Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 02.06.2020, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 1495/2019
Вид
Решение № 120
Подписан
02.06.2020
В сила
27.05.2022
Състав
СОНА ВАХЕ ГАРАБЕДЯН

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е Н И Е

№………

/ 02.06.2020 г., гр. Провадия

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1495/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по предявен от П.Т.Т., ЕГН:

**********, чрез адвокат П.И., против „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7777.72 лева, представляваща корекция на сметката на ищеца за потребна ел. енергия за обект, находящ се в *********, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за периода от 28.02.2016 г. до 25.07.2019 г., за която е издадена фактура № ********** от 04.10.2019 г.

Ищецът твърди, че изпълнява добросъвестно задължението да заплаща използваната от него, в качеството му на потребител, електрическа енергия, както и ползването на електроразпределителната мрежа и допълнително предоставените услуги. Твърди също, че ответникът го е уведомил с писмо за съставения Констативен протокол № 1701870 от 25.07.2019 г. и че със същото писмо го е информирал за дължимата сума за корекция на сметката за потребена енергия на основание чл. 55 от ПИКЕЕ. Ответникът му е начислил служебно за плащане сумата от общо 7777,72 лв. за времето от 28.02.2016 г. до 25.07.2019 г., за което била издадена фактура № ********** от 04.10.2019 г. Начисленото количество ел. енергия по тази фактура било 44720 квтч. С протокола на БИМ било установено нарушение не в целостта, а във функционалността на СТИ, за което отговорност носел неговият собственик - ответното дружество. СТИ било собственост на ответника, същият бил монтиран извън имота на ищеца, на място с неограничен достъп на трети лица и собственикът бил отговорен за неговото поддържане и изправност. Ответникът, съгласно чл. 3 от ОУ на договорите за пренос на елекрическа енергия през електроразпределителните мрежи, извършвал експлоатация и поддръжка на електроразпределителната мрежа и осигурявал преноса през електроразпределителните мрежи на ел. енергия. Същият не притежавал права да продава електрическа енергия и нямал качеството и на краен снабдител по смисъла на чл. 98 а от ЗЕ. Счита, че не е налице основание, обосноваващо дължимост на сумата и в частност - реална доставка на фактурираното количество електроенергия, респ., че не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от ПИКЕЕ. Оспорва така начислената за плащане ел. енергия и услуги да са му доставени и да е употребил допълнително начислената електроенергия и/или услуги за плащане на стойност 7777.72 лева, като излага, че установяването на реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почивали на правилата на договора за покупко- продажба, а ищецът като купувач дължал заплащане на цена само за реално предоставена стока. От предоставените му документи във връзка с корекцията не се установявало за периода от 28.02.2016 г. до 25.07.2019 г. електрическата енергия да е била неправилно отчитана, респективно и обемът на услугите да е бил реално предоставен. Оспорва изцяло документите, съставени от ответника във връзка с корекцията. Твърди, че едностранната корекция на сметките се явявала нищожна и не пораждала правни последици между страните, че начислената сума е неправомерно начислена и като такава не се дължи. Сочи, че между него, в качеството му на потребител на ел. енергия и ответното дружество бил налице спор относно дължимостта на процесната сума, който го застрашавал, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му от страна на ответното дружество. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска. Представя списък на разноските. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.Представя писмена защита в срока, определен от съда.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Електроразпределение Север” АД, чрез адвокат Никодим Георгиев, в който изразява становище за допустимост на иска, но оспорва същия като неоснователен. Твърди, че претендираната сума се дължи на основание 55 от ПИКЕЕ, във вр. с 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Излага, че в конкретния случай е извършено преизчисляване на количество на електрическа енергия, като в чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ било предвидено, че операторът на електроразпределителната мрежа (който в случая е ответното дружество) извършва това преизчисление. Посочва, че корекционната процедура имала своето законово основание – чл. 47 и чл. 56, ал.

1 от ПИКЕЕ, издадени от председателя на КЕВР и обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. и поради тази причина, фактурата се издавала от „Електроразпределение Север" АД, а не от „Енерго - Про Продажби” АД.

Не било необходимо неправомерното въздействие върху схемата на измерване да е пряк резултат от поведение на самия потребител. Фактическият състав, от който възниквало правото на ответното дружество да извърши корекция в сметката на ищеца, не включвал като елемент наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната, в резултат на което да е налице неточно измерване на потребеното количество електрическа енергия. Ирелевантно за настоящия спор било дали действията, довели до неизмерването, са извършени от ищеца или от друго лице. Извършената процедура не представлявала и нямала характер на санкция към потребителя - ищец в настоящото производство, а конкретизирала цената на доставена и реално потребена електрическа енергия. Въпреки това, според ответника, единствено потребителят имал интерес от неточното отчитане на реално консумираната от него електрическа енергия с оглед задължението му за заплащане на стойността й. Извършено било начисление на измерено след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в невизуализиран регистър по смисъла на ПИКЕЕ. Твърди, че всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура били изпълнени като бил осъществен правопораждащият фактически състав: 1. ищецът и ответното дружество били страни по облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север" АД; 2. ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да пренася и снабдява с електрическа енергия обект, находящ се в гр. Провадия, ул.

"Софроний Врачански" № 8 с абонатен № ********** и клиентски № **********; 3. на 25.07.2019 г., в изпълнение на чл. 45 от ПИКЕЕ, била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север" АД, в присъствието на абоната, за което бил съставен Констативен протокол № 1701870. Твърди, че „Електроразпределение Север" АД било дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л- 138-07/13.08.2004 г., издадена от КЕВР.

Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б. "а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно чл. 45 от ПИКЕЕ имало право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. Дружеството следяло за техническото състояние на измервателните уреди, като резултат на такава проверка било и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. При проверката били извършени замервания с еталонен калибриран уред и било установено, че в невизуализиран регистър 1.8.3 има показания. В регистър 1.8.1. били отчетени 5705 квтч, в регистър 1.8.2. - 13392 квтч, в регистър 1.8.3.

- 44720 квтч, а в сумарния регистър 1.8.0. - 63819 квтч. Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 483282 и бил предоставен за метрологична експертиза в БИМ.

Твърди, че Констативният протокол за техническа проверка отразявал действителното фактическо положение и бил съставен в съответствие с разпоредбите на чл. 49 от ПИКЕЕ. Експертизата била извършена от БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол № 1909/26.09.2019 г.

При софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера.

Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 44720.800 квтч, която не била визуализирана на дисплея. Отбелязано било, че електромерът не съответства на техническите характеристики. На 02.10.2019 г.

„Електроразпределение Север" АД съставило становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 - 44720 квтч.

Според ответника този тип вмешателство имало за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера.

При ежемесечно отчитане на количеството ел. енергия нямало как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това ставало само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат. На 04.10.2019 г. „Електроразпределение Север” АД издало фактура № ********** на стойност 7777,72 лева за периода от 28.02.2016 г. до 25.07.2019 г. Началният период бил определен от датата на монтажа на електромера на 27.02.2016 г. до датата на констатиране на вмешателството на 25.07.2019 г., съобразно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ. С писмо ответното дружество изпратило констативния протокол от техническата проверка и фактурата, в изпълнение на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ на ищеца, с което същият бил уведомен за извършената корекция на сметка за потребена електрическа енергия в резултат на констатираното неизмерване.

Според ответника, въпреки че било извършено начисление на измерена в невизуализиран регистър електрическа енергия на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализираните регистри била реално доставена и потребена от потребителя, но същата не била заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока бил длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече била получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Потребителят бил длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. Процесната сума се дължала от ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. С оглед изложеното моли съда, в случай че приеме за неприложима разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ, да отхвърли иска на основание чл.

183 от ЗЗД, доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко – продажба на ел. енергия, в който смисъл било и решение № 150/26.06.2019 г. по г. д. № 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковата претенция и моли за нейното отхвърляне като неоснователна е недоказана. Представя договор за правна защита и съдействие, фактура, платежно нареждане и списък на разноските. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразявайки становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: