Решение № 290 от 17.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кръстина Люб. Димитрова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело № 20245300102364 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Производството е образувано по искова молба на Р. И. Б., ЕГН ********** от с.***************** против Прокуратурата на Република България.

Ищцата твърди, че срещу нея е било образувано наказателно производство и била обвинена в престъпление затова, че на 19.06.2019г. в качеството на длъжностно лице

–

************ при

ДП“**************************“ е присвоила чужда движима вещ – квитанция за направен залог, удостоверяваща че залогът е печеливш със стойност на печалбата 121 лева. С присъда по НОХД №4690/2020г. на Районен съд – Пловдив Б. била призната за виновна по повдигнатото обвинение. С решение по ВНОХД №619/2021г. на Окръжен съд – Пловдив присъдата била отменена и делото върнато за ново разглеждане. Районен - съд Пловдив върнал делото в Прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. С присъда по НОХД №4183/2021г. на Районен съд – Пловдив ищцата била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение.

С решение по ВНОХД №2178/2022г. Окръжен съд – Пловдив потвърдил оправдателната присъда.

1

Твърди се, че в продължение на почти пет години ищцата е живяла със значителен психически и емоционален стрес, била е притеснена от това, че е третирана като престъпник, страхувала се от евентуална осъдителна присъда, били засегнати доброто име, нейното достойнство, репутация, загубила доверието на хората, изпаднала в тежка депресия, ограничила до минимум контактите си, настъпили сериозни и непоправими последствия за психиката .

По изложените в исковата молба подробни съображения от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 100 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди от наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда. Претендират се разноски.

Ответникът Прокуратурата на Република България в срока по чл.131, ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че претенцията не е подкрепена с доказателства, а претендираното обезщетение за неимуществени вреди е изключително завишено. Навежда възражение за съпричиняване, като се позовава на основание чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Видно от материалите по приложеното наказателно дело, на 06.04.2020г. Р. И. Б. е била привлечена като обвиняема по досъдебно производство №607/2019г. по описа на Трето РУ на МВР - Пловдив за това, че на 19.06.2019г. в маловажен случай в качеството на длъжностно лице **************** при ДП“****************************“ е присвоила чужда движима вещ – квитанция за направен залог, удостоверяваща, че залогът е печеливш със стойност на печалбата 121,00 лева. Взета е била мярка за неотклонение „подписка“. На 04.08.2020г. по внесения в съда обвинителен акт срещу Б. е образувано НОХД №4690/2020г. на Районен съд Пловдив. С присъда от 22.01.2021г. подсъдимата е призната за виновна в извършване на престъпление по повдигнатото обвинение и е наложено наказание пробация за шест месеца. С решение от 22.06.2021г. по ВНОХД №619/2021г. на ПОС присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При повторното разглеждане на делото с присъда от 21.10.2022г. по НОХД №4183/2021г. Р. Б. е призната за невиновна и е 2 оправдана по повдигнатото обвинение. С окончателно решение от 07.02.2023г. на ПОС по ВНОХД №2178/2022г. оправдателната присъда е потвърдена.

За установяване на твърдените от ищцата неимуществени вреди по делото са разпитани свидетелите Н. Б. /дъщеря на ищцата/ и Г. С.. Според изнесеното от тях, по време на наказателното производство ищцата била съсипана, сринала се психически, нямала желание за нищо, спряла да излиза и да се среща с колежки и приятели; нямала желание и изпитвала страх да ходи на работа, защото знаела, че ще говорят за нея; много лошо понесла момента, когато в интернет се появила статия за случая, след което колежките й спрели да я търсят. Дори и след оправдателната присъда не се чувствала добре.

Приетата психологическа експертиза установява, че воденото наказателно производство се отразило неблагоприятно върху емоционалното и психическо състояние на Р. Б.. Имала е периоди на интензивни усещания за тревожност, боязливост, страхова напрегнатост, болезненост, усещане за несправедливост, слабост, безсилие, безпомощност, усещане за невъзможност да се справи със ситуацията. Доминира усещането за морална ощетеност, несправедливост, непримиримост срещу уронване на нейната личност и изповядваните от нея морално-етични ценности.

При така събраните доказателства съдът приема за доказан факта, че повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение срещу ищцата за извършено от нея престъпление от общ характер се е отразило негативно на нейните субективни преживявания – преживяла е стрес, тревожност, притеснения, социална изолация. Тези негативни преживявания представляват неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение в наказателното производство.

Според чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на 3 съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.

В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи незаконност на действията на прокуратурата: повдигане и поддържане на незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което обвинение ищцата е била оправдана.

Отговорността следва да се ангажира в лицето на ответника, доколкото съгласно вменените му с НПК правомощия прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер и ръководи досъдебното производство. Не се установява ищцата с поведението си да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради което не може да се приеме, че изцяло или в някаква степен е налице съпричиняване.

Дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/. При определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че наказателното производство е приключило в сравнително кратък срок - от привличането на Б. в качеството й на обвиняема до влизане в сила на оправдателната присъда са изминали две години и десет месеца, както и че по отношение на нея е била взета най-леката мярка за неотклонение “подписка”. Предвиденото в наказателния кодекс наказание за престъплението, за което е била обвиняема, предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева, т.е. обвинението не е за тежко престъпление.

Не се установи отразяването на случая в медиите да се дължи на действията на прокуратурата, поради което това обстоятелство е без значение за определяне на обезщетението.

При съобразяване с горните обстоятелства съдът счита, че необходима и достатъчна за възмездяване на причинените на ищцата неимуществени вреди е сума в размер на 5 000,00 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 100 000,00 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.

На основание чл.86 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД лихви върху главницата не се присъждат, тъй като такива не се претендират.

На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищцата внесената държавна такса от 10,00 лева.

4

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.

София, ул. “Витоша” № 2 да заплати на Р. И. Б., ЕГН ********** от с.***************** сумата 5000,00 /пет хиляда/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу нея НОХД №4183/2021г. по описа на Районен съд Пловдив, по което е била оправдана с влязла в сила присъда.

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5000,00 лева до пълния предявен размер от 100 00,00 лева.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.

София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на Р. И. Б., ЕГН ********** от с.***************** сумата 10,00 лева – разноски по делото за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 5