Решение № 399 от 09.03.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Велико Търново, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20224110102976 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М. Д. О., чрез адв. К. Т.

– ВТАК, срещу ЧСИ И. Ц., рег. № 896 КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, иск с правно основание чл. 441 ГПК, във връзка с чл. 74 ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че последният е солидарен длъжник по изп. дело № 20218960400581 по описа на ответния съдебен изпълнител, както и че на 13.12.2021 година му е наложен запор върху разплащателна сметка в „ОББ“ АД, по която получава трудовото си възнаграждение и добавките към него. Посочва, че по запорираната банкова сметка са му превеждани от работодателя допълнителни възнаграждения за работа с пациенти с КОВИД -19 и поставяне на ваксини срещу това заболяване. Твърди, че в резултат на наложения запор ответникът незаконосъобразно е събрал и задържал парични средства на ищеца за периода от 01.04.2022 година до 30.09.2022 година, включително, които са несеквестируеми по смисъла на чл. 444, т. 8 ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021г. и чл. 100, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022г., тъй като представляват целево предоставени средства от държавния бюджет на нефинансови предприятия, какъвто е неговия работодател, за субсидии и за компенсации за възложени от държавата дейности и услуги. Посочва, че поради 1 незаконосъобразно събраната и задържана сума, съдебният изпълнител го е лишил от възможност да издържа семейството и дъщеря си, която е студент, да погасява вноските по кредита си и да посрещне нормално Великденските празници. По тези съображения ищецът смята, че в резултат на незаконосъобразното поведение на ответния ЧСИ е претърпял морални вреди, изразяващи се в страх, притеснения и дискредитиране пред колеги и приятели, от които е вземал заеми за покриване на текущите си нужди, включително средства за лечение. С оглед допуснато с определение, постановено в открито съдебно заседание на 09.02.2023 година, изменение на иска, е направено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 6 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени от процесуално незаконосъобразното поведение на съдебния по неправомерно насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируем доход, чрез налагане на запор върху вземанията му за допълнително трудово възнаграждение по разкрити в „ОББ“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД сметки за периода от 01.04.2022 година до 30.09.2022 година, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

В проведеното на 09.02.2023 година съдебно заседание процесуалният представител на ищеца уточнява, че незаконосъобразните действия и бездействия на съдебния изпълнител се изразяват налагане на възбрана върху недвижимия имот, невдигане на наложените запори, както и неоснователно задържане на парични средства, а именно ковидни.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Процесуалният представител на ответника по делото развива съображения за неоснователност и недоказаност на предявения по делото иск. Не оспорва, че ищецът е длъжник по водено пред него изпълнително производство № 20218960400581, както и че на 08.12.2021г. е наложил запор върху всички негови левови и валутни сметки, разкрити в „ОББ“ АД, както и върху трудовото възнаграждение, дължимо от работодателя му /ЦСМП –гр. В. Търново/. Твърди, че въз основа на определение на съда от 31.01.2022г. с постановление от 10.02.2022г. е спрял изпълнителното дело, поради което е уведомил работодателя на ищеца със съобщение от 10.02.2022г. и третото задължено лице – ТБ „ОББ“ АД със съобщение от 25.02.2022г., че наложения запор не следва да се изпълнява. Посочва, че на 04.03.2022 година съдебният изпълнител е възстановил на ищеца сумата в размер на 1 698.00 лева, на 06.04.2022 година му е възстановил сумата в размер на 850.00 лева, а на 05.09.2022 година сумата в размер на 468.44 лева, преведена от „Банка ДСК“ ЕАД. Навежда доводи, че съдебният изпълнител е имал процесуално законосъобразно поведение и че след като е уведомен за произхода на средствата веднага е зачел несеквестируемостта им в съответствие с т. 13 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК, респективно – оспорва да е имал 2 процесуално незаконосъобразно поведение, тъй като незабавно след като е бил известяван, че по банковите сметки на ищеца постъпват суми, които имат характера на трудово възнаграждение, същият е зачитал института на несеквестируемостта.

Посочва, че с бездействието си ищецът сам се е поставил в ситуация, в която суми, за които му е известно, че имат несеквестируем характер са постъпвали по сметка на ЧСИ, като не го е уведомил за това. По тези съображения ответникът счита, че не са доказани отделните елементи от фактическия състав на деликтната отговорност и е направено искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен. Претендира да му бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са изискани и приложени заверени копия от материалите, съдържащи се в изпълнително дело № 2021896040051 на ЧСИ Ив. Ц., рег. № 896 в КЧСИ. От последното се установява, че изпълнителното дело е образувано с Разпореждане от 25.11.2021 година /л. 20 от ИД/ по молба на „Първа Инвестиционна Банка“ АД въз основа на издаден ИЛ № 158 от 19.02.2021 година, издаден по Ч.гр.д. № 552 от 2021 година на ВТРС срещу М. Ал. М., К. Г. Т., М. Д. О. и К. З. З..

По отношение на М. Д. О. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането му за трудово възнаграждение, дължимо от работодателя ЦСМП – Велико Търново, както и върху банковите му сметки в „ОББ“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, за което длъжникът е уведомен с поканата за доброволно изпълнение, връчена му на 16.12.2021 година. Видно от запорните съобщения изпратени банковите институции /л. 45, 46, 47 от ИД// съдебният изпълнител изрично е посочил, че на основание чл. 446а, във връзка с чл. 446 ГПК, запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от помощи и обезщетения, както и по отношение несеквестируемата част от трудово възнаграждение, пенсия и всякакъв друг вид доход, ако са постъпили по банковата сметка, но не по-рано от един месец. В запорното съобщение до работодателя /л. 132 от ИД/ съдебният изпълнител е посочил, че при запор върху трудово възнаграждение удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК. Посочено е и че при определяне размера на удръжките, следва да се има предвид, че М. О. получава и трудови възнаграждения от още двама работодатели, като размерът на осигурителния доход по двата трудови договора е общо в размер на 647.25 лева.

С писмо от 07.02.2022 година длъжникът М. А. М. е представил по изпълнителното дело заверен препис от Определение № 186 от 31.01.2022 година по Ч.гр.д. № 581/2021 година на ВТРС, с което е спряно изпълнителното производство, образувано по изпълнителен лист, издаден по Ч.гр.д. № 581/2021 година на ВТРС, като с Постановление от 10.02.2022 година /л. 282 от ИД/ съдебният изпълнил е спрял 3 изпълнителното производство по изпълнително дело № 2021896040051. На същата дата е изпратено и съобщение до работодателя /л. 296 от ИД/, в което съдебният изпълнител е посочил, че запорът остава наложен, но не следва да се изпълнява, съответно на длъжника следва да се превежда трудовото възнаграждение в пълен размер.

С Разпореждане от 23.02.2022 година /л. 319 от ИД/ съдебният изпълнител е наложил възбрана върху притежавания от длъжника М. О. недвижим имот, за което последният е уведомен със съобщение, получено на 14.03.2022 година /л. 344 от ИД/.

Видно от изпратеното до „ОББ“ АД съобщение от 25.02.2022 година /л. 324 от ИД/ съдебният изпълнител е уведомил банката, че върху трудовото възнаграждение на длъжника е наложен запор при работодателя, поради което запорът върху банковата му сметка не следва да се изпълнява върху постъпващите суми от трудово възнаграждение и същите следва да бъдат предоставяни на длъжника за разпореждане.

На 04.03.2022 година М. О. е депозирал молба /л. 334 от ИД/ до съдебния изпълнител, ведно с извлечение от банковата си сметка, с искане за възстановяване на посочените суми, получени като трудово възнаграждение. На същата дата 04.03.2022 година съдебният изпълнител е възстановил сумите /л. 341 и 342 от ИД/. На 04.04.2022 година М. О. отново е депозирал молба /л. 350 от ИД/ до съдебния изпълнител, ведно с извлечение от банковата си сметка, с искане за възстановяване на посочената сума, получена като трудово възнаграждение, като на същата дата 06.04.2022 година съдебният изпълнител е възстановил сумата /л. 353 от ИД/.

С писмо, вх. № 007265 от 09.05.2022 година по описа на съдебния изпълнител, „ОББ“ АД /л. 359 от ИД/ е уведомило съдебния изпълнител, че по сметка на длъжника са постъпили суми с основание „заплата“ и „COV.03.2022” и за даване на указания дали да бъдат оставени на разположение на клиента или да бъдат преведени на клиента. Последвало е още едно писмо, вх. № 011042 от 27.07.2022 година по описа на съдебния изпълнител /л. 453 от ИД/, с което банката отново е поискала указания, във връзка с постъпващите по сметката на длъжника О. суми. С писмо, изх. № 008325 от 02.08.2022 година /л. 456 от ИД/, съдебният изпълнител е отговорил на банката, че още с писмо от 25.02.2022 година е уведомил банката, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на сумите от трудово възнаграждение, както отново е посочил, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпилите суми за трудови възнаграждения, както и постъпления от помощи, обезщетения и друг вид несеквестируеми вземания. Следващото писмо на банката до съдебния изпълнител е с вх. № 013154 от 12.09.2022 година /л. 480-481 от ИД/, а съдебният изпълнител е с изх.

№ 009908 от 16.09.2022 година /л. 487 от ИД/.

С писмо, вх. № 013160 от 12.09.2022 година по описа на съдебния изпълнител /л.

482 от ИД/ „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила съдебния изпълнител, че на 05.09.2022 4 година погрешно е преведена сумата в размер на 447.75 лева, като същата е възстановена на 15.09.2022 година /л. 484 от ИД /.

С връчването на препис от искова молба, по която е образувано гр.д. № 2172/2022 година на съдебният изпълнител е връчено и извлечение от банковата сметка на М. О. в „Банка ДСК“ /л. 532 от ИД /. От последното е видно, че на 25.08.2022 г. по сметка на О. в „Банка ДСК“ ЕАД от страна на МЦ „Медика-Албена“ ЕАД е преведена сумата в размер на 1 179.37 лева с основание „хонорари 07 2022“. На следващия ден – 26.08.2022 година ищецът е изтеглил от сметката си на каса сумата в размер на 707.40 лева, а на 05.09.2022 г. по сметка на ЧСИ И. Ц. е преведена сумата от 916.19 лева с основание „запор“. След получаване на препис от исковата молба съдебният изпълнител му е възстановил и сумата в размер на 468.44 лева на 24.10.2022 година /л. 547 от ИД/.

По делото са приложени и Извлечения от банковата сметка на ищеца в „ОББ“ АД за периода от месец декември 2021 година до месец юли 2022 година, Извлечение от банковата сметка на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД за периода от месец декември 2021 година до 19.09.2022 година /л. 29 – 46 от гр. д. № 709/2022 година на Районен съд Елена/, като и 6 броя Амбулаторни листи за календарната 2022 година, както и Фиш от 25.09.2022 г. на ЦСМП – гр. Велико Търново, Филиал Елена, както /л. 78-81 от делото/.

В проведеното на 09.02.2023 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелката П. Е. О.а – съпруга на ищеца заявява, че за първи път през месец декември 2021г. съпругът й е разбрал за доброволната покана за плащане по заема и че имат проблеми със заема. Посочва, че през януари месец 2022 година разбрали, че има образувано дело и от тогава са много притеснени. Заявява, че съпругът й е притеснен от факта, че изпадат в такива ситуации, тъй като не са имали проблеми със съда и банките досега. Притеснен и от факта, че приятелят му е злоупотребил с неговата добрина и с факта, че му е станал поръчител. Заявява, че съпругът й е имал леко завишение на кръвното налягане, но с изпадането в тази ситуация той започнал да вдига високо кръвно налягане, както и захарта в следствие на стреса, като и преди е бил в това състояние, но сега е завишил стойностите.