Решение № 121 от 11.07.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Ихтиман, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20221840200113 по описа за 2022 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от „.......“ ЕООД, ЕИК ....., представлявано от хкпб, със седалище и адрес на управление: гр. дб, ул. „т“ № ..... против Наказателно постановление № 42-0003185/13.12.2021 г., издадено от чак – директор на Регионална дирекция „аа“ – София, с което на жалбоподателя основание чл. 97, ал. 1, пр. последно от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева за нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвП.

В депозираната жалба е отправено искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от упълномощения си процесуален представител, който поддържа жалбата и развива подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспезивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява частично основателна.

От фактическа страна:

С известие с изх. № 80-00-56-458/15.11.2021 г. от дружеството 1 жалбоподател е изискано на 24.11.2021 г. да представи в сградата на РДАА – гр. София за проверка множество документи и извлечения от електронни системи, сред които дигитална информация от дигиталните тахографи и от картите на водачите /формат DDD/ за периода 01.12.2020 г. до 31.08.2021 г.

Пълномощникът на дружеството – свид. ип, на 24.11.2021 г. представил част от исканите документи и извлечения, но не представил дигитална информация от дигиталните тахографи и от картите на водачите /формат DDD/ за периода 01.12.2020 г. до 31.08.2021 г. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол от свидетелите Г.Д. и Б.Д. –инспектор и главен инспектор в РДАА – гр. София.

На 24.11.2021 г. свидетелят Б.Д. - началник отдел „Контрол“ в РДАА – гр. София, в присъствието на свид. Г.Д. – очевидец, съставил срещу дружеството жалбоподател Aкт серия А-2012 № 298676/24.11.2021 г., за установяване на административно нарушение по чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП за това, че на 24.11.2021 г. около 11:50 ч. в сградата на РДАА – гр. София, находяща се на ул. „в“ № 1 при извършена комплексна проверка на транспортната дейност на жалбоподателя „.......“ ЕООД, притежаващ лиценз № 11850, валиден до 27.03.2029 г. за товарни превози в общността, обективирана в констативен протокол от 24.11.021г., превозвачът не представя за проверка информацията от паметта на дигиталните тахографи на стопанисваните от фирмата автомобили и от картите на водачите поискани с известие с рег. № 80-00-56-4558/15.11.2021г. т. 1.7, връчени на 15.11.2021 г. – нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.

След неговото съставяне на 24.11.2021 г. е връчен препис на упълномощен представител на дружеството-въззивник свид. ип.

На следващия ден - 25.11.2021 г., свид. ип представил в електронен вариант извлечения от електронната система на дружеството, но не в искания формат от ИААА – гр. София и без нужната информация от тахографите, а именно без данни за период на управление, период на почивка, период на работа, период на разположение, извън обхват, грешки, събития, ферибот/влак, превишаване на скоростта, проверки, блокирания от предприятия, държави.

Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 42-0003185/13.12.2021 г. от чак – директор на РД АА – София, с което при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта на жалбоподателя за нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП на основание чл. 97, ал. 1, пр. последно ЗАвП е наложено наказание имуществена санкция в размер на 5 000.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д., Д., п, писмо с изх. № 80-00-56-458/15.11.2021 г., констативен протокол за извършена комплексна проверка, пълномощно за свид. ип, разпечатки от електронната система на ИААА, писмо от гл. инспектор Б. Д. до директора на РДАА – София, заявление от „.......“ ЕООД и представените разпечатки от електронна система на дружеството, Заповед № РД-0830/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Заповед № 589/31.01.2020 г. на ИД на ИААА 2

Изброените доказателства са логични, взаимно допълващи се и разкриват в пълнота всички обстоятелства във връзка с изисканите документи за комплексна проверка, представените документи, електронни файлове и резултатите от нея.

Поради липсата на каквито и да е противоречия в доказателствения материал е безпредметно същият да бъде по-детайлно анализиран.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Компетентността на актосъставителя и АНО се доказва от приложените заповеди. Твърдението, че НП е издадено от лице извън кръга на неговите правомощия не държи сметка за Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, издадена на основание чл. 92, ал. 2 ЗАвПр, с която директорът на РДАА-гр.

София е оправомощен да издава наказателни постановления.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.

58, ал. 1 ЗАНН.

Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

3

Неоснователни са възраженията в жалбата, че не е посочена дата на извършване на нарушението. От съдържанието на АУАН и НП е пределно ясно, че дата на извършване на нарушението е 24.11.2021 г. – датата на комплексната проверка по документи в сградата на РДАА-гр. София.

Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление. Нарушението е описано с всички съставомерни признаци от обективна страна.

Не се споделят доводите, че в обстоятелствената част на НП и АУАН са описани две нарушения. Описано е само едно нарушение с всички негови съставомерни признаци. Съставът на съда приема, че то се субсумира под разпоредбата на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр, за което ще стане дума по-долу в изложението и се наказва на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвП.

Необосновано е възражението, че в АУАН и НП липса описание на нарушението за кой период и кои МПС е извършено. И в двата процесуални документа е посочено, че не са представени поисканите с известие с рег. № 80-00-56-4558/15.11.2021 г. информация от дигиталните тахографи на стопанисваните от дружеството автомобили и от картите на водачите. Видно пък от самото известие с него е изискана информация от дигиталните тахографи и картите на водачите във формат “DDD” за всички водачи на дружеството в периода от 01.12.2020 г. до 31.08.2021 г. Следователно не може да се твърди, че изпълнителното деяние не е достатъчно ясно описано от фактическа страна във връзка с посочените съставомерни елементи.

Съдът намира, че материалния закон е приложен неправилно, поради което не споделя правните изводи на АНО.

По делото се доказва безспорно от обективна страна, че на 24.11.2021 г. около 11:50 ч. в сградата на РД АА – София, находяща се на ул. „в“ № 1 при извършена комплексна проверка на транспортната дейност на жалбоподателя „.......“ ЕООД, притежаващ лиценз № 11850, валиден до 27.03.2029 г. за товарни превози в общността, превозвачът не е представил за проверка информацията от паметта на дигиталните тахографи на стопанисваните от фирмата автомобили и от картите на водачите поискани с известие с рег. № 80-00-56-4558/15.11.2021 г. т. 1.7

Настоящият състав приема, че поведението на дружеството жалбоподател представлява неизпълнение на задължението по чл. 91в, т. 2 от ЗАвП, поради което следва да бъде санкционирано на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвП. Непредоставянето на тази информация представлява отказ за изпълнение на законово вменено задължение, съответно отказът да се предостави изискваната информация и непредоставенето й не съставляват две различни деяния, които да могат да бъдат квалифицирани като различни нарушения, каквито аргументи изтъква въззивникът (вж. този смисъл Решение № 3869 от 10.06.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 1425/2022 г., Решение № 121 от 7.06.2022 г. на АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 114/2022 г., Решение № 840 от 11.05.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 4

250/2022 г.), а само едно деяние. Допуснатото неправилно приложение на материалния закон може да бъде отстранено във въззивната инстанция по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като наказателното постановление бъде изменено и се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение и деянието се преквалифицира от нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвП, което се наказва на основание чл. 97, ал. 1, пр. последно ЗАвП в нарушение на чл. 91в, т. 2 ЗАвП, което се наказва на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвП. Не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, а единствено даване на точната правна квалификация посредством закон за по-леко наказуемо нарушение, при което положението на обжалващия не се влошава, поради което преквалификацията е допустима (вж. в този смисъл още и ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС). Не се допуска е нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 от ЕКЗПЧОС, тъй като жалбоподателят разполага с още една инстанция, пред която да бъде проверена правилността на дадената правна квалификация (вж. аргументи за това по делото п срещу България, жалба № 20494/04)

Въззивната инстанция приема, че неправилно АНО е възприел, че е осъществено нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, тъй като нормата на чл. 91в, т. 2 ЗАвП единствено урежда задължение на превозвачите да представят на контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача. Тази информация представлява извлечение от електронна система, може да бъде представена на електронен носител и няма характер на документ, включително електронен. Както е известно от правната теория документът е конкретно изрично писмено изявление, направено от физическо лице, което фиксира трайно сведение или информация относно факти с правно значение (вж. с, Ал., Наказателно право, Особена част, Престъпления против собствеността, л. 138), а електронният документ представлява конкретно и изрично изявление, направено от физическо лице и представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информация, приравнена от закона на писмената форма, което изявление е записано върху магнитен, оптичен или друг носител и закрепва трайно информация за факти с правно значение (пак там л. 140). Процесната информация няма характер на документ или електронен документ, тъй като не представлява волеизявление или изявление на физическо лице, а има характер на веществено доказателство, обективирано на хартиен или електронен носител. След като информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача няма характер на документ, то не е налице нарушение чл. 91б, т. 1 ЗАвП, а на чл. 91в, т. 2 от същия закон.