Определение № 331 от 04.04.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. Перник, 03.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20211700500314 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от „Мини открит въгледобив“ ЕАД против Решение № 260279 от 12.03.2021 г. по гр. д. № 8426/2019 г. на РС – П. в частта за осъждане на жалбоподателяответник да заплати на ищеца А. В. сумата 10 000 лв. - неимуществени вреди от претърпяна на 10.08.2017 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от деня на увреждането 10.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 365.18 лв. - обезщетение за нанесени имуществени вреди – разлика между получаваното от ищцата трудово възнаграждение и болнично обезщетение за периода 10.08.2017-17.05.2018 г., ведно със законната лихва от деня на увреждането 10.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 52.60 лв. - обезщетение за имуществени вреди - разходи по болнично лечение, ведно със законната лихва от деня на увреждането 10.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца разноски по делото.

В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо като е уважен недопустим иск, тъй като към постановяването му е налице висящ преюдициален спор пред Административен съд П. по обжалване на разпореждане № 51/01.10.2018г. по чл. 60 КСО, с което е приета за трудова злополуката от 10.08.2017г. Излага и подробни доводи, че решенето е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и проц. закон и е необосновано. Тъй като в производството пред първоинстанционния съд не бе доказано наличието на трудова злополука - т.е. не бе доказан един от елементите от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ, то и решението, 1 с което частично са уважени исковете за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди, заедно със законната лихва за забава върху тях, се явява необосновано и неправилно и следва да бъде отменено. В мотивите на решението си не е обсъдил в пълнота доказателствения материал, събран по делото и е основал решението си единствено на представените от ищцовата страна доказателства. Първоинстанционният съд не е обсъдил изчерпателно свидетелските показания на свидетелите на ответника, като е игнорирал същите въз основа на погрешното си убеждение, че процесната злополука е призната по надлежен ред за трудова. Счита, че е налице съпричиняване от страна на ищцата при настъпилия инцидент и е налице хипотезата на чл.201, ал.2 КТ. Съгласно разпоредбата на чл.126, т.2 КТ работникът или служителят е длъжен да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи. Освен това ноторно известно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство е, че всеки сам следва да се грижи за собственото си здраве. Видно от събраните по делото устни доказателства, както и писмените доказателства по приложеното адм.дело №810/2019г. по описа на ПАС, от началото на работния ден-7,00ч. до момента на злополуката-9,20ч., ищцата и нейната колежка/св.А. Н./ не са имали работа, тъй като е имало пълна маневра с въглища. Още от сутринта ищцата се е оплакала на колежката си, че не й е добре, но е затаила това обстоятелство от началник смяната-св.И. Д.. Видно от показанията на последния, ако се е била оплакала, че й е лошо, същият би намерил начин да я транспортира до болницата или да извика „Бърза помощ”. В същото време, видно от заключението на д-р Н. А./по приложеното адм.дело №810/2019г. по описа на ПАС/ „Когато човек е болен и нетрудоспособен, то той е на болнично или домашно лечение”. С оглед на така установената фактическа обстановка, изводът, който следва е, че ищцата е допуснала груба небрежност, Като не е проявила елементарно внимание към собственото си здраве и не е положила грижата, която и най-небрежният човек при подобни условия би положил. Налице е хипотезата на чл.201, ал.2 КТ и се иска да се приеме степен на съпричинаване не по-малко от 90%, с която да намалите размера на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди.

По отношение размера на предявения иск за неимуществени вреди, счита същия за прекомерно завишен с оглед действително претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Видно от заключението на в.л. д-р А. П., давностната неконсолидирана, полифрагментна фрактура на левия сакрум и процесус трансферзум на пети лумбален прешлен, както и наличието на медианни дискови хернии на две нива са установени на много по-късен етап, едва при извършената на 18.01.2018г. компютърно аксиална томография/КАТ/. В съдебно заседание от 16.06.2020г. в обясненията си вещото лице заявява, че не може категорично да заяви дали тази фрактура на сакрума е свързана с травмата, тъй като тя е цитирана в скенера също като давностна. В същото време обаче е категоричен, че начина по който са издадени болничните листове говори за по-леката степен на увреда, т.е само за счупване на срамната кост в ляво горно и долно рамо. По-нататък в заключението си вещото лице е категоричен, че в 90% от случаите този вид увреждане изисква само постелен режим за сравнително кратък срок. С оглед на така установената фактическа обстановка и разпоредбата на чл.52 2

ЗЗД, считам, че сума в размер на 2000,00лв., би била справедливо обезщетение за претърпяните неимуществени вреди,; като1 намалите същата с процента на съпричиняване.

По отношение размера на предявения иск за имуществени вреди, моли да имате предвид заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза и се намалят същите с процента на съпричиняване. Иска се обезсилване, евентуално - отмяна на обжалваното решение от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на исковете. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от А. В. в който по подробни съображения се изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението в обжалваната част. Оспорват се като неправилни и недоказани твърденията в жалбата за допусната от работника груба небрежност или за съпричиняване. Поискано е спиране производството по делото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради наличие на преюдициален спор по реда на чл. 118 КСО, предмет на което е разпореждане № 51/01.10.2018г. по чл. 60 КСО, за което се твърди, че е образувано адм. д. № 172/2021г. по описа на Административен съд П..

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Производството по въззивното дело е спряно с определение № 483/11.06.2021 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм. дело № 172 от 2021 г. на Административен съд гр. П..

Постъпило е писмо вх. № 1987/31.03.2023г. от Административен съд гр. П., с което се изпраща заверен препис от влязло в сила решение № 67 от 26.04.2022г. по адм. д. № 121/2022 г. по описа на Административен съд гр. П., заради висящността на което производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Следователно основанието за спиране на производството по настоящото дело е отпаднало и са налице предпоставките за възобновяване на производството на основание чл.

230, ал. 1 ГПК.

Предвид изложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.гр.д. № 341/2021г. по описа на Окръжен съд – Перник.

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 03.05.2023 г. от 10,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на възизваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4