Решение № 1924 от 03.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1924 гр. Пловдив, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20225330116380 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове от А. Г. Б., ЕГН ********** против „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК **** с правно основание чл.

222, ал. 3 от КТ и член 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 12 584, 34 лева, представляваща частично плащане на обезщетение по член 222, ал. 3 от КТ и сумата от 1055,69 лева, представляваща мор. лихва върху обезщетението за периода от 13.01.2022г. – 11.11.2022г., както и зак. лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника, което било прекратено, като на ищеца била платена сумата от 5690,16 лева обезщетение по член 222, ал. 3 от КТ, но следвало да бъде изплатено обезщетение по член 222, ал. 3 от КТ в размер на 18 274,50 лева на база последното получено от ищеца БТВ, предхождащ уволнението в размер на 3045,75 лева, в което възнаграждение редом с основното и това за ТСПО се включвали и допълнителните такива като бонус индивидуално участие в трудовия процес, допълнително възнаграждение за работа в събота и неделя и бонус годишно представяне, бонус ликвидни стоки, бонус оборот, бонус аксесоари, бонус средна стойност продажби. Ищецът счита, че тези възнаграждениея имат постоянен характер, защото са заплащани ежемесечно и са в определяем размер.

Ответникът твърди, че предявените искове са неоснователни. Сочи, че съгласно член 238, ал. 1 от КТ БТВ за определяне на процесното обезщетение е възнаграждението за м. декември 2021г. в размер на 948,36 лева, който размер е определен съгласно член 17, ал. 1 от НСОРЗ. Останалите 1 допълнителни възнаграждения по фиша не следвало да се вземат предвид, тъй като нямали постоянен характер и не били свързани с отработеното време, същите били изплащани по преценка на работодателя според качеството на положения труд и предназначението им било да стимулират трудовото участие и за награда за показан висок трудов резултат.

СЪДЪТ, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл.

235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че ищецът е работил по ТПО с ответното дружество, считано от 13.11.2007г., както и че ТПО е било прекратено на 13.01.2022г., към който момент ищецът е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание на което при прекратяване на ТПО има право на шест БТВ. Спорните въпроси по делото касаят елементите, които формират базата за изчисляване на обезщетението при уволнение по член 222, ал. 3 КТ.

Съгласно представения трудов догвор №*********г. в член 5.3 е посочено, че работодателят може по своя инициатива да изплаща допълнително възнаграждение/премии/ на служителя, съгласно постигнатите от него и дружеството резултати.

В представено доп. споразумение към трудовия договор от 1.12.2011г. е предвидено в член 5.3 изплащането на доп. възнаграждение в размер на 170 лева по преценка на работодателя за индивидуално участие в трудовия процес за пълен работен месец.

От представеното доп. споразумение към трудовия договор от 28.12.2012 г. е предвидено в член 5.3 изплащането на доп. възнаграждение в размер на 160 лева по преценка на работодателя за индивидуално участие в трудовия процес за пълен работен месец.

Съгласно представено доп. споразумение към трудовия договор от 30.12.2013 г. е предвидено в член 5.3 изплащането на доп. възнаграждение в размер на 130 лева по преценка на работодателя за индивидуално участие в трудовия процес за пълен работен месец.

Според приложено доп. споразумение към трудовия договор от ****** г. е предвидено в член 5.3 изплащането на доп. възнаграждение в размер на 90 лева по преценка на работодателя за индивидуално участие в трудовия процес за пълен работен месец.

В приложено доп. споразумение към трудовия договор от****** г. е предвидено в член 5.3 изплащането на доп. възнаграждение в размер на 50 лева по преценка на работодателя за индивидуално участие в трудовия процес за пълен работен месец.

От приложено доп. споразумение към трудовия договор от ***** г. е предвидено в член 5.3 изплащането на доп. възнаграждение в размер на 50 лева по преценка на работодателя за индивидуално участие в трудовия процес за пълен работен месец.

2

В приложено доп. споразумение към трудовия договор от ******* г. е предвидено в член 5.3 изплащането на доп. възнаграждение в размер на 35 лева по преценка на работодателя за индивидуално участие в трудовия процес за пълен работен месец.

В приложено доп. споразумение към трудовия договор о*******т * г. е предвидено в член 5.3 изплащането на доп. възнаграждение в размер на 45 лева по преценка на работодателя за индивидуално участие в трудовия процес за пълен работен месец.

Според приложено доп. споразумение към трудовия договор от*******г. е предвидено в член 5.3 изплащането на доп. възнаграждение в размер на 50 лева по преценка на работодателя за индивидуално участие в трудовия процес за пълен работен месец.

Съгласно приложено доп. споразумение към трудовия договор от * г. е ********редвидено в член 5.3 изплащането на доп. възнаграждение в размер на 55 лева по преценка на работодателя за индивидуално участие в трудовия процес за пълен работен месец. Вътрешни правила за работната заплата не са представени. По делото е изслушано ССЕ, която установява, че всеки месец ищецът е получавал бонуси, които са в различен размер.

Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по член 228 от КТ се включва основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер /предвидими и сигурни/, които са определени в Наредбата, в друг нормативен акт, в колективен трудов договор, във вътрешните правила за работна заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор.

Допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, които изрично са посочени в чл. 15, ал. 1 от НСОРЗ, са тези за образователна степен „доктор“ и за научна степен „доктор на науките“, както и за придобит трудов стаж и професионален опит. Допълнителни възнаграждения с постоянен характер са и тези възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време /чл. 15, ал. 2 НСОРЗ/.

Допълнителните възнаграждения по чл. 5.3 от трудов договор N **********г. за индивидуално участие в трудовия процес за постигнати от служителя и дружеството резултати/премии/ от трудовоправна гледна точка не представлява допълнително възнаграждение с постоянен характер по см. на чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ, тъй като то не е в зависимост само от отработеното време от ищеца, а и от постигнатите резултати от труда на служителя и дружеството /извършената работа/. Ето защо, възнаграждението по чл. 5.3 от трудовия договор не следва да се включва в базата за изчисляване на обезщетението по член 222, ал. 3 КТ. В допълнение следва да се посочи, че с всяко от измененията на процесния трудов договор в частта му относно възнаграждението е по усмотрение и преценка на работодателя /определя се едностранно от работодателя/ и то може да се намали в случаите на постигане на пониски резултати от служителя при оценяване от годишна атестационна комисия.

3

Идеята на премиите е да се стимулира трудовото участие и да се награждават показаните високи трудови резултати, а преценката за наличието на основания за изплащането им е на работодателя и тя не подлежи на съдебен контрол.

Предвид изложеното по – горе, предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Предвид формираните от съда изводи за липса на главен дълг, искът за заплащане на мораторна лихва, също следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на спора следва да бъде осъден ищеца да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1839,60 лева с ДДС, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Г. Б., ЕГН ********** против „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ******искове с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ и член 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 12 584, 34 лева, представляваща частично плащане на обезщетение по член 222, ал. 3 от КТ, както и сумата от 1055,69 лева, представляваща мор. лихва върху обезщетението по член 222, ал. 3 КТ за периода от 13.01.2022г. – 11.11.2022г., ведно със зак. лихва върху главницата 12 584,34 лева, считано от завеждане на исковата молба в съда - 11.11.2022г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА А. Г. Б., ЕГН ********** до заплати на „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********сумата от 1839,60 лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4