Решение № 33 от 23.01.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Карлово, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20225320101337 по описа за 2022 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е иск с правно основание член 144 от СК.

Ищцата Н. З. К. с ЕГН **********, постоянен адрес в село Б,, област П., община К., ул. *** № *** твърди, че с решение № 260106/21.05.2021 г., постановено по гр. дело 928/2020г. по описа на Районен съд К., по иск с правно основание на чл.127 ал.2 вр. с чл.59 ал. 9 от СК във вр. с чл. 143 ал. 2 от СК, предявен от нейния баща срещу майка й, ответник в настоящото производство, родителските права по отношение на ищцата били присъдени на нейния баща, като майка й била осъдена да й заплаща месечна издръжка в размер на 170 (сто и седемдесет лева). Този размер на месечната издръжка, която нейната майка следвало да й заплаща ежемесечно, бил валиден и към настоящият момент. Друг въпрос бил, че тя до настоящият момент, въпреки образуваното изпълнително дело, не й заплатила нито една месечна вноска, от момента, в който с решението на съда било допуснато предварително изпълнение и след влизане в законна сила на крайния съдебен акт, също не й изплащала присъдената месечна издръжка.

Ищцата навършила 18 години и вече била дееспособна. Към настоящият момент била ученичка в редовна (дневна) форма на обучение във Ф.Е. гимназия „А.С.Е.“, като през учебната 2022/2023 година била в 12-ти клас. Обучението й било свързано с големи разходи за пътуване, храна, облекло, учебни пособия и всичко онова, което й било необходимо за нейното нормално развитие и нормалното развитие на учебния процес, който посещавала ежедневно. Ищцата живеела в общежитие на учебното заведение, което било платено. Освен това закупувала ежедневно храна и всичко останало за нормалното си съществуване. Пътуването й от с. Б, и обратно до гр. П., което осъществявала ежеседмично в почивните дни също било голям 1 разход. Всички тези разходи се поемали и осъществявали единствено и само от нейния баща без каквото и да било, дори минимално участие на ответницата.

Закупуването на дрехи, закупуването на пособия за учебната й дейност били свързани с големи разходи, предвид на това, че ищцата вече била на възраст, когато всичко това струвало големи суми. Само баща й подсигурявал както храна, дрехи, обувки, учебници, тетрадки, така й посреща всички сметки за вода, телефон, ел. енергия, кабелна телевизия и всичко останало по домакинството. Имала нужди както от храна, дрехи, обувки, транспорт, а също така и от допълнителни средства за нормалното, физическо и интелектуално развитие. Всичко това довело до рязко повишаване разходите по домакинството, отглеждането и възпитанието й и баща й изпитвал сериозни финансови затруднения при подсигуряване на издръжката й и снабдяването й с всичко необходимо. Баща й поел всички тези разходи, но самият той се справял трудно, предвид останалите разходи, които имал по отношение на дома им и издръжката свързана с храна и всичко онова необходимо за съществуването им. Счита, че е необходимо по-голямо участие от страна на майка й в нейната издръжката. При определяне на месечната издръжка съгласно практиката на съдилищата и закона следвало да се вземат предвид не само нуждите на лицата, които се нуждаят от издръжка, но и финансовите възможности на задълженото лице. Счита, че ответницата е в работоспособна възраст и получава добри доходи, а не заплащала дори издръжката, която била под определения законов минимум.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата да й заплаща на основание чл. 144 от СК като пълнолетен учащ в средно учебно заведение, издръжка в размер на 260.00 (двеста и шестдесет) лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2022 г., до завършване на образованието, но не по-късно от 20-годишна възраст, ведно със законната лихва за забава. Претендира за разноските по делото.

Ответницата Н. Н. К. с ЕГН **********, постоянен адрес: село Б,, област П., община К., ул. „И.Р.“ *** оспорва иска.

Признава факта, че е майка на ищцата Н. З. К.. Също така не било спорно, че ищцата е ученичка в езикова гимназия „А.С.Е.“ в гр. П. и е в 12-ти клас. Оспорва твърдението, че не осигурява каквито и да е било средства за разходите за обучение, пътуване, храна, облекло и учебни пособия на нейната учаща дъщеря. Изложеното в исковата молба не отговаряло на истината.

Всичко изложено в исковата молба било продиктувано от бащата на ищцата Н. К., който бил във влошени, враждебни отношения с ответницата. Именно исковата молба била негов продукт, а той подтикнал и мотивирал детето си Н.

К. да заведе настоящото дело. Ответницата, с оглед възможностите си, въпреки че била безработна, не работела и нямала никакви доходи, с помощта на родителите си давала пари на дъщеря си, купувала дрехи, обувки, учебници и тетрадки на дъщеря си. Не отговаряло на истината изложеното в исковата молба, че Н. Н. К. има финансови възможности и едва ли не без особени затруднения би могла да заплаща издръжка на пълнолетната си учаща дъщеря Н. З. К.. Напротив, ответницата била безработна, и от никъде нямала никакви доходи. Единствено помагала в стопанството на родителите си, които й давали незначителни средства, колкото да покрива ежедневните си нужди за храна и отопление. Ответницата била в особено затруднено материално положение. Тя нямала нито имущество, нито разполагала със 2 средства за да заплаща претендираната с исковата молба издръжка на дъщеря си.

Предвид изложеното не се покривал обективния критерии, който изисквала нормата на чл. 144 от СК - даващия издръжката родител да може да я осигурява без особени затруднения. Очевидно ответницата била в особено затруднено материално положение, като освен дрехите, които носела и добрата душа в себе си, не разполагала с нищо друго.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.

След преценка на доказателствата по делото заедно и поотделно и във връзка с изложените становища, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно разпоредбата чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средно учебно заведение за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст и родителите могат да дават издръжката без особени затруднения. Пълна безусловност на задължението за издръжка не е налице – трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите или от използване на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да съставлява особени затруднения за родителя (в този смисъл - решение № 199 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 944/2010 г., III г.о., постановено по чл.290 от ГПК). Това означава, че законът релевира допълнително условие за задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е свързано с техните материални възможности (в този смисъл - решение № 179 от 22.III.1996 г., II г. о. и Решение № 226а от 02.III.1993 г., II г. о.). В настоящия случай не се спори и се установява от писмените доказателства – удостоверение за раждане и служебна бележка изх. № 32-28 от 19.09.2022 г., издадена от Ф.Е.Г. „А.С.Е.“, че страните са майка и дъщеря и че ищцата учи в редовна (дневна) форма в средно училище. От датата на раждане на ищцата се установява, че същата не е навършила 20 години, понастоящем е осемнадесетгодишна. От представеното удостоверение за семейно положение изх. № 01 от 01.12.2022 г. на Кметство Б, се установява, че семейното положение на ищцата е неомъжена, т.е. няма лице от друг ред, от което да търси издръжка. Липсват доказателства и не се твърди от другата страна, ищцата да има имущество и доходи, от които да се издържа. Съдът не обсъжда представения заверен препис от решение по спор за родителските права между родителите на ищцата, с което майка й е била осъдена да й плаща издръжка, доколкото по отношение на пълнолетните лица родителски права не се упражняват и издръжката на ненавършило пълнолетие дете не е относима към пълнолетните лица, претендиращи издръжка. По делото не се спори, че ищцата живее със своя баща извън учебно време. От представеното удостоверение за доходите му се установява, че същият работи по трудово правоотношение и получава месечна заплата в брутен размер на около 1300 лева (на база месец юни 2022 г., доколкото от удостоверението се установява, че след това бащата е ползвал обезщетение на временна неработоспособност, а за последните два месеца – октомври и ноември 2022 г. работодателят не му е плащал възнаграждение. Няма данни за тези месеци какви обезщетения е получавал от НОИ. От представената служебна бележка от Агенция по 3 заетостта се установява, че майката е безработна. Не се твърди и установява някой от родителите на ищцата да има допълнителни източници на доходи или имущество, от което да реализира такива.

За разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на навършилите пълнолетие е условна и следва да се преценява обстоятелството дали заплащането и няма да създаде особени затруднения за родителите. В хипотезата на чл. 144 СК условие за задължението за издръжка на пълнолетни учащи деца е тя да не съставлява особено затруднение за задължения родител. При тази издръжка възможността за доставянето й не съвпада с общото изискване на чл. 143, ал. 1 СК, при което размерът на издръжката се определя единствено като функция на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

Задължението за издръжка по чл. 144 СК се подчинява освен на общите правила, определящи правото и размера на издръжката, но и на определени ограничителни изисквания. Ограничението има своето оправдание, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно дете, което поначало е длъжно само да се грижи за себе си. Неговият родител, по силата на чл. 144 СК, може да е задължен само при условие, че това не би го затруднило особено. В този смисъл възможността на родителя за доставяне на издръжка, по смисъла на чл. 144 СК, предпоставя по-широка материална възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от този родител.

Спорните по делото въпроси са може ли ищцата да се издържа от доходите и имуществото си, и има ли възможност ответницата – нейна майка, да осигурява издръжка и при положителен отговор – в какъв размер издръжката не би й създала особено затруднение.

По делото се установява по несъмнен начин, че бащата на ищцата е този, който посреща изцяло нуждите й във връзка с обучението и осигуряването на средства за живота. В тази насока са показанията на св. К., дядо на ищцата, който сочи че бащата и свидетелят осигуряват всичко необходимо за Н. – учебни пособия, дрехи, обувки, транспортни средства и средства за храна. За доходите на бащата е установено, че работи по трудово правоотношение, като през последните около 5-6 месеца ползва отпуск за временна неработоспособност поради сърдечно заболяване. Не се твърди и установява бащата да има задължения към други ненавършили пълнолетие деца. В показанията си свидетелят сочи, че през почивните дни Н. се прибира в дома на дядо си в село Б,, а понастоящем синът му живеел в град С. и имал ново семейство. Свидетелят също участвал в осигуряването на средствата за издръжка на Н.. Ищцата учела в друго населено място – град П., понастоящем била в 12 клас, с отличен успех и било необходимо много време за подготовка й. Месечните й разходи били приблизително 500 лева, а Н. получавала 30 лева стипендия за отличен успех. Нямала доходи, нито имущество, нямала възможност да полага труд. Доколкото свидетелят знаел, ответницата живеела с баща си, не знаел дали има ново семейство.

Ответницата сочи, че е здрава, няма заболявания и е работила във *** ЕАД С. до 2017 година. Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани по делото.