Решение № 239 от 22.10.2020, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

Номер 239

22.10.2020 г.

Град Ловеч

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Ловеч

II състав

На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

КРИСТИАН ГЮРЧЕВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20204300500455 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постановено е съдебно решение №152/22.05.20 г. по гр.д.№2353/19 г. по описа на ЛРС, с което е осъден „П. С. 1“ЕООД Пл. да заплати на „Д. 2015“ЕООД Тр. на основание чл.266 от ЗЗД сумата от 14 433,04 лв. с ДДС главница, представляваща неизплатено възнаграждение за извършените СМР по сключения между страните на 14.01.2019 г. договор за изработка, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба 7.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; осъден е „П. С. 1“ ЕООД Пл. да заплати на „Д. 2015“ ЕООД на основание чл.92 от ЗЗД сумата от 788,36 лв. неустойка по т.7.2 и т.7.3 по сключения между страните на 14.01.2019 г. ведно със законна лихва за забава върху таи сума, считано от датата на предявяване на исковата молба 7.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; отхвърлен е предявеният от „Д. 2015“ ЕООД Тр. иск против „П. С. 1“ ЕООД Пл. за сумата от 714,13 лв. натрупана законна лихва за забава за периода от 12.04.019 г. до датата на предявяване на настоящия иск 7.10.2019 г. като неоснователен и недоказан и е осъден „П. С. 1“ ЕООД да заплати на „Д. 2015“ЕООД на основание чл.78 ал.2 от ГПК сумата 1544,82 лв. разноски по делото, посочената е банкова сметка за плащане на титуляра и е осъден „Д. 2015“ЕООД-Тр. да доплати по сметка на ЛРС сумата 50 лв. държавна така по заведените обективно съединени искове.

В срок е постъпила въззивна жалба от „П. С. 1" ЕООД (предишно наименование „П.-С." ЕООД) с ЕИК 20****, седалище и адрес на управление гр. Пл., ул. П.ЦВ.Л. № 3, представлявано от управителя С. Д. срещу решение № 152 от 22.05.2020 г. на Районен съд1 Ловеч по гр.д. № 2353/2019 г. с искане за неговото обезсилване поради процесуална недопустимост и при условията на евентуалност и ако съда приеме, че решението е допустимо, то същото да бъде отменено като незаконосъобразно.

Твърди, че с отговора на исковата молба са направили възражение за местна неподсъдност на образуваното първоначално пред Районен съд-Тр. гражданско дело, като той е изпратен в срок по пощата като в него са посочили актуалното седалище и адрес на управление на „П. С. 1" ЕООД, но след прекратяване на производството по гр.д. № 897/2019 г. обаче Районен съд-Тр. не го препраща на компетентния Районен съд-Пл., а на Районен съд-Ловеч, където вече делото е образувано под нов № 2353/2019 г., разгледано и решено по същество с атакуваното решение. Изтъква, че в отклонение от правилото на ГПК и при уважено възражение по чл. 119, ал. 4 ответникът е изчерпал възможността си да оспорва ненадлежно упражненото право на иск. Според него е следвало решаващият състав служебно да приеме, че не разполага с правораздавателна власт да разреши спора и да го препрати на свой ред на Районен съд-Пл.. Сочи, че правото на защита на ответника включва освен всичко друго и това да получи правосъдие по правилата на подсъдността, а ако това не му бъде дадено, то е основание за претенция за обезсилване на постановения съдебен акт.

Твърди, че законът не предвижда повторно повдигане на въпроса за подсъдността след депозиране на отговора на исковата молба, поради което и настоящата жалба не може да бъде разглеждана като злоупотреба с право от страна на „П. С. 1" ЕООД. Сочи, че своевременното упражняване на правото и в срока по чл. 119, ал. 4 ГПК е достатъчно условие за прилагането на процесуалната норма.

Намира, че Районен съд-Ловеч е бил обвързан от задължаващото го поведение да констатира своята неподсъдност и да изпрати делото на Районен съд-Пл. и след като не съобразил това, той е постановил процесуално недопустимо съдебно решение.

Изтъква, че неправилността на съдебния акт намира в отказа да бъде съобразено възражението в отговора на исковата молба, за липса на крайно приемане на строителния обект от възложителя Община Тр.. Твърди, че е посочил, че в разглеждания случай „Д.

2015" ЕООД е подизпълнител на „П.С. 1" ЕООД (предишно наименование „П.-С." ЕООД) по негов договор, сключен с Община Тр. по спечелена обществена поръчка. Твърди, че по този договор цялостният обект, включващ и работата на подизпълнителя ни-ищец, не е окончателно приета от възложителя чрез съответните протоколи от нарочна комисия, съответно липсва окончателно плащане, като това е състоянието и до настоящия момент.

Изтъква, че едва след приключването на приемането на обекта от възложителя и след съставянето на необходимите документи за Община Тр. ще възникне задължението за заплащане на извършените строителни работи, а оттам и задължението на „П. С. 1" ЕООД също да разчете отношенията си със своите подизпълнители.

Моли по изложените съображения съда да постанови решение, с което да обезсили решение № 152 от 22.05.2020 г. на ЛРС по гр.д. № 2353/2019 г., а при условията на 2 евентуалност и ако приеме, че същото е допустимо, то да го отмени в частта, с която са уважени исковете по чл. 266 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Д. 2015" ЕООД, с ЕИК:

203605095, със седалище и адрес на управление: гр. Тр., община Тр., област Ловеч, ж.к.

„Буковец" бл. 11, вх. А, ет. 1, ап. 2, представлявано от Управителя си С. Н. Д. , чрез пълномощника си адвокат А. Д. Ч. от АК - Ловеч, в която заявява становище, че подадената Въззивна жалба е напълно неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие със Закона и съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде потвърдено, като в тази връзка Моля да вземете предвид следните съображения:

Сочи, че жалбоподателят твърди, че първоинстанционното съдебно решение е процесуално недопустимо, тъй като не е постановено от надлежния съд, определен съобразно правилата за местна подсъдност и делото не е било подсъдно на Районен съд - гр.

Ловеч, от който е разгледано, а е било подсъдно на РС- Пл..

Счита, че възраженията на ответника в тази връзка са напълно неоснователни, тъй като именно Районен съд - гр. Ловеч е съдът, който е местно компетентен да разгледа делото.

Сочи, че действително, по избор на ищеца предявената от него искова молба била депозирана първоначално пред РС Тр., като въз основа на нея било образувано гр.д. № 897/2019 год. по описа на с.с..о

Твърди, че ответникът по делото, чрез депозирания от него отговор по реда на чл.

131 от ГПК, своевременно направил възражение по чл. 119, ал. 3 от ГПК за местна неподсъдност на делото на РС Тр. - с оглед на обстоятелството, че в случая местната подсъдност на делото следвало да се определи в съответствие с разпоредбата на чл. 105 от ГПК и към датата на завеждане на иска ответното Дружеството не е било със седалище в съдебния район на Районен съд - гр. Тр..

Изтъква, че по повод на така направеното възражение от страна на ответника, Р С Тр. е направил служебно справка в ТРРЮЛНЦ и е установил, че към датата на предявяване на Исковата молба /07.10.2019 год./, то седалището и адресът на управление на ответното Дружество са били в гр. Ловеч, област Ловеч, ул. „Гурко" № 1 и поради това, с Определение № 629/19.11.2019 год., постановено по гр.д. № 897/2019 год. по описа на РС. Тр., съдът е прекратил производството по делото, като го е изпратил по подсъдност на надлежния съд РС Ловеч, в съдебния район на който е било седалището на ответника към момента на завеждане на делото.

Сочи, че от вписванията по партидата на ответното Дружество в ТРРЮЛНЦ се установява, че Дружеството е сменило седалището и адреса си на управление от гр. Ловеч в 3 гр. Пл. едва на 05.11.2019 год. - т.е. след 07.10.2019 год., на която дата е предявена Исковата молба по делото.

Сочи, че съобразявайки това обстоятелство, както и разпоредбата на чл. 120 от ГПК, съгласно която настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото, то счита, че законосъобразно РС Тр. е изпратил делото на РС Ловеч, а не на РС Пл., както е поискало ответното Дружество.

Счита, че промяната на седалището и адреса на управление на Дружеството от гр.

Ловеч в гр. Пл., настъпила едва след подаването на Исковата молба, законосъобразно не е взета предвид нито от РС Тр., нито от РС Ловеч при определяне на местната подсъдност на делото.

Поради това счита, че производството по делото се е развило именно пред надлежния съд - РС Ловеч, поради което твърденията, изложени във Въззивната жалба относно процесуалната недопустимост на решението, се явяват напълно неоснователни.

Счита, че напълно неоснователни са и твърденията на ответното Дружество, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно, като не може да бъде споделено становището на ответника, че за него все още не е възникнало задължението за заплащане на строителните работи, извършени от страна на изпълнителя.

Изтъква, че по силата на процесния договор, сключен на 14.01.2019 год. между ответното Дружество като възложител и ищеца по делото „Д. 2015" ЕООД като изпълнител, то ответникът е възложил на ищеца извършването на определени строително-монтажни дейности във връзка с изграждането на водосток и ревизионна шахта при реконструкцията на кръстовище, находящо се в гр. Тр., на ул. „В.Л." и ул. „М.Р.".

Твърди, че конкретните строително-монтажни дейности, възложени на изпълнителя „Д. 2015" ЕООД от страна на ответника, са били подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от сключения между страните договор.

Излага, че от доказателствата, ангажирани пред Районен съд - гр. Ловеч, то се установило, че Дружеството-ищец е било изправна страна по процесния договор, като е изпълнило точно, добросъвестно и в срок задълженията си по него, като е извършило своевременно и без дефекти възложените му дейности. Изтъква, че това се потвърждава и от обстоятелството, че в хода на производството по делото точното изпълнение на процесния договор от страна на ищеца не се оспорило по никакъв начин и от ответното Дружество.

Сочи, че за реално извършените строително-монтажни дейности от страна на изпълнителя, то на 08.04.2019 год. между страните е бил подписан Протокол / Акт (Образец 19) за извършени СМР, като общата стойност на реално извършените СМР от страна на „Д.

2015" ЕООД възлиза на сумата от 29 249.22 лв. с ДДС.

4

Твърди, че всички извършени от страна на изпълнителя СМР са били приети от възложителя, като протоколът за извършени СМР е бил подписан от управителя на ответното Дружество без каквито и да е било възражения.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД, при липсата на възражения, то възложената работа следва да се счита за приета от страна на изпълнителя.

Изтъква, че съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, то „поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа".

Сочи, че съгласно чл. 3, ал. 3.3 от процесния договор, сключен между страните, то цялото дължимо възнаграждение по договора е следвало да бъде платено на изпълнителя от страна на възложителя в тридневен срок, считано от датата на приключване на СМР, което в случая е удостоверено с подписания между страните на 08.04.2019 год. Протокол за извършени СМР и от този момент за ищеца е възникнало правото да получи договореното възнаграждение, като цялото дължимо възнаграждение в случая е следвало да бъде заплатено на ищеца най-късно в срок до 11.04.2019 год.

В тази връзка, счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са неоснователни възраженията на ответника за ненастъпил падеж за плащането на остатъка от извършените СМР, обосновани с неприемане на обекта от възложителя на обществената поръчка.

Сочи, че действително, реконструкцията на кръстовището е била възложена от Община Тр. на ответното Дружество, което на свой ред е ангажирало ищеца по настоящето дело „Д. 2015" ЕООД.

Твърди, че съгласно сключения между страните по делото договор обаче, то ищецът в случая нито е имал качеството на подизпълнител на ответника, нито изпълнението на задълженията по процесния договор е било обусловено по какъвто и да е било начин от поведението на трети лица.