Решение № 4645 от 27.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4645 гр. Пловдив, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330110820 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. К. З. ЕГН ********** против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени субективно и обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № ***, сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. “4-то” ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на сключения между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство към договор за паричен заем № ***, поради липса на основание.

Предявява се и насрещен иск от Кредисимо ЕАД за осъждане на А. К. З. на осн. чл .240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК да заплати на Кредисимо ЕАД сумата от 4089.12 лева, дължима по Договор за потребителски кредит № ***, сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на депозиране насрещното искова молба в съда – 08.08.2024 год. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че е сключил Договор за потребителски кредит № *** с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който му е предоставена сума в размер от 6000 лева, дължима на 24 месечни вноски, при лихва 27.69% и ГПР 31.49%. Сочи се, че в чл. 4 от договора било предвидено задължение за кредитополучателя да осигури обезпечение- банкова гаранция в размер на всички вземания на кредитора по договора или одобрено от заемателя дружество- поръчител. На ищцата бил представен договор за 1 поръчителство от *** с Ай тръст ЕООД, чийто собственик на капитал бил Кредисимо ЕАД. Сочи се, че възнаграждението за поръчителя било в размер на 5382.32 лева, платимо разсрочено за едно с главницата. Твърдят се нарушения на чл. 11, ал.1, т.10 и чл.19, ал. 4 ЗПК, което води до цялостна недействителност на договора за кредит. Поддържа се, че е налице разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер.

Изтъква се, че сумата за възнаграждението на поръчителя следва да бъде включена в ГПР, тъй като с това плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата. Сочи се, че ако сумата по обезпечението е включена в ГПР, размерът му би бил доста 168.73 % и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че непосочването на компонентите, формиращи ГПР води до цялостна недействителност на договора за кредит. Изтъква се, че договорът за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, бидейки акцесорен на главното правоотношение, също е нищожен като лишен от правно основание.

Моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който поддържа, че искът е допустим, но неоснователен. Не се оспорва между страните да е сключен твърдения от ищцата договор за потребителски кредит. Оспорва се, че главницата е в сочения размер от 6000 лева, като се сочи че заемната сума е 6789.12 лева, като горницата над 6000 лева до сумата от 789.12 лева представлява вид „стоков кредит“ с цел закупуване на застраховка. Не се оспорва и че между ищцата и ответника Ай тръст ЕООД е сключен договор за поръчителство от ***, но сключването на договора за поръчителство не бил задължително условие за сключване на договора за кредит. Възнаграждението по договора за поръчителство не било включено в ГПР по договора за кредит, като в ГПР като разход била включена единствено възнаградителната лихва. Договорът за поръчителство представлявал договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД, като вземанията по него възниквало в полза на Ай тръст, а не в полза на Кредисимо. Твърди се, че дори и да е налице свързаност между двете дружество – ответници, то това не водело до твърдяната недействителност на договора за кредит и за поръчителство, а едниствено до недействителност на клаузата в договора за поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение нао Ай Тръст ЕООД.

Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от Ай тръст ЕООД не е депозиран отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Кредисимо ЕАД е депозирана насрещна искова молба с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, са бъде осъдена З. да заплати на Кредисимо ЕАД сумата от 4089.12 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране насрещното искова молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

2

В насрещната искова молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за кредит *** със заемна сума от 6789.12 лева, като сумата от 6000 лева е предоставена по банков път, а горницата над 6000 лева до размера от 6789.12 лева е използвана от З. като вид стоков кредит с цел покупка от нея на застраховка. Сочи, че по предоставения договор за кредит към *** са падежирали първите три вноски. Твърди се, че З. е погасила по кредита общо сумата от 2700 лева, поради което се иска от съда, ако признае договора за кредит за нищожен да осъди ответницата по насрещния иск да заплати сумата от 4089.12 лева – остатъка от неизплатената заемна сума, представляваща разликата между 6789.12 лева и заплатената до момента сума от 2700 лева.

По изложените съображения се иска от съда да уважи предявения насрещен иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК е депозиран насрещния иск от Кредисимо ЕАД против Н.. Твърди се, че искът бил основателен в предявения частичен размер. Излагат се съображения за нищожност на договора за кредит, идентични като тези изложени в исковата молба. Иска се от съда да отхвърли предявения насрещен иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По главния иск:

За уважаване на исковата претенция ищецът Х. Н. следва да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в частност своите твърдения за недействителност на процесните договори за кредит и за предоставяне на поръчителство, както и наведените основания за нищожност на договорите.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищцата З. и Кредисимо ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит ***, както и че в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителство по Договора за предоставяне на поръчителство.

Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит *** и Приложение № 1 към него /л.17-20/, по сключения договор на ищцата е била предоставена в заем сумата от 6000 лева и сумата от 789.12 лева, представляваща дължима сума за застрахователна премия, при фиксиран лихвен процент от 27.69 % и ГПР 31.49 %., с общо дължима сума 8973.78 лева, платима на 24 погасителни месечни вноски. В раздел II, чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. В настоящата хипотеза ищецът, като кредитополучател, е предоставил обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, а именно „Ай Тръст“ ЕООД по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от дата 3

*** и Приложение № 1 /л.21-26/ сключен между ищеца и дружеството поръчител „Ай Тръст“ ЕООД В договора за поръчителство – приложение 1, е посочено и възнаграждението за поръчителя общо сумата от 5382.83 лева, платимо на вноски през целия срок на договора за кредит. Установява се от приложените договори, че „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител, е поел задължение спрямо „Кредисимо” ЕАД да отговаря по процесния договор за кредит.

Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит №*** и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит, а осигуряването на поръчител е условие за получаване на заема. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК.

Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен. В тази насока за 4 основателен се намира главния иск на ищеца за признаване за недействителен на целия договор за кредит и като такъв искът ще се уважи.

Предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството то договорът за поръчителство се явява лишен от основание – тъй като липсва необхоД.стта от неговото сключване, поради което същият е нищожен. Договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. В случая за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. При тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми.

Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжникът пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание.