Решение № 786 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. С., 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110170778 по описа за 2024 година

Производството е образувано по депозира от „.“ ЕАД срещу Д. В. П., Н. В. П. и М. П.

Г., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно и субективно съединени установителен искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване спрямо ответниците, че:

М. П. Г. дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 372.37 лева, представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. .6, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.08.2023 г. до окончателно изплащане; сумата в размер на 52.74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 15.08.2023 г.; сумата в размер на 9.24 лева, представляваща незаплатена цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.08.2023 г. до окончателно изплащане; сумата в размер на 1.98 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на лихвата за забава за периода от 15.09.2020 г. до 15.08.2023г върху цената на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ .г. по описа на СРС, 153 състав;

Д. В. П. и Н. В. П. дължат на ищеца следните суми: сумата в размер на по 186.18 лева всеки от тях, представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. .6, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.08.2023 г. до окончателно изплащане; сумата в размер на по 26.37 лева всеки от тях, представляваща 1 обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 15.08.2023 г.; сумата в размер на по 4.62 лева всеки от тях, представляваща незаплатена цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.08.2023 г. до окончателно изплащане; сумата в размер на по 0.99 лева всеки от тях, представляваща обезщетение за забава в размер на лихвата за забава за периода от 15.09.2020 г. до 15.08.2023г върху цената на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ .г. по описа на СРС, 153 състав.

От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от всеки от ответниците суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.

В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответниците, чрез назначения особен представител, са депозирани отговори на исковата молба с идентично съдържание.

Поддържа се, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не бил индивидуализирал всяко отделно вземане по основание и размер, с което се възпрепятствало реализирането на адекватна защита. Изтъква се, че липсват доказателства за пасивната легитимация на ответниците, тъй като не е доказано качеството потребител на топлинна енергия. Предвид това се оспорва наличието на облигационни отношения между страните. Подчертава се, че ищецът не е представил и надлежни счетоводни документи, въз основа на които е начислявал процесните суми. Оспорва се и дължимоста на цена за дялово разпределение, поради липса на доказателства за наличие на правно основание за това. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания пред 29.08.2023г. Сочи се,че не са ангажирани доказателства и за изпадането на ответниците в забава за заплащане както на цената на топлинната енергия, така и на цената за услугата дялово разпределение. Оспорват се и представените по делото писмени доказателства. С оглед изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ЕООД не изразява становище по съществото на спор, но представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа 2 и правна страна следното:

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че апартамент ., находящ се в гр. ., се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

С оглед направеното оспорване от ответниците чрез особения им представител относно наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество Софийски районен съд приема следното:

За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно ответниците са били собственици на топлоснабдения имот от страна на ищеца е представена молба от ., . от 1991г., съгласно която се моли да бъде вписана законна ипотека за обезпечаване изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на .в, ЕГН ********** във връзка с закупуването на апартамент ., находящ се в гр. .. Съгласно нормата на чл. 24, ал. 1 от Закона за . (отм.), за обезпечаване заемите за жилищно строителство, отпускани на гражданите и жилищно-строителните кооперации, се учредява законна ипотека върху недвижими имоти на длъжниците. Нормата на чл. 24, ал. 2 от ЗДСК (отм.) постановява, че законната ипотека се простира върху собствения на заемоискателя имот, като съгласно, ал. 3 на същата разпоредба вписването на законна ипотека се извършва въз основа на писмо на ., без да се представя договор или други книжа и без да се заплащат държавни или други такси.

Предвид това следва да се съобрази, че молбата сама по себе си може да представлява само индиция за наличие на придобито право на собственост. В настоящия случай обаче е видно, че върху процесната молба е направено отбелязване, че същата е била вписана от нотариус на 06.02.1991г. Удостовереното от нотариуса вписване на законната ипотека представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, ползващ се с официалната формална и материална доказателствена сила относно извършената от нотариуса проверка относно притежанието на собствеността на заемополучателите върху имота и установяване на притежанието на тази собственост от тях. Това удостоверяване върху молбата за вписване на 3 законна ипотека, ценено в съвкупност и с останалите събрани по делото доказателства, в това число включването на името на .в като собственик на топлонсабденото жилище в списъка с етажните собственици и направеното от един от неговите наследници признание в представено в заповедното производство пълномощно, че е собственик на същия имот /л. 55 от заповедното производство/, водят до непротиворечивият извод, че именно . е станал собственик на процесния недвижим имот. Същевременно видно от приложените към исковата молба справки за родствени връзки . е починал на 25.07.2010г, като е оставил за свои наследници по аргумент от чл. 8, ал. 1 ЗН – брат си ., сестра си А. Г. П. и племенника си . – син на на починалия по-рано брат .. Всеки от така посочените е получил по 1/3 от притежаваното от . към 2010г имущество, в това число и процесното топлоснабдено жилище. Съгласно представена справка за родствени връзки . е починал на 16.10.20211г и е оставил за свой наследник на основание чл. 5 ЗН дъщеря си ответницата М. Г., която е придобила 1/3 ид.ч от процесния недвижим имот. Представени са доказателства и, че А. П. също е починала, като е оставила за свои наследници двете си деца – ответниците Н. П. и Д.

П.. Предвид това всеки от тях е получил по 1/2 от притежаваните от А. П. 1/3 ид.ч от имота или всеки е станал собственик на по 1/6 ид.ч. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, нито са изложени твърдения някой от ответниците да се е разпоредил с притежаваните от него права в съсобствеността в полза на друг съсобственик или в полза на трето лице. Ето защо настоящият състав намира, че по делото е установено, че именно ответниците са съсобственици при съответните квоти на топлоснабденото жилище.

Съгласно действащата през исковия период нормативна уредба, както и съгласно действалата преди това разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.

Ето защо настоящият състав приема, че тримата ответници се явяват материално легитимирани да отговарят за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот, тъй като в качеството си на собственици на топлоснабдения имот са придобили и качеството потребители на топлинна енергия. Придобивайки качеството потребители на топлинна енергия ответниците са обвързани с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват 4 най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от нито един от ответниците. По делото не е установено и някой от тримата ответници да е упражнил правото си на възражение по чл.