Решение № 1565 от 02.10.2019, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1565/02.10.2019 година, град Бургас

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Веселин Енчев при секретар Г.С. и прокурор Д.Х., разгледа адм.д. № 580/2019 година.

Производството е по реда на чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Г.Т.Т. с ЕГН ********** и адрес *** и със съдебен адрес ***, чрез адвокат И.А. против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 740 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по съдебно обжалване на отменено наказателно постановление (НП) № 22 – 0000204/16.08.2018 година на началника на Областен отдел – Бургас на ИААА.

В исковата молба се заявява, че ищецът е направил разноски в размер на 370 (триста и седемдесет) лева за оказаната правна помощ и процесуално представителство пред РС – Несебър по н.а.х.д. № 1191/2018 година и в размер на 370 (триста и седемдесет) лева за оказаната правна помощ и процесуално представителство пред Административен съд – Бургас по КАНД № 3271/2018 година, които, съгласно т.р. № 1/15.03.2017 година по т.д. № 2/2016 година на ОСС на ВАС, подлежат на обезщетяване от ответника.

Търси се лихва върху претендираната сума – от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Иска се присъждане на разноски в настоящото производство.

Ответникът по иска, чрез процесуален представител оспорва автентичността на подписа на ищеца върху договора за правна защита и съдействие и попълненото пълномощно в рамките на настоящето дело (лист 5-9). Частично признава претенцията, формулирана в исковата молба за размера до 370 (триста и седемдесет) лева заплатено адвокатско възнаграждение. Счита исковата претенция за присъждане на разноски в настоящото производство за неоснователна, защото с действията си не е дал повод за завеждане на иск по ЗОДОВ. Представя копия от акт за установяване на административно нарушение и иска по реда на чл.194 от ГПК, във връзка с чл.193 от ГПК, да бъде извършена проверка на автентичността на подписа, положен от името на ищеца върху договора за правна защита и съдействие от 11.03.2019 година (лист 8 от делото) и пълномощното, приложено като доказателство за упълномощаване на процесуален представител от страна на ищеца (лист 9 от делото).

Прокурорът пледира основателност на иска в минимален размер.

Административен съд – Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Исковата молба е подадена от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледан по същество тя е основателна.

От представените по делото доказателства се установява, че с наказателно постановление № 22 – 0000204/16.08.2018 година на началника на Областен отдел – Бургас на ИААА на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

След проведено обжалване от Г.Т.Т., с решение № 303/23.10.2018 година по н.а.х.д. № 1191/2018 година на РС - Несебър издаденото НП е потвърдено. Решението на РС – Несебър е обжалвано пред Административен съд – Бургас и с решение № 383/01.03.2019 година по КАНД № 3271/2018 година на Административен съд – Бургас решението на РС – Несебър е отменено и е отменено и издаденото НП. Решението на Административен съд – Бургас е влязло в сила на 01.03.2019 година (лист 21 - 23).

Настоящият ищец е имал процесуално качество на жалбоподател и е извършил разноски за адвокат в размер на 370 (триста и седемдесет) лева в процеса пред районния съд и в размер на 370 (триста и седемдесет) лева в процеса пред административния съд, които се признават от ответника - ИААА. В съдебното заседание на 28.05.2019 година ищецът изрично потвърждава автентичността на подписа си под договора за правна помощ, който е сключил с представлявалия го адвокат при обжалването на НП (лист 45 стр. 2).

По настоящото дело е представен договор за правна защита и съдействие от 11.03.2019 година, според който ищецът Т. е заплатил на адвокат И.А. сумата от 300 (триста) лева за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в предявяване на иск и процесуално представителство пред съд по реда на ЗОДОВ срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ във връзка с разноските по обжалване на отмененото наказателно постановление № 22-0000204/16.08.2018 година на началник на ОО “АА“ – Бургас (лист 5 – 8).

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; 2) вреда от този административен акт, действие или бездействие и 3) причинна връзка между тях. При недоказване наличието на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

По делото е доказана първата предпоставка за реализиране на отговорността. С решение на БАС е отменено НП, издадено от ответника. От незаконосъобразния акт – отмененото НП, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение. Следователно е налице и втората предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Налично е и третото условие – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Възнаграждението за адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на евентуален успешен изход от спора.

Ответникът признава претенцията, формулирана в исковата молба само за размера до 370 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Видно от приложените към настоящето дело н.а.х.д. № 1191/2018 година на РС – Несебър и КАНД № 3271/2018 година на БАС, ищецът е извършил разноски за възнаграждение за адвокатска защита в общ размер на 740 лева или 370 лева на основание договор за правна защита и съдействие от 27.08.2018 година, с предмет обжалване на наказателно постановление № 22-0000204/16.08.2018 година на началника на ОО „АА“ – Бургас пред РС – Несебър и процесуално представителство по образуваното дело до приключването му на всички инстанции, както и 370 лева на основание анекс № 1 от 12.11.2018 година към договор за правна защита и съдействие от 27.08.2018 година с предмет касационно обжалване на решение № 303/23.10.2018 година по описа на РС – Несебър пред БАС и процесуално представителство в касационното производство. В настоящето производство са представени и фактура № **********/27.08.2018 година (лист 10), с предмет – обжалване на НП № 22-0000204/16.08.2018 година на началника на ОО“АА“ – Бургас пред РС – Несебър за сумата от 370 лева и фактура № **********/12.11.2018 година (лист 11), с предмет – касационно обжалване на първоинстанционно решение по жалба срещу НП № 22 – 0000204/16.08.2018 година на началника на ОО“АА“ за сумата от 370 лева.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 740 (седемстотин и четиридесет) лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за защита производството по обжалване на наказателно постановление пред РС и БАС.

От основателността на основния иск произтича и основателността на акцесорния за присъждане на лихва върху претендираната сума - от подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на обезщетението.

Основателен е искът за присъждане на разноски в настоящото производство в размер на 300 (триста) лева, съгласно представения договор за прана защита и съдействие (лист 5 - 8), пълномощно от 11.03.2019 година (лист 9) и фактура № **********/11.03.2019 година (лист 17). В проведеното на 28.05.2019 година съдебно заседание на ищеца е предявен от съда договор за правна помощ от 11.03.2019 година и пълномощно с дата 11.03.2019 година (лист 5 – 9), като ищецът заявява, че положените подписи са негови.

Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено в настоящото производство. Съгласно представения договор за прана защита и съдействие (лист 5 - 8), пълномощно от 11.03.2019 година (лист 9) и фактура № **********/11.03.2019 година (лист 17) е договорено и ищецът е заплатил възнаграждение в размер на 300 лева, което е в размера на минималното възнаграждение по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл.78 ал.2 от ГПК, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК са предвидени две, кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки – 1. ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и 2. да е признал иска. В случая е налице само една от законовите предпоставки - с отговора на исковата молба ИА „АА“ е признала предявения срещу нея иск. Не е налице другата законова предпоставка, тъй като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Освен формалното признание на иска, в периода от узнаване за исковата молба до датата на постановяване на съдебното решение не е предприел действия по заплащане на приетото за дължимо. Той е можел и е следвало да предложи на ищеца споразумение, да покани същия и да му плати претендираната сума - на каса, по банков път или по друг предвиден в закона начин, каквото не е сторил. Самото признание на иска, без по-нататъшни действия по реално заплащане на сумата, не e основание - при уважаване на иска - съдебните разноски да се възложат на ищеца, а не на ответника, както повелява специалната разпоредба на чл. 10 ал. 3 ЗОДОВ (в този смисъл решение № 14605/27.11.2018 година по адм. дело № 9487/2018 година на III отделение на ВАС).

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция

„Автомобилна администрация“ да заплати на Г.Т.Т. с ЕГН ********** и адрес *** и със съдебен адрес ***, чрез адвокат И.В.А. сумата от 740 (седемстотин и четиридесет) лева обезщетение за причинени имуществени вреди, както и законната лихва върху тази сума от 14.03.2019 година – дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция

„Автомобилна администрация“ да заплати на Г.Т.Т. с ЕГН ********** и адрес *** и със съдебен адрес ***, чрез адвокат И.В.А. сумата от 310 (триста) лева - разноски по настоящето дело.

Решението може да се обжалва или протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ: