Решение № 12496 от 24.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 53731/2025
- Вид
- Решение № 12496
- Подписан
- 24.06.2026
- В сила
- 24.06.2026
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 12496 гр. София, 24.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110153731 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Неткредит“ ООД срещу Н. И.
Т., с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500,00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 202506280914010070 от 28.06.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 91,34 лева, представляваща възнаградителна лихва.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.06.2025 г. между „Неткредит“ ООД (като кредитор) и Н. И. Т. (като кредитополучател) бил сключен договор за потребителски кредит № 202506280914010070. Поддържа, че в изпълнение на задължението си по договора, ищецът предоставил заемна сума в размер на 500.00 лева чрез банков превод от 28.06.2025 г. по декларирана от кредитополучателя – настоящ ответник банкова сметка. Сочи, че съгласно чл. 3 от договора Н. И. Т. се задължила да върне заемната сума ведно с договорената възнаградителна лихва на 12 броя анюитетни (равни) вноски в размер на 54,00 лева, обхващащи периода от 29.07.2025 г. до 29.06.2026 г. Поддържа се още, че страните по облигационното правоотношение договорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50.80 % и ГПР от 64.47 %, като общодължимата сума възлиза на 648,00 лева, формирана от вземане за главница и възнаградителна лихва. Ищецът твърди, че към 02.12.2025 г. Н.
И. Т. не е направила нито едно плащане за погасяване на задължението си по 1 процесния договор за кредит, което води до просрочие на вноските по кредита и право на кредитора да обяви задължението по договора за предсрочно изискуемо. Сочи, че с исковата молба прави нарочно изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за което ответникът да бъде уведомен с връчване на препис от исковата молба. По изложените в исковата молба доводи моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор и не е изразил становище.
С молба с вх.№ 198731/22.06.2026 г., ищецът моли за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.
Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 16204 от 03.02.2026 г. с тези указания е редовно връчено на ответника /.
Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявеният иск е вероятно основателен, предвид представените към исковата молба доказателства – договор и ОУ към него, платежно нареждане за сумата от 500,00 лева.
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че се претендират разноски за държавна такса в размер на 25,56 евро, такса в размер на 1,99 евро - за изготвяне на препис от исковата молба и приложенията към нея за връчване на ответника и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 евро. Следва да се има предвид, че съгласно чл.78, ал.8 ГПК определяне размера на юрисконсултското възнаграждение е в правомощията на съда, който не е обвързан от претендирания от страната размер. С оглед предходното, като взе предвид, че делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства и процесуален представител на дружеството не се е явил, съдът определя юрисконсулство възнаграждение в минимален размер от 51,13 евро. С оглед 2 предходното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 78,68 евро.
На основание нормите на чл.4 и чл.5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., установените като дължими, респ. недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите се извършва от съда съобразно нормите на чл.12 и чл.13 от същия закон.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, Н. И. Т., ЕГН ********** да заплати на „Неткредит“, ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.„Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, сумата от 255,65 евро /500,00 лева/, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 202506280914010070 от 28.06.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.12.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 46,70 евро /91,34 лева/, представляваща възнаградителна лихва, за периода от 29.07.2025 г. до 29.11.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. И. Т., ЕГН ********** да заплати на „Неткредит“, ООД, ЕИК 201253421 сумата от общо 78,68 евро, представляваща направени разноски в производството пред първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3