Определение № 2686 от 13.09.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2686 гр. София, 12.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. К. при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА в присъствието на прокурора А. Д. Х. като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. К. Частно наказателно дело № 20221110211378 по описа за 2022 година

След съвещание съдът обяви определението си публично.

Производството е по реда на чл.64 от НПК.

Образувано е във връзка с направено искане от страна на СРП за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на М. Д. Х. - обвиняем по досъдебно производство № 1498/2022 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр.пр. № Н31579/2022 г. по описа на СРП.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК за вземане на най тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” е необходимо от материалите по делото да може да се направи обосновано предположение, че именно лицето, което е привлечено като обвиняем е автор на деянието, за което спрямо него е водено наказателно преследване и същевременно да е налице реална опасност същият да се укрие или да извърши друго престъпление.

Спрямо обв.М. Д. Х. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.

144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, което деяние с оглед наказанието предвидено за него, а именно, до 6 /шест/ години „лишаване от свобода” е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НПК, с което е налице и първата предпоставка, визирана в процесуалния закон за вземане на най – тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

От събраните до настоящият момент по делото доказателства съдът 1 намира, че може да бъде направено обосновано предположение относно авторството на деянието от страна на обвиняемия М. Х., в която насока са показанията на свидетеля Д. К. – баща на обвиняемия М. Х., спрямо когото обв. Х. през годините, предвид че е бил наркозависим многократно е отправял заплахи спрямо живота и здравето му, като е употребявал физическа агресия спрямо него, удрял го е и го е душил, счупил му е носа, а на инкриминираната дата - 10.09.2022 г. го е заплашил с думите:

„Сега ще те ликвидирам“, тъй като свидетелят К. е отказал да го пусне в дома си, но след като бил принуден в резултат на чукането по вратата на жилището му да отвори, влизайки вътре Х. е отправил множество закани към него, като междувременно му нанесъл удари с юмруци в тялото, една от които закани е била, че ако се оплаче в полицията ще го ликвидира окончателно, което ще направи. Логично звучат и по-нататъшните показания на свидетеля К., че тъй като обвиняемият е бил много агресивен отишъл до 03 РУ СДВР, където се оплакал на дежурния полицай за случилото се, след което се върнал пред жилището, където изчакал полицейските служители, качали в същото и виждайки служителите на МВР обв. М. Х. станал още поагресивен като заплашил свид. К. с думите - че ще му види сметката и ще го унищожи, ще го ликвидира, в който смисъл са и показанията на полицейските служители Златко Илиев и Христина Славчева от 03 РУ СДВР, като свидетелят К. заявява, че се страхува от обв. Х. че ще изпълни заканите си, т.е., че ще го убие.

В този смисъл не може да не се отбележи, че действително обв. М. Х. е дал обяснения в разпита му като обвиняем, в които е посочил, че скандалът с баща му е станал във връзка с обстоятелствата, че е слагал метадона, който вземал по програма в хладилника, с което баща му не бил съгласен, а и последният го е нарекъл наркоман, но счита, че тези показания изразяват защитната позиция на обвиняемия предвид двояката роля на обясненията на обвиняемия от една страна като основно доказателствено средно, но от друга и като средство за защита.

Тук е мястото да се отбележи, че разследването е в един начален етап, като предстои извършване и на други процесуално следствени действия, в тази връзка евентуално изготвяне на съдебнопсихиатрична и психологична експертиза с оглед установяване актуалното психично състояние на обв. М.

Х., доколкото по делото са налице данни от експертно решение от 02-ра 2

УМБАЛ София ЕАД, че при същият са налице психически и поведенчески разстройства дължащи се на употреба на опиуиди, а обоснованото предположение е едно първоначална вероятностно предположение, докато доказване на обвинението по несъмнен и категоричен начин е предмет на съдебната фаза на наказателният процес.

В този смисъл и съдът намира, че е налице и следващата предпоставка, визирана в процесуалния закон за вземане на най- тежката МН ЗС.

Съдът намира, че е налице и опасност обв. М. Х. да извърши и друго престъпление. Действително от приложената по делото справка за съдимост е видно, че обв. Х. е осъждан през 2008 г. за притежание на наркотични вещества, като му е наложено наказание „обществено порицание“, но същият е реабилитиран, т.е., към момента на извършване на деянието предмет на производството Х. следва да се третира като неосъждан.

Опасността обаче едно лице да извърши престъпление може да бъде изведена и от начина и механизма на извършване на деянието, а в конкретния случай действията и отправените заплахи от страна на обв. Х. към баща му Д. К. сочат, че Х. е лице с висока обществена опасност и опасността същият да извърши друго престъпление, в частност да обективира заплахите спрямо баща си е реална и е налице.

Касателно опасността обв. М. Х. да се укрие от органите на досъдебното производство настоящият съдебен състав не намира за необходимо детайлно да обсъжда същата, доколкото посочената опасност е дадена в алтернативност от страна на законодателя с опасността обвиняемият да извърши друго престъпление, при все това че обвиняемият Х. притежава документ за самоличност и сочи известен адрес на територията на гр. София, на който може да бъде намерен.

С оглед на изложеното, предвид целта на мерките за неотклонение, визирани в чл. 57 от НПК, при съблюдаване на предпоставките на чл. 56, ал. 3 от НПК СЪДЪТ НАМИРА, че по отношение на обв. М. Д. Х. следва да бъде взета най – тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”, която се явява адекватна на извършеното от него като доколкото същият живее в едно домакинство с пострадалия Д. К. вземането спрямо обв. Х. на мярка за неотклонение различна от „Задържане под стража“ не би било обосновано, а от друга страна независимо, че обв. Х. е на лечение в 3 метадонова програма при необходимост няма пречка евентуално лекарства на същия в тази връзка да бъдат давани в специализираната болница за лечение на лишените от свобода към Затвора гр. София.

По изложените съображения съдът намира, че искането на СРП следва да бъде уважено,

Така мотивиран и

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА по отношение на М. Д. Х. - обвиняем по досъдебно производство 1498/2022 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр.пр. № Н31579/2022 г. по описа на СРП, мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА ”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 3 - дневен срок от днес пред СГС .

В случай на жалба или протест насрочвам делото за разглеждане пред Софийски градски съд за 20.09.2022 г. от 10.00 ч., за която дата страните уведомени от днес.

Препис от протокола да се издаде на адв. Р. М. от САК, който да й послужи пред НБПП.

Протокола е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.02 часа.

ОПРЕДЕЛИ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4