Решение № 1153 от 09.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1153 гр. Пловдив, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20245300501408 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Р. Е. А. против Решение № 1136/13.03.2024г., пост. по гр.д.№ 13254/2023, ПРС, с което е отхвърлен предявения от Р. Е. А. против „С.Г.ГРУП”ЕАД иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на „С.Г.Груп“ ЕАД сумите по изпълнителен лист от 09.05.2013 г. по ч.гр.д.№4762/2013г.,ПРС, а именно: сумата от 138,13 лв.- главница, произтичаща от договор за предоставяне на мобилни услуги от „КМБ“ ЕАД, с търговска марка „Глобул“ № М01164280 от 05.11.2009 г., вземането по който е прехвърлено с договор за цесия, 41,18 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 24.03.2010 г. до 12.02.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението 25.03.2013 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 25 лв.- държавна такса и 120 лв. – адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят Р. Е. А. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, т.к. съдът е приел, че погасителната давност за вземането е пет годишна вместо три годишна. Счита за правилен извода на съда, че давността за последно е била прекъсната на 03.09.2019г. с налагане на запор на банкови сметки. Последващите действия по насрочване на описи, не са прекъсвали давността, т.к. тези способи не са 1 осъществени. Така вземането по изпълнителния лист е погасено на 03.09.2021г.

Поддържа, че приложение намира три годишната давност, т.к. влязлата в сила заповед за изпълнение не се ползва със СПН. Счита, че заповедта за изпълнение не е равнозначна на влязло в сила съдебно решение, поради което и признатото със заповедта вземане не може да се приравни на съдебно признато такова, респ. погасяването на такова вземане не настъпва в общия пет годишен срок. В подкрепа на това си становище развива съображения и с оглед приложението на чл.424 от ГПК, съгласно който при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства вземането между да бъде оспорено по исков ред. Моли за отмяна на решението и за постановяване на ново, с което предявеният иск бъде уважен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „С.Г. груп“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва и поддържа правилност на постановеното решение. Твърди, че няма основание за прилагане на кратката три годишна давност. Поддържа, че действително последното изпълнително действие е извършено на 03.09.2019г., но до момента не е изтекла пет годишната давност. Моли за потвърждаване на решението Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна – ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Жалбоподателят е бил ищец в производството пред първоинстанционния съд, сезиран с отрицателен установителен иск – да се установи в отношенията между него и взискателя по изпълнително дело, че сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 4762/2013, ПРС не се дължат, предвид погасяване на вземанията по давност.

Поддържа, че последното изпълнително действие е извършено на 03.09.2019г. , поради което и с изтичане на три годишен давностен срок задълженията са погасени.

Поддържа и че делото е перемирано, поради което последващите изпълнителни действия са невалидно извършени, респ. не водят до прекъсване на давността.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че вземането не е погасено по давност. Приел е , че приложимият давностен срок е пет годишен, доколкото вземането е съдебно установено, макар и за заповед за изпълнение / позовал се е на Р№118/07.07.2022, гр.д.№4063/2021, ВКС/. Приел е че последното изпълнително действие е извършено на 03.09.2019г., като до обявяване на устните състезания за приключили не е изтекъл предвидения в закона срок за погасяване на вземането по давност. Поради това е отхвърлил отрицателния установителен иск.

Предявеният иск е с пр. осн. чл.439 от ГПК – отрицателен установителен, че претендирани в изпълнително производство суми не се дължат поради погасяване на 2 вземането по давност. Предвид прилагането на изп.д.№ 2013*****0402253 на ЧСИ А.

В. и изп.д.№ 3058/2015 на ЧСИ К. П., които са с предмет събиране на оспореното вземане, се установява правния интерес от предявяване на иска, респ. допустимостта на производството.

От фактическа страна по делото е безспорно, че жалбоподателката Р. А. е длъжник по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 4762/2013, ПРС в полза на ответното дружество. Предвид липсата на някакви оплаквания в тази насока и съдът няма да обсъжда изрично събраните за тези факти доказателства.

От приложените копия на изпълнителни дела се установява, че са предприемани множество изпълнителни действия против ищцата Р. А.. Страните не спорят по факта , че към момента на предявяване на иска последното валидно извършено изпълнително действие е налагане на запор на трудово възнаграждение на 03.09.2019г. Видно от материалите по приложеното копие на изпълнително дело на 10.03.2023г. е наложен нов запор на трудово възнаграждение.

С оглед на тези данни от изпълнителните дела, съдът прави следните правни изводи :

Съгласно ППВС №3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а по време на висящността на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015г., пост. по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение като е прието, че ППВС № 3/80 г. е загубило сила и в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение. Според новите разяснения, по смисъла на чл.

116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ като такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис на оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащане от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Отмяната на ППВС № 3/1980г. има действие, обаче, от датата, на която е прието противоположното тълкуване по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК, а именно от 3

26.06.2015 г.. В този смисъл се е произнесъл и ВКС в редица свои решения - Р№ 51/21.02.2019 г., гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о., Р№ 170/17.09.2018 г., гр. д. № 2382/2017 г., ІV г.о., а в кР. сметка е постановил и ТР№3/2023, т.д.№2/2020, ОСГТК, в което е прието, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземанията по изп.дела, образувани до приемате на ТР№2/2015, т.д.№2/2013, ОСГТК, ВКС, т.е. до 26.06.2015г..

В светлината на тези разяснения следва да се приеме по конкретния казус, че от образуването на първото изпълнително дело през 2013г. до прекратяването му по силата на закона на 20.03.2015г. /чл.433, ал.1, т.8 от ГПК/ давностен срок за погасяване на взимането не е текъл. От момента на прекратяване на делото, на общо основание е започнала да тече погасителна давност за вземането. По делото не е спорно и че до 03.09.2019г. е прекъсвана давността чрез предприемане на действия по принудително изпълнение. Спорът е дали от това последно изпълнително действие е налице погасяване на вземането по давност.

Жалбоподателката е развивала доводи във връзка с настъпване на перемпция, но същите нямат отношение към погасяване на вземането по давност. ВКС е дал отговор на въпроса дали извършените изпълнителни действия след настъпила ex lege перемпция на изпълнителното дело могат да прекъсват давността, респ. дали са валидно извършени и могат ли да породят правни последици. По този въпрос е налице задължително тълкуване в ТР№ 2/04.07.2024г. по т.д.№2/2023, ОСГТК, където в т. 3 е разяснено, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Следователно въпросът за настъпване на перемпция стои извън релевантните факти, които следва да се установят при спор за погасяване на едно вземане по давност.

По конкретното дело е установено безпротиворечиво , че до 03.09.2019г., давностният срок е прекъсван многократно. Спорът е дали от тази дата е налице изтичане на погасителния срок. Очевидно е, че това не така, т.к. не е налице изминал период от пет години. Не може да бъде споделено становището на жалбоподателя , че приложение следва да намери краткия три годишен срок. Процесното вземане е установено със съдебен акт – заповед за изпълнение, който се ползва със стабилитет и по отношение на който се прилагат разпоредбите като за влязло в сила съдебно решение, т.к. той замества същото при съдебно установяване на задължения, макар и по един по-облекчен ред. В този смисъл е и тР.та съдебна практика /напр.

О№1764/10.04.2024, гр.д.№2403/2023, ВКС/.

Ето защо настоящия състав приема, че в конкретния случай не е налице период от пет години, през който да не са предприемани действия по принудително изпълнение, респ. не е налице погасяване на вземането по давност.

Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира, че 4 предявеният иск за установяване на погасяване по давност на вземането на въззиваемото дружество се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Решението на първоинстанционният съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По разноските

Разноски по делото не се присъждат поради липса на претенция от страна на въззиваемие и на доказателства за извършването им.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1136/13.03.2024г., пост. по гр.д.№ 13254/2023, ПРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5