Определение № 498 от 04.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 498 гр. София, 04.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Иванова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Частно наказателно дело № 20261100200825 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод жалба от обв.М. В. против Постановление на СГП от 05.12.2025г., с което му е наложена мярка за процесуална принуда по чл.69а ал.1 НПК, а именно временно отнемане на СУМПС. Самата жалба е инкорпорирана в Протокол от 02.02.26г. за предявяване на осн.чл.227 НПК на материалите по разследването – в тази вр. е отразено устно претендираното искане на обвиняемия и неговия защитник за отмяна на горното Постановление с довод за незаконосъбразност, изразена в липса на мотиви и в несъобразяване на наложената мярка със Справка на ПП – СДВР, отразяваща извършените от лицето нарушения на ЗДвП.

Производството е по реда на чл.69а ал.4 НПК.

Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена от активно легитимно лице с изявен правен интерес.Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна.

С оглед изложените в процесната жалба доводи и с оглед данните по делото, съдът приема за установено следното:

Обвиняемият М.В. е привлечен в това процесуално качество по ДП № 513 ЗМТ 11348/25г. по описа на Сектор РПТ Отдел Разследване -СДВР, пр.пр.24621/25г. на СГП, като му е вменено престъпление по чл.343 ал.1 б.„в“ вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК. Видно от приложените по настоящото дело материали, на обв.В. е взета първоначална МНО „Парична гаранция“ в размер на 20 000лв., внесена на 22.12.25г.

С Постановление на СГП от 05.12.25г. на обвиняемия е наложена и мярка за процесуална принуда по чл.69а НПК „Временно отнемане на СУМПС“, като е отчетена формалната законова предпоставка по чл.69а ал.1 НПК, тежестта на престъплението, предмет на обвинението, и конкретиката при неговото реализиране

При гореизложеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи: По принцип приложението на санкционната мярка по чл.69а НПК е обвързано от формалната законова предпоставка повдигнато 1 обвинение за извършено престъпление по гл.11 р-л 2 от НК с причинена смърт, като дори и при наличието на същата налагането на тази мярка не е задължително (законът в тази вр. ползва термина „може“) и е предоставено на преценката на съответния орган, като именно тази оперативна самостоятелност предопределя и необходимостта от мотивираност на съответния акт.Нещо повече – дори и с оглед разп. на чл.199 ал.2 НПК, прокурорското постановление следва да съдържа определени реквизити, включая и мотиви.

В конкретния случай формалната предпоставка по чл.69а ал.1 НПК е налична такава, с оглед предявеното на обв.В. обвинение.Правилно от страна на СГП е преценена и високата обществена опасност на процесното престъпление, презумптивно предопределена от законово предвиденото за това престъпление наказание.Тук следва да се подчертае, че престъплението е тежко такова по см. на чл.93 т.7 НК, а така също под внимание е взет фактът, че с очертаната в Постановлението за привличане на обвиняем престъпна деятелност са инкриминирани допуснати от обвиненото лице нарушения на две отделни разпоредби на ЗДвП - това последно обстоятелство също е съобразено от държавното обвинение, независимо че текстовото съдържание на проверяваното Постановление не е идентично с горното; но в същото изрично се сочи, че е отчетен характера и начина на извършване на процесната престъпна деятелност. Т.е. противно на защитата, съдът приема, че обжалваното Постановление е мотивирано и волята на държавното обвинение е ясно и недвусмислено отразена.

Именно с оглед процесната престъпна деятелност и с оглед доказателствените данни по делото, съдът приема за неоснователно и защитното възражение, касаещо малкото на брой установени административни нарушения на настоящия обвиняем.

При горната съображения и при условията на неприключило наказателно производство, като мярката за процесуална принуда е наложена едва на 05.12.25г. и реално се търпи от 07.01.26г. (момента на предаване на СУМПС), респ. лицето е обвързано от ограниченията й едва за период от около месец, то настоящият съдебен състав приема, че следва да се даде превес на обществения пред личния интерес.

По изложените съображения и на основание чл.69а ал.4 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от обв.М. Н. В. жалба против Постановление от 05.12.2025г. на СГП, с което му е наложена мярка за процесуална принуда „временно отнемане на СУМПС” по ДП № 513 ЗМТ 11348/25г. по описа на Сектор РПТ Отдел Разследване -СДВР, пр.пр.№ 24621/25г. по описа на СГП.

2

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3