Определение № 345 от 08.05.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345 гр. Враца, 08.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хИ.ди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500244 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. От ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 260855/24.09.2025 г., подадена от адв.

И. К. от САК, в качеството му на пълномощник на Т. И. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, срещу Определение № 260004/20.08.2025 г., постановено по гр. д. № 4243/2019 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отхвърлена молба с вх. № 260582/30.06.2025 г., подадена от съделителката Т. П., за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260000/07.06.2025 г. по същото дело, както и за изменение на решението в частта относно присъдените разноски.

Жалбоподателката оспорва и двете произнасяния, като неправилни и незаконосъобразни и моли въззивния съд да ги отмени, като се произнесе по същество на направените искания.

По отношение на искането за поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК, жалбоподателката поддържа, че в частта „За уравняване на дяловете“ от диспозитива на решението, както и в мотивите към него, са определени суми за уравнение, които не съответстват на приетото от съда заключение на вещото лице от 07.02.2024 г. и изготвения въз основа на него разделителен протокол. Според изложеното присъдените суми не кореспондират с действителната стойност на образуваните дялове и не могат да бъдат проследени по начина на тяхното формиране. В тази връзка се сочи, че съгласно решението съделителят, получил дял седми на стойност 15 301,15 лв., е осъден да заплати суми за уравнение на получилите дялове четвърти, пети и шести в общ размер над 1000 лв., независимо че стойността на четвърти и пети дял е по-висока от стойността на получения от него дял.

Жалбоподателката счита, че е налице грешка в изчисленията, която съдът е следвало да провери и поправи по реда на чл. 247 ГПК. Поддържа се още, че първоинстанционният съд 1 не е обсъдил изложените възражения и не е извършил проверка по същество относно съответствието между сумите за уравняване и стойността на дяловете.

Поради това се отправя искане въззивният съд да извърши проверка на определените суми и при установяване на допусната грешка да отмени обжалваното определение и да допусне поправка на очевидната фактическа грешка.

По отношение на искането за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, жалбоподателката поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че не й се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, поради липса на оспорване на молбата за делба в първата фаза на делбеното производство, е неправилен. Посочва се, че в първата фаза не е била оспорена първоначалната искова молба, а подадената от Т. П. молба по чл. 341, ал. 2 ГПК за включване в наследствената маса на допълнителен имот – процесния апартамент в гр. Варна. Твърди се, че това искане е било последователно и изрично оспорвано от процесуалния представител на съделителката Л. И. И. – адв. М. Д., включително в проведеното открито съдебно заседание на 03.12.2020 г., в което е заявено становище за неоснователност на молбата.

Жалбоподателката счита, че при наличие на спор относно включването на имота в делбената маса и при проведено производство по обжалване на решенията на първоинстанционния и въззивния съд, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, съобразно указанията, дадени в т. 9 от ППВС № 7/1973 г.

Оспорва се и изводът на първоинстанционния съд, че липсват доказателства за извършени разноски. В жалбата се сочи, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който изрично е удостоверено, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено, поради което договорът има характер и на разписка. Освен това е представен и двустранно подписан списък на разноските, който също удостоверява извършеното плащане.

Според жалбоподателката тези доказателства отговарят на изискванията, поставени с Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС.

С оглед на изложеното се иска въззивният съд да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските, като присъди на жалбоподателката направените разноски съразмерно с дела на оспорилата страна.

В законоустановения срок по чл.276 от ГПК не е постъпил писмен отговор от останалите страни по делото.

Частната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване препис от частната жалба по чл. 276 ГПК.

Ето защо, на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, жалбата следва да се разгледа по същество в закрито съдебно заседание.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по обжалване на определения. Според мотивите на цитираното тълкувателно решение съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, 2 както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството.

Следователно и въззивната инстанция в производството по чл. 274 и сл. ГПК дължи освен проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, и такава досежно неговата правилност, без да е обвързана от доводите за незаконосъобразност, посочени в частната жалба.

Съдът в настоящия съдебен състав приема за установено следното от фактическа страна:

С влезли в законна сила решение № 260185 от 31.03.2021 г. и решение № 260232 от 23.12.2022 г., и двете постановени по гр.д.№ 4243/2019г. по описа на РС-Враца е допусната делба между страните по делото по отношение на подробно описаните в решенията имоти и при конкретно посочени права в съсобствеността.

В хода на производството, поради смърт на част от съделителите, съдът е конституирал на основание чл.227 от ГПК техните наследници, като страни по делото.

Първоинстанционния съд е приел вариант № 2 от заключението на вещото лице, съобразен с квотите на съделителите, броя им, настъпилото правоприемство и одобрения проект за изменение на кадастралната карта. Въз основа на този вариант е изготвен разделителен протокол от десет дяла, като всеки дял включва земеделски земи и/или гори с определена стойност. Съдът на основание чл.350 от ГПК е обявил разделителния протокол за окончателен.

Жилищният имот в гр. Варна, представляващ апартамент в ***, е изнесен на публична продан, като получената сума следва да се разпредели между съделителите съобразно правата им в съсобствеността.

Съдът е отхвърлил претенцията на съделителя П. И. П. за възлагане на земеделски имот, тъй като разпоредбата на чл. 349 ГПК се прилага само за жилищни имоти, а не за земеделски земи.

За уравняване на дяловете съдът е постановил получилият дял втори да заплати суми на получилите дял първи и дял трети, а получилият дял седми – на получилите дялове четвърти, пети и шести. За дялове осми, девети и десети не е предвидено уравнение.

По разноските съдът е присъдил направените разходи съобразно дяловете на съделителите, но е отказал да присъди на Т. П. сумата от 1300 лв. за адвокатско възнаграждение, като е приел, че в първата фаза на делбата не е имало оспорване на исковата молба.

На основание чл. 355 ГПК всеки съделител е осъден да заплати държавна такса съразмерно на дела си.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, въззивния съд прави следните правни изводи:

I. По подадената молба за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение по извършване на делбата. Независимо от изхода на производството, когато съдът се произнася по искане за поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение, актът следва да бъде постановен във формата на решение, а не на определение.

Това следва от разпоредбата на чл. 247, ал. 4 ГПК, съгласно която решението за 3 поправка подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване и поправяното решение. Следователно законът квалифицира акта по чл. 247 ГПК като решение, когато предмет на поправката е съдебно решение. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, според която актът, с който съдът се произнася по молба за поправка на очевидна фактическа грешка в решение, не следва да бъде постановяван като определение, тъй като по своята правна същност представлява решение по чл. 247 ГПК.

В случая Районен съд – Враца се е произнесъл с определение, а не с решение. Това не представлява единствено неточно озаглавяване на съдебния акт, тъй като съдът е отрекъл наличието на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по извършване на делбата, включително по отношение на определените суми за уравнение на дяловете. С оглед предмета на сезиране съдът е следвало да постанови решение по чл. 247 ГПК, съдържащо мотиви относно наличието или липсата на несъответствие между действително формираната воля на съда и нейното външно писмено изразяване.

Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът може по своя инициатива или по молба на страните да поправи допуснати в решението очевидни фактически грешки. Съобразно трайната практика на ВКС (Решение № 39/30.06.2011 г. по гр. д. № 486/2009 г., I г. о.; Решение № 126/26.08.2009 г. по гр. д. № 131/2008 г., II г. о.; Решение № 94/08.04.2011 г. по гр. д. № 1990/2009 г., I г. о.; Решение № 16/18.01.2012 г. по гр. д. № 870/2010 г., III г. о.; Решение № 38/01.02.2012 г. по гр. д. № 343/2011 г., I г. о.; Решение № 140/11.05.2015 г. по гр. д. № 5675/2014 г., I г. о.; Решение № 160/17.03.2025 г. по гр. д. № 3609/2023 г., I г. о. и др.), очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между действително формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт, както и при допуснати технически, писмени или аритметически грешки, които са обективно установими от съдържанието на решението и материалите по делото.

Същевременно ВКС последователно приема, че не всяка неточност при изчисленията или несъгласие със способа на делбата съставлява очевидна фактическа грешка. Когато страната оспорва начина на формиране на дяловете, оценките, уравнителните плащания или избрания способ за извършване на делбата, се касае до оплаквания относно правилността на решението, които подлежат на проверка по реда на инстанционния контрол, а не по реда на чл. 247 ГПК.

В подадената пред първоинстанционния съд молба жалбоподателката Т. И. П. е изложила доводи за несъответствие между приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, стойността на определените дялове и размера на сумите за уравнение, посочени в диспозитива на решението по извършване на делбата. Според изложеното от страната определените от съда суми не съответстват на възприетия вариант на разпределение и не могат да бъдат изведени като резултат от аритметическо или логическо изчисление.

Настоящият съдебен състав намира, че с тези доводи жалбоподателката по същество оспорва начина, по който първоинстанционният съд е извършил разпределението и е определил уравнителните плащания. Оплакванията не се свеждат до механична грешка, погрешно изписване или несъответствие между мотиви и диспозитив, а засягат правилността на извършената делба, начина на формиране на дяловете и определянето на 4 стойността им. Следователно се касае до възражения срещу правилността на решението по извършване на делбата.

Независимо от това въззивният съд не може да замести дължимото произнасяне на първоинстанционния съд с решение по чл. 247 ГПК, тъй като липсва валиден първоинстанционен акт в предвидената от закона форма.