Решение № 978 от 05.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. Пловдив, 05.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330201364 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. П. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ж.к.

„Т.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Р. П. срещу Наказателно постановление № 25-0435-000009/04.02.2025 г., издадено от Т. Д. Т. – Началник сектор в ОДМВР - П., РУ * Пловдив, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП) и за издаването му при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, приета за установена от административнонаказващия орган (АНО). Поддържа неправилно да са определени датата и мястото на извършване на деянието. Твърди наказващият орган да не е съобразил всички относими обстоятелства при разрешаването на въпроса за вината. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност претендира да е налице маловажен случай на административно нарушение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично.

Представлява се от адв. Р. П., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира още деянието да не е виновно извършено, както и 1 неправилно да е определена правната квалификация на стореното.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище на лист 2 от делото поддържа при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Н. П. Н., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 24.02.2025 г., установено от справката от АИС „АНД“ на лист 28 от делото, а жалбата е подадена на 04.03.2025 г., поради което 14дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят Н. П. Н. бил ученик в * клас в Спортно училище „В. Л.“ в гр. П. Той бил правоспособен водач и притежавал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № **********, с който ходил на училище.

Автомобилът си жалбоподателят паркирал в междублоково пространство, находящо се в гр. П., на бул. „*“ до № *. Свидетелят С. С. М. също бил ученик в XII клас в същото училище.

Свидетелката С. Н. К. живеела в гр. П., на бул. „*“ № *, като от терасата на жилището си имала пряка видимост към междублоковото пространство, където жалбоподателят и други негови съученици спирали автомобилите си.

На 04.11.2024 г. около 13:00 ч. жалбоподателят Н. паркирал автомобила си „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* в междублоковото пространство в гр.

П. , на бул. „*“ № *. Автомобилът се движил с ниска скорост и на заден ход, когато свид. С. С. М. се качил на покрива на превозното средство.

Свидетелката К. видяла това и се възмутила, поради което заснела на видеоклип случващото се. Жалбоподателят завършил маневрата, докато свид.

М. бил на покрива на автомобила.

Тъй като свидетелката К. наблюдавала и други подобни прояви на учениците от намиращото се наблизо училище, които считала за нарушаващи обществения ред и пътната безопасност, тя подала сигнал до началника на * РУ при ОДМВР – П., към който приложила и направените от нея видеозаписи на различни случаи, включително и на процесното деяние. По сигнала било 2 възложено извършването на проверка на свид. И. Ц. И. – полицейски инспектор във * РУ при ОДМВР - Пловдив. В хода на проверката свид. И. снел писмени обяснения от очевидците, които установил.

На 08.01.2025 г. свид. И. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 3378022 срещу жалбоподателя Н., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. В акта било записано, че нарушението било извършено на 15.11.2024 г. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, в което също погрешно било прието, че нарушението било извършено на 15.11.2024 г., вместо на 04.11.2024 г.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, от писмените доказателства, както и от вещественото доказателство по делото.

По делото са разпитани свидетелите И. Ц. И., който е и актосъставител, Б.

Й. Н., Н.й С. П., С. С. М., С. Н. К. и А. М. М.. От показанията на свид. М. се разкрива той да е лицето, което се е намирало на покрива на автомобила на жалбоподателя по време на извършване на деянието. Както от неговите, така и от показанията на останалите очевидци Н. и П. се доказва водач на автомобила в този момент да е бил именно жалбоподателят Н.. Установява се и че когато свид. М. се е качил на покрива, жалбоподателят е извършвал маневра по паркиране. За свидетелката М. се изяснява да не е очевидец на деянието, но при предявяване на записите за автомобила, който се вижда на файла „КАТ 4“, заявява, че й прилича на този, притежаван от жалбоподателя Н.. От показанията на свид. И. се установяват обстоятелствата по извършената проверка и ползваните материали за установяване на нарушението. Не се дава вяра обаче на допълнителния му разпит, в който свидетелят допуска смесване на отделните случаи и разказва за събития, които са част от записа „КАТ 2“, т.е. касаят различен случай с различен автомобил. За свидетелката К. се доказва да е автор на всички представени по делото видеозаписи, като в съдебно заседание тя потвърждава авторството им. Разказва подробно за случаите, фиксирани на записите с наименования „КАТ“ и „КАТ 2“, докато за интересуващия делото запис „КАТ 4“ заявява, че друго не може да каже. Това потвърждава, че и в свободния си разказ свидетелката говори за различен от процесния случай. Така например споменава за появил се автомобил, управляван от момиче, каквито обстоятелства не са видими на файла „КАТ 4“, но фигурират във файла „КАТ“, където след преминаването на автомобила „БМВ“, който също е светъл на цвят, в кадър попада тъмносин автомобил, управляван от лице от женски пол. Останалите обстоятелства от свободния разказ на свид. К. също не могат да бъдат отнесени по несъмнен начин към 3 записа „КАТ 4“, като вместо това съответстват на виждащо се на видеофайла „КАТ 2“. Поради това съдът приема, че свид. К. също не успява да разграничи в показанията си отделните случаи и допуска тяхното смесване. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че след предявяването на записа „КАТ 4“, свидетелката заявява, че по този случай не може да каже нищо повече, докато за останалите прави допълнителни коментари, доказващи че именно за тях има съхранени спомени и за тези случаи говори в свободния си разказ.

От писмо с вх. № 57675/22.05.2025 г. от директора на СУ „**“ гр. П. (лист 168 от делото) се установява, че към месец ноември 2024 г. жалбоподателят Н. и свид. С. С. М. са били ученици в XII-ти клас в учебното заведение, като в периода 13-18 ноември 2024 г. свид. М. не е посещавал учебни занятия, тъй като е бил освободен със заповед на директора във връзка с подготовката му за участие в МТ „М. Д.“ в гр. П. и ДЛОП II кръг в гр. Х.. За същия период за жалбоподателя Н. се доказва да има отсъствия по неуважителни причини – 3 отсъствия на 13.11.2024 г. и 1 отсъствие на 14.11.2024 г., и по здравословни причини на 18.11.2024 г., а в останалите учебни часове през периода да е присъствал.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Н. П. Н. (лист 12 от делото) се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава издадено СУМПС № ********, валидно до 31.07.2034 г. с налични 16 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

С наказателното постановление отговорността на жалбоподателя е ангажирана за деяние, за което от фактическа страна е прието да е извършено чрез демонстративно превозване на свид. С. С. М. върху покрива на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** в присъствието на техни съученици. От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че действително такова деяние е извършено, но на различна дата от приетата в АУАН и в наказателното постановление. Авторството на деянието от страна на жалбоподателя Н. е доказано по делото от показанията на свидетелите очевидци Б.Й. Н. и Н.й С. П.. И двамата са категорични, че водач на автомобила по време на описаната случка с качването на свид. М. на покрива на превозното средство е жалбоподателят Н.. Допълнително свид. Н. изяснява и че жалбоподателят е бил сам в купето на автомобила. Свидетелят М., за когото се доказва да е качилият се на покрива пасажер, също в показанията си посочва, че автомобилът е управляван от жалбоподателя. И за тримата посочени свидетели се доказва да са съученици с жалб. Н. и да са го познавали значително време преди датата на деянието, поради което не възниква съмнение в правилността на възприятията им относно самоличността на 4 водача. Доказва се на следващо място от обективна страна, че по време на движението на автомобила върху покрива му е имало легнал човек. Неговата самоличност също е установена по делото, а именно свид. С. С. М.. Тя е посочена и в наказателното постановление, поради което в тази част изводите на наказващия орган са правилни и обосновани. При разпита си пред съда свид. М. признава да се е качил върху покрива на автомобила, управляван от жалбоподателя Н., а в този смисъл са още и показанията на другите установени очевидци свидетелите Н. и П..

По делото на приобщения като веществено доказателство компактдиск се съдържат четири броя видеозаписи, озаглавени с наименованията: „КАТ“, „КАТ 2“, „КАТ 3“ и „КАТ 4“. За първите три записа се доказва да не изобразяват събития, които са част от процесното деяние, а да касаят други случаи. Така на видеофайла с наименование „КАТ“ се виждат събития, осъществени при движението на лек автомобил с марка „БМВ“ и с рег. № *******, докато на файла „КАТ 2“ се възпроизвежда случай с лек автомобил с марка „Пежо“ и с рег. № ******* На файла „КАТ 3“ няма автомобил, който да е в движение. С наказателното постановление жалбоподателят Н. е санкциониран за деяние, извършено при управлението на различен автомобил – „Фолксваген Голф“ с рег. № ****. По тези съображения съдът намира, че първите три записа са неотносими. На записа с название „КАТ 4“ се вижда лек автомобил, бял на цвят, който видимо наподобява на автомобил от марката „Фолксваген“, но не може да бъде еднозначно идентифициран, тъй като регистрационният му номер не попада в кадър по ясен и видим начин.