.

Оспорва по основание и размер предявените искове.

1

Твърди, че не е потребител на ТЕ за процесния имот - ап.32 в гр. С. ж.к. „Св“Т., бл...., вх. Б, ет.2.

Прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за периода 01.05.20г. до 31.05.20г., респ. за сума в размер на 38.47 лева.

Твърди, че договорната ипотека не доказва, кой е вещния ползвател на имота, а основанието за облигационна обвързаност на ищеца и ответника не е специалната хипотеза на чл.153, ал.1 ЗЕ, а общата по чл.149, ал.1,т.6 ЗЕ.

Оспорва се и претендираната сума за лихви, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не е установил изпадането на ответника в забава, поради което претенцията за лихви се явява неоснователна.

Оспорва се и претендираната сума за дялово разпределение, като ищецът не е доказал основанието да претендира тази сума.

По същество се иска да бъдат отхвърлени предявените от ищеца против ответника искове.

Претендира направените по делото разноски - адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК третото лице – помагач на страната на ищеца не е депозирал становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите изложени в исковата молба, становището на ответника застъпено с отговор на исковата молба и след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

По ч.гр.д. № 928/2023г. по описа на PC- Елин Пелин, по отношение на ответника и длъжник в заповедното производство е издадена в полза на "Т.С. ЕАД Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумите предмет на настоящата искова молба, както и за направените разноски в заповедното производство.

В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК "Т.С. ЕАД е предявило против Ц. К. обективно съединени искове за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед по ч.гр.д.

№ 928/2023г. по описа на PC- Елин Пелин.

С Протокол от 16.12.2002г. на ОС на етажна собственост от ж.к.”Св. Т.” бл...., вх.Б, е взето решение за сключване на договор с ЕТ„А.Б."-С. за извършване на услугата “ индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите отопление и топла вода и издавене на обща и индивидуални сметки.

С Решение №4/28.02.2005г. на СГС, по ф.Д.№ 5208/2001г., по партидата на “МХ Е.” е вписан като съдружник “А.Б. Сървиз” ЕООД, рег. по ф.д. № 8606/2001г. по описа на СГС.

С Нот.акт № 191, том II, рег. № 5318, д.№ 331/29.03.2018г. на нотариус Ив. Д. с район на действие СРС, Вера Т.а Г.а е продала на Ц. Т. Г. собствената си 1/2 ид.ч. от ап. № 32 , с идентификатор ***, находящ се в сграда в гр. С. район “И.”, ж.к. “Св.

Т. /предишен ж.к. “В.И.”/, бл. 368, вх. Б, ет.2, със застроена площ от 88.39 кв.м. за сумата от 35 100.00 лева.

Съгласно Нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 14.05.2019г. / томV,, рег. № 12545, дело № 817/2019г./ на нотариус Ив. Д., с район на действие СРС, Ц. Т. К., като собственик на недвижим имот - апартамент 32 в гр. С. ж.к. “Св.

Т.”, бл. 368, вх. Б, ет.2, е учредил в полза на “Райфайзенбанк България” ЕАД ипотека върху същия имот за обезпечаване на вземанията на ЕАД по Договор за банков ипотечен № 146738/13.05.2019г., сключен между 2

ЕАД и Ц. Т. К..

Представен е по делото Договор № 059/08.10.2002г., сключен между “Топлофикация С. ” АД и ЕТ“А.Б.”, с който последното се е задължило да извършва услугата “топлинно счетоводство ”.

По делото е допусната, изслушана и приета, като компетентно дадена и неоспорена от страните Съдебно-техническа експертиза от 02.09.24г., изготвена от в.л. Ст. Ж..

Стойностите за процесните фактури, респ. за дължими суми за аб. № 239622 са отразени в таблица Приложение1 към заключението на вещото лице. Топлинното счетоводство за процесния период е извършвано от фирма “МХ Е.” ЕООД. Посочено е с констативносъобразителната част на експертизата, че “за абонатния номер са начислявани суми за топла вода в съответствие с колони 3-6 на Приложение 1 към експертизата. Задълженията на аб.

№ 239622 към ищеца в.л. е изчислило на база изравнителните сметки, като сумите са начислени в съответствие с действащата за момента нормативна уредба в областта на енергетиката и ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители от района на гр. С..

От приетата по делото, като компетентно дадена и неоспорена от страните Съденосчетоводна експертиза от 16.09.2024г., изготвена от в.л. А. Б. се установява, че за сумите предмет на настоящото исково производство няма извършени плащания, които суми да са осчетоводени при ищеца по съдебна договорна сметка ID 184441. Извършена от вещото лице проверка в счетоводството на ищеца е установила, че на името на Ц. Т. К., за аб. № 239622, за периода май 2020г. - април 2022 година има непогасени задължения към „Т.С.

ЕАД в общ размер на 1 078.11 лева. Услугата дялово разпределение е извършвана от “МХ Е.” ЕООД. Издадени са изравнителни сметки, стойностите от които осчетоводени в счетоводната система на ищеца, като общата им стойност за процесния период в размер на 29.63 лева, представляваща разлика за доплащане. Стойността на потребената от ответника ТЕ, с включени изравнителни сметки за процесния период и извършено прихващане за минал период възлиза на 913.85 лева. Начислената мораторна лихва, изчислена считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение за периода от 15.09.21г. до 12.06.23г. е в рйзмер на 114.95 лева. Таксата на ФДР да процесния период май 2020г. април 2023г. е в размер на 40.68 лева, като мораторната лихва върху тази сума за периода 16.07.20г. до 23.06.23г., вещото лице е изчилино в размер на 8.63 лева.

Съгласно Нот.акт № 191, том II, рег. № 5318, д.№ 331/29.03.2018г. и Нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 14.05.2019г. , двата на нотариус Ив. Д., с район на действие СРС ответникът е легитимиран, като собственик на процесния ап.32, находящ се в гр. С. район “И.”, ж.к. “Св. Т. , бл. 368, вх. Б, ет.2, за който при ищеца налична партида с аб. № 239622 . Това е така, тъй като по делото не се съдържат доказателства след 14.05.2019г. и за процесния период – м.май 2020г. - м.април 2022г. Цв.К. да се е разпореждал с правото на собственик върху процесния апартамент, както и липсват твърдения в такава насока. От друга страна, за да издаде процесния нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, нотариусът извършва проверка относно правото на собственост на ипотекарния длъжник по отношение на имота служещ за обезпечение вземанията на кредитодателя, като правото на собственост се удостоверява с нарочен документ. При тези съображения съдът приема, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката / "Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградаетажна собственост , присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средстав за дялово разпределение по чл.140, ал.1,т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по ред, определени в съответната наредба по чл.36,ал.3 " /, както се твърди с исковата молба. Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ от топлопреносното предприятие 3 на клиенти на ТЕ за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията...". По делото не се съдържат доказателства и за последващо заявление за откриване, промяна или закриване на партидата на името на ответника по съответен образец при евентуално настъпила промяна в собствеността или на право на ползване, каквото задължение съществува за ответника по силата на на чл.61 от ОУ, което с оглед доказателствената тежест, пада върху ответника в настоящия процес.

Задължението за заплащане на месечните дължими суми за ТЕ настъпва с изтичане на срока, за който се отнасят, а именно в 45-дневен срок съгласно чл.33, ал.1 от ОУ.

Ответникът не е ангажирал доказателства да е направил в предвидения срок възражения по отношение на Общите условия. Възможност е съществувала за ответника да възрази и след изтичанетго на този срок по отношение на начислените суми, което е могъл да стори по общия исков ред съгласно чл.33, ал.3 от ОУ, данни за каквото, касателно процесния период, не се съдържат по делото.

При горните съображения следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите предмет на заповедното производство.

По възражението за изтекла давност

Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ заплащането на песечните дължими суми за ТЕ се дължи в 45-дневен срок след изтичането на срока за който се отнасят. В този смисъл тригодишният давностен срок относно претенцията на ищеца за дължима сума за потребена ТЕ за месец май на 2020 година не е изтекъл, като 3- годишният давностен срок започва да тече от 16.07.2020г., докато заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е депозирано от ищеца на 26.06.2023 година. В този смисъл възражението на ответника за обхващане претенцията на ищеца от давноста по чл.111 ЗЗД не се подкрепя от доказателствата по делото, поради което основателни и доказани са предявените от ищеца искове, скрепени с доказателства по делото в т.ч. и от приетите по делото, като компетентно дадени и неоспорени от страните Съдебносчетоводна експертиза и Съдебно-техническа експертиза.

При този изход на спора по делото съдът дължи произнасяне и по претенцията на ищеца за направени разноски, както по заповедното производство, така и по настоящото. В производството по ч.гр.д. № 928/2023 г. по описа на PC Елин Пелин заявителят е сторил разноски в общ размер на 75.00 лева, в т.ч. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на спора по настоящото дело , ще следва ответникът да бъде осъден да заплати същите на ищеца в пълен размер.

В настоящото производство ищецът е направил разноски за дължима държавна такса 175.00 лева, както и внесен депозит по допуснати по делото съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза, като всеки от тях в размер на 400.00 лева. При този изход на спора по делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца така направените разноски в общ размер на 975.00 лева.