Решение № 26 от 24.04.2024, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Кнежа, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Административно наказателно дело № 20241430200035 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното :

К. В. П.,с ЕГН********** с постоянен адрес гр.Кн. ул.”***”№** е подал въззивна жалба против Наказателно постановление №2570000294 от 10.08.2023г.,издадено от П. В. И. на длъжност Началник РУ в ОДМВР Пл., РУ Д. Д..

Въззивникът твърди,че обжалваното от него Наказателно постановление №2570000294 от 10.08.2023г.,издадено от П. В. И. на длъжност Началник РУ в ОДМВР Пл.,РУ-Д. Д. е съставено в противоречие на материалния и процесуалния закон.

Според въззивника съставения акт е незаконосъобразен,нарушени са административнопроцесуалните правила при съставянето на наказателното постановление.

Въззивникът описва,че от много години е безработен и е пенсионер по болест,за което представя Решение на ТЕЛК и през месец юли 2023г. му се обадила по телефона В. от гр.Кн.,която го попита дали иска да ходи да работи полска работа,която се състои в бране на домати, копаене, Пл.е трева на ръка и други подобни дейности и той се съгласил да отиде като му казала,че ще му заплаща по 45,00лв. на ден. Той описва ,че същата жена му казала че ще работи в гр.Д. Д. и за това ще му осигури превоз. Въззивникът сочи ,че излизал рано в 6.00ч. сутринта и до магазина на Данчето,го взимал бус около двадесет местен като освен него буса бил пълен и с други работници от гр.Кн. и ги карал в землището на гр.Д. Д. / на полето/и в 15.30ч. бусът отново ги взимал от полето и ги докарвал до гр.Кн..

Според въззивника при едно от прибиранията им от работа при входа към гр.Иск. бусът бил спрян за полицейска проверка като полицаите поискали в автобуса личните карти на пътуващите и се установило, че никой от тях работниците не си носи личната карта, а такива носели само шофьора и В..

Въззивникът твърди,че лично на него В. на му е казвала да си носи личната карта, а полицаите имали таблети и всеки от работниците си казал името включително и той и на таблета излязла цялата информация за него и въз основа на тази информация му съставили акта. Той твърди,че е попитал полицая, който му съставил акта,колко пари ще е този акт,тъй като е безработен и няма доходи,а на тази работа е сезонно около 3 месеца и полицаят му 1 каза че глобата ще бъде около 30лв. максимум 50лв.

Въззивникът описва,че е получил процесното наказателното постановление и видял,че глобата му е в размер на 300лв./триста лева/,което съгласно разпоредбата на чл.80,т.5 от ЗБЛД е максималния размер,тъй като размера й варира от 50 до 300лв.

Въззивникът счита,че административно-наказващият орган при определяне на наказанието не е спазил закона и разпоредбата на чл.27, а именно при определяне на наказанието да се вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи доказателства, както и имотното състояние на нарушителя.Той изтъква ,че проверяващите полицаи не са поискали от него никакво обяснение защо няма лична карта като в тази връзка наказващия орган съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН следва да установи дали това нарушените е извършено от него виновно поради което счита, че така съставено наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно.

Въз основа на изложеното въззивникът иска от съда да постанови решение,с което да отмени изцяло Наказателно постановление №2570000294 от 10.08.2023г.,издадено от П.

В. И. на длъжност Началник РУ в ОДМВР Пл., РУ Д. Д. като незаконосъобразно и неправилно или да измени същото като му наложи глоба в минимален размер.

Към жалбата са приложени следните писмени доказателства на страните:

1.Заверено копие от Експертно Решение №1741 - 212 от 07.12.1992г. на ТЕЛК 2.Наказателно постановление №2570000294 от 10.08.2023г.,издадено от П. В. И. на длъжност Началник РУ в ОДМВР Пл., РУ Д. Д.;

3.АУАН Серия АД Акт бл.№0605804 от 26.07.2023г.,

4.Заверено копие от Заповед №8121з-1233/27.09.2022г. на М-ра на МВР и 5 Заверено копие от Заповед №8121з-1988/28.11.2023г. на М-ра на МВР.

По делото се проведоха две о.с.з. на 12.03.2024г. и на 09.04.2024г.,за което страните и свидетелите са били редовно призовани.

Въззивнникът лично и заедно с адв.Д.Г. от АК-Пл. поддържа изцяло въззивната жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемият не се яви и не изпрати представител по делото.

В придружителното си писмо към въззивната жалба въззиваемата страна е изразила становище за потвърждаване на процесното НП по изложените в него съображения,а в случай на отмяна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,ако има такъв представител на въззивника.

По делото бяха разпитани свидетелят на въззиваемата страна св.М. Г. И. и свидетелката на въззиваемия Н. П. А..Поради отсъствие по майчинство ,съдът неможа да разпита актосъставителката Д. П..

Видно от показанията на св.М. Г. И.,обективирани в протокол от о.с.з. от 12.03.2024г.лист 2 и 3,този свидетел каза пред съда,че е свидетел по предявения му от съда АУАН№2570000294 от 26.07.2023г.,където е положил подпис в това си качество.

Свидетелят И. заяви,че си спомня случая като на описаната в акта дата и посочения ден бил на работа с колежката си Д. П. и колегата си Р. М. на територията на входа на гр.Иск.,където спирали автомобилите идващи от гр.Пл. към гр.Кн. за проверка.

Свидетелят каза,че забелязали да се движи микробус,син на цвят до колкото си спомня,с водач и двама пътника като по време на проверката установили,че в буса отзад имало 8 или 10 лица като бусът не бил предназначен за превозване на пътници,тъй като бил товарен автомобил. Свидетелят каза ,че било взето отношение по ЗДвП като констатираното нарушение било, че водача превозва по-голям брои пътници от определения в СУМПС,а колегите му поискали от всички граждани личните им карти за проверка като се установило,че масово тези хора нямали лични карти като и жалбоподателя бил един от тях.

2

Свидетелят заяви ,че колежката му П. започнала да съставя актове на лицата,които нямали документи за самоличност и това били повече от пет човека по спомен на свидетеля и може би 8 човка са били,които нямали лични карти.Свидетелят И. каза ,че и двамата му колеги са писали актове и до колкото си спомня жалбоподателят нямал възражения по акта,а АУАН му бил съставен за не носене на документ за самоличност. Свидетелят разясни пред съда,че данните на жалбоподателя били установени чрез дежурния в РУ Д. Д. като всеки един по един от пътниците идвал, казвал си трите имена и ЕГН-то,а имало и една жена, която не си знаела ЕГН-то при което дежурният им съдействал.

Свидетелят каза,че не си спомня причината,поради която жалбоподателят не е носил лична карта със себе си или документ за самоличност.

Видно от показанията на св.Н. А.,обективирани в протокол от о.с.з. от 12.03.2024г.-лист 3,тази свидетелка каза пред съда,че познава жалбоподателя,тъй като са работили заедно.

Свидетелката А. разказа пред съда ,че на въпросната дата ходили на работа на полето и на връщане ги спрели за проверка полицаите като били около 20-22 човека и жалбоподателя К.

П. бил между тях. Свидетелката разказа,че с бус се предвижвали като работното им място било на полето в Д. Д..Тя посочи,че на баира в гр.Иск. ги спрели за проверка полицаите,които ги попитали къде са били и при кой са работили и им искали лични карти,но те не ги носели,защото никой не им казвал да си носят личните карти.Свидетелката разказа,че при проверката си казали имената,установили ги и им съставиха актове като и на нея също й съставили акт. Свидетелката заяви пред съда,че са питали какви суми ще са актовете и им казали от 30 до 50лв. като при проверката К. П. не е създавал пречки на полицията,за да се установи самоличността му.

Съдът дава вяра на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели М. И. и Н. А.,които счита за достоверни,обективни и непротиворечиви по между си и със събраните по делото доказателства,поради което следва да ги кредитира изцяло.

След като се запозна по отделно и съвкупно със събраните по делото писмени доказателства,съдът счита за установена следната фактическа обстановка:

Въззивникът е пожизнен пенсионер по инвалидност. Съгласно записаното в съдържанието н а АУАН Серия АД Акт №2570000294 от 26.07.2023г. актосъставителката Д. П. в присъствието на свидетеля М. И. е съставил този АУАН на въззивника К. В. П. затова,че на 26.07.2023г.,около 15,30ч. на път 2-13 при извършена полицейска проверка се установило ,че лицето не представя документ за самоличност,с което виновно е нарушил чл.6 от ЗБЛД.

Отразено е в АУАН,че въззивникът няма възражение.

Този АУАН е подписан от актосъставителката П.,св.И.,както и от въззивника и е връчен на въззивника на 26.07.2023г.

Въз основа на описания АУАН е било издадено на въззивника процесното НП№2570000294 от 10.08.2023г. на Началник РУ в ОДМВР Пл.,РУ Д. Д. затова,че на 26.07.2023г.,около 15,30ч. на път 2-13 при извършена полицейска проверка се установило,че лицето не представя документ за самоличност,с което виновно е нарушил чл.6 от ЗБЛД.

Предвид това на осн.чл.53,ал.1 от ЗАНН и чл.80,т.5 от ЗБЛД на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв./триста лева/.

Срокът за въззивно обжалване на процесното НП е 14 дневен от връчването на въззивника чрез наказващия орган.

Въз основа на описаната фактическа обстановка,съдът стигна до следните правни изводи:

АУАН Серия АД Акт №2570000294 от 26.07.2023г. и процесното НП№2570000294 от 10.08.2023г. на Началник РУ в ОДМВР Пл.,РУ Д. Д. са били съставено,съответно издадено от компетентни за това лице- актосъставителката Д. П. и административен органНачалник РУ в ОДМВР Пл.,РУ Д. Д. ,което се установи от събраните по делото писмени и 3 гласни доказателства на страните.

Процесното НП е било връчено на въззивника на 21.01.2024г. ,а жалбата срещу него е подадена и е регистрирана в РУ Д.Дъбник с вх.№УРИ257000-525/26.01.2024г.

Предвид горното,съдът счита,че въззивната жалба е предявена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна и доказана.

Доказателствената тежест по делото пада върху административно-наказващия орган,който е длъжен по безспорен и категоричен начин да установи и докаже,че въззивника на посочените в АУАН и процесното НП дата и място е извършил виновно вмененото му административно нарушение. Според настоящият съдебен състав при съставянето на АУАН и при издаването на процесното НП са били извършени съществени процесуални нарушения от актосъставителя и административно-наказващия орган на чл.42,ал.1,т.3 и 4 вр.чл.57,т.5 ЗАНН,тъй като липсва яснота относно мястото на извършване на нарушението т.е. къде точно на път 2-13 е извършено нарушението,които нарушават правото на защита на въззивника.

По делото не са направени разноски за адвокатско възнаграждение от въззивника,тъй като процесуалният му представител го представлява безплатно на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.,но се претендират такива въз основа на закона при уважаване на жалбата от съда.

Видно от разпоредбите на:чл.6 и чл.80,т.5 от ЗБЛД/Закон за българските лични документи/:

„Чл.6.Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.“ и

„Чл.80.Наказва се с глоба от 50 до 300лв. лице, което:

1.(изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) използва подправени или чужди български лични документи, ако не подлежи на потежко наказание;

2.(изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) отнеме, задържи без съгласие на притежателя, укрие или унищожи български личен документ на друго лице;

3.(изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) приеме или даде в залог или преотстъпи български личен документ;

4.(отм. - ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г.)

5.(изм.-ДВ,бр.82 от 2009г.)не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица.

6.(отм. - ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г.)

7.(отм. - ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г.)“