Решение № 78 от 29.04.2022, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. гр.Велинград, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно наказателно дело № 20225210200129 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от ИЛ. ИВ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. Столична, ж.к. „Младост“ 4, вх. 5, ет. 5, ап. 41, чрез адв. В.И. – АК - Пловдив, против Наказателно постановление № 19-0367000355/17.04.2019г., издадено от Началника на РУ - Велинград при ОДМВР – Пазарджик, в частта, с която на жалбоподателя ИЛ. ИВ. СТ. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление (НП) в атакуваната му част. Формулирано е искане за отмяна на НП в обжалваната му част.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят И.С., редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител адв. В.И.. Поддържа жалбата и моли за отмяна на НП в атакуваната част. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – административнонаказващият орган - Началника 1 на РУ - Велинград при ОДМВР – Пазарджик, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Не взема становище по жалбата.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището на жалбоподателя и след като провери законността на наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, намира, че са налице основания за неговата отмяна в обжалваната част. Съображенията за това са следните:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 01.04.2019 г., около 14:20 часа, в Община Велинград, на път III-376, км 17+000, жалбоподателят ИЛ. ИВ. СТ. управлявал лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № РА 9560 КА, собственост на Запрян Кръстев Цветков, ЕГН **********, като предприел маневра изпреварване без да се е убедил, че ще изпревари навреме изпреварваното моторно превозно средство, без да създаде опасност за другите участници в движението. Водачът ИЛ. ИВ. СТ. не носил контролен талон.

Контролният орган квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 242237/01.04.2019 г. Жалбоподателят подписал АУАН с възражение, че не е нарушил правилата за движение, както и че патрулна кола навлязла в неговото пътно платно и създала предпоставки за пътнотранспортно произшествие. Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя на същата дата – 01.04.2019 г.

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП, с което на жалбоподателя ИЛ. ИВ. СТ. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв., за извършено нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв., за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП .

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 2

25.03.2022 г. Същото е обжалвано само в частта, в която на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв., за извършено нарушение чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП, поради което само в тази част е предмет на съдебен контрол.

В съдебно заседание актосъставителят С. Ш. ГР. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации . Изложеното от актосъставителя кореспондира с показанията на свид. АНГ. КР. Ш. – присъствал при установяване на нарушението. Съдът кредитира показанията на свидетелите С.Г. и А.Ш., тъй като намира същите за достоверни, логични и еднопосочни.

След запознаване с обстоятелствената част на АУАН и НП съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП в атакуваната му част са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната процедура, поради което и възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП в обжалваната му част се явяват основателни.

Според настоящия съдебен състав начинът, по който е описано нарушението п о чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП се намира в съществено противоречие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно визираните правни норми задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП, е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика в разбирането си, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение какви са фактическите параметри на вмененото му нарушение и каква е правната квалификация на същото. В процесния случай този критерий на яснота не е достигнат. В нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в обстоятелствената част на АУАН и НП не е посочено ясно мястото на извършване на нарушението и липсва пълно и ясно изложение на фактическите обстоятелства, при които то е реализирано. Не е посочена посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, поради което не е в достатъчна степен индивидуализирано мястото на извършване на 3 нарушението. Не е посочено кое е изпреварваното моторно превозно средство от жалбоподателя, както и кое е насрещно движещото се пътно превозно средство, създадена ли е опасност за същите и в какво се изразява тя, ако такава е била налице. Тази липса на факти от обективната страна на соченото за извършено от страна на жалбоподателя нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП възпрепятства санкционираното лице, а и съда, да направи преценка извършено ли е твърдяното нарушение. Констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП не могат да бъдат санирани на етап съдебно следствие пред въззивната инстанция. Правнорелевантните за наказания субект факти следва да се съдържат в НП, а не да се извличат от доказателствата по делото. Недопустимо е съдът да установява за първи път в хода на съдебното производство по обжалване на НП конкретни факти и обстоятелства, относими към съставомерните признаци на описаното в НП нарушение, които не са били отразени в него.

Следва да се отбележи, че административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, но при описание на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП, не са изложени никакви фактически обстоятелства за това когато при изпреварването жалбоподателят е навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещното движение, да е създал конкретна опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея, респ. ако е създал такава в какво се изразява опасността и за кое насрещно движещо се пътно превозно средство е била създадена. В тази връзка е налице противоречие между фактическата страна на деянието на жалбоподателя и съдържанието на посочената нарушена разпоредба.

В случая се касае за ненадлежно предявено обвинение, което несъмнено накърнява правото на защита на наказания субект. От една страна АУАН и НП не съдържат пълно, ясно и точно описание на вмененото на въззивника нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, а от друга - налице е несъответствие между фактическото описание на нарушението и сочената като нарушена законова разпоредба, което представлява съществено процесуално нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.

Неяснотата относно фактическите рамки на обвинението и противоречието между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация винаги представлява съществено процесуално 4 нарушение и е основание за отмяна на НП, тъй като възпрепятства жалбоподателя да разбере въз основа на кои приети за установени факти е ангажирана административнонаказателната му отговорност и затруднява същия да организира адекватно и в пълен обем защитата си срещу фактическите и правни изводи на административнонаказващия орган.

По гореизложените съображения съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно в обжалваната му част и като такова следва да бъде отменено в тази част.

По разноските:

При този изход на правния спор , на основание чл. 63 д, ал. 1 от ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай същият своевременно е направил искане за присъждане на разноски в настоящото съдебно производство и е ангажирал доказателства за реалното извършване на такива. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие страните по него са договорили възнаграждение в размер на 500 лв., което е изцяло заплатено в брой. Ето защо, така претендираните разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0367-000355/17.04.2019г., издадено от Началника на РУ - Велинград при ОДМВР – Пазарджик, в частта, с която н а ИЛ. ИВ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ.

Столична, ж.к. „Младост“ 4, вх. 5, ет. 5, ап. 41, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), на основание чл.

179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Пазарджик да заплати на ИЛ. ИВ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. Столична, ж.к. „Младост“ 4, вх. 5, ет. 5, ап. 41, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, сумата в размер на 500 лв.

(петстотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по 5 делото.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 6