Решение № 12 от 14.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ ** гр. П., 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20245001000438 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 ГПК.

Обжалвано е решение № 239 от 26.05.2024г., постановено по т.д. № 443 по описа за 2022г. на ОС П., с което е осъден ЗАД „ДБ**” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.” Г.М.Д.” № да заплати на В.

С. Н., ЕГН ********** с адрес гр. К., ул. „П. Р. С.“ № ** сума в размер на 70 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинени телесни повреди, вследствие на ПТП, настъпило на 18.03.2022 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 26.04.2022 г. до окончателното й заплащане и е отхвърлен иска за разликата над 70 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв., частично от 220 000 лв., както и сума в размер на 3180 лв., представляваща обезщетение на имуществени вреди /средства за лечение/ в резултат на причинени телесни повреди, вследствие на ПТП, настъпило на 18.03.2022 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 26.04.2022 г. до окончателното й заплащане..

Решението в осъдителна част е обжалвано от ЗАД „ДБ**” АД, ЕИК ********* с твърдения за неправилност и необоснованост при определяне 1 справедливия размер на обезщетението и неточно приложение на чл. 52 ЗЗД.

Искането, отправено до въззивният съд, е решението в частта, с която предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен над 50 000 лв. до присъдените 70 000 лв. да бъде отменено и да бъде поставено друго, с което иска бъде отхвърлен, както и да бъде отменено решението в частта, с която е уважен иска за имуществени вреди, а като последица същия да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който В. С.

Н. ЕГН **********, представляван от адв. П. К. оспорва жалбата и настоява съдебното решение в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението в отхвърлителната му част е обжалвано от В. С. Н. ЕГН **********, представляван от адв. П. К. с твърдения за неправилност и необоснованост при определяне справедливия размер на обезщетението и неточно приложение на чл. 52 ЗЗД. Искането, отправено до въззивният съд е решението в частта, с която предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над присъдената сума от 70 000 лв. до 150 000 лв. да бъде отменено и да бъде поставено друго, с което иска бъде уважен за още 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2022г. до окончателното й заплащане. Претендира разноски за въззивната инстанция, изразяващи се в определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА адвокатско възнаграждение на осъществилата безплатно процесуално представителство адв. П. К..

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв от ЗАД „ДБ**” АД, ЕИК *********.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на В. С. Н.

ЕГН **********, представляван от адв. П. К. против ЗАД „ДБ**” АД, ЕИК ********* с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., частичен от 220 000 лв. и 2 обезщетение за имуществени вреди в размер на 3108 лв., вследствие претърпяни увреждания в резултат на ПТП, станало на 18.03.2022г. около 5.20 ч. на път *-*, км. ***+*** между с. В. Л. и гр. К.. Твърденията, на които се основава предявения иск се свеждат до следното: на 18.03.2022г. около 5.20 ч. н а път *-*, км. ***+*** между с. В. Л. и гр. К. В. А. К. като водач на лек автомобил марка „А.“, модел „А *“ с ДК № * **** ** е нарушил правилата за движение, като на завой е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е блъснал в т.а. марка и модел „М. А.“ с рег. № ** **** ** с прикачено полуремарке марка и модел „В. Н* *“ с рег. № ** **** **, управляван от И. Л., вследствие което на ищеца, като пътник в увреждащия автомобил са причинени телесни повреди, изразяващи се в счупване на долния край на лъчевата кост, луксацио арт коксе синистра, фрактура ради декстра ин партис дисталис, изкълчване на бедрото, счупване на ацетабулума, фрактура на 6-ти шиен прешлен, фрактура марго постериорацетабули синистра, усложнения от механичен произход след вътрешно фиксиране с протезно устройство на костите на крайник, миграцио клави, психически стрес, множество травми и наранявания по главата, крайниците и тялото. След инцидента, ищецът твърди, че е приет в болница за лечение, където след направа на образни и лабораторни изследвания е извършена метална фиксация на дясна гривнена става и оперативно закрито наместване на фрактура в областта на раменния пояс и горния крайник, като на 23.03.2022г. е насочен за извършване на оперативна процедура с голям обем и сложност на таза, тазобедрената става и колянна става. На 28.03.2022г. е извършена операция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация и е изписан за домашно лечение на 05.04.2022г., но след продължаващи болки, изтръпвания и силно ограничен обем на движенията на ръката, ищеца е постъпил отново за оперативни процедури на 03.05.2022г., които били извършени като е отстранена костта от имплантираните уреди, а на 05.05.2022г. е изписан за домашно лечение и му е определен отпуск, поради временна нетрудоспособност. Ищецът твърди, че в резултат на уврежданията е търпял и продължава да търпи болки и страдания, като възстановителния период не е приключил, което се е отразило на физическото му и емоционално състояние, довело е до промяна в начина му на живот – чувства напрежение, нарушен е съня му, не е в състояние да се натоварва психически и физически. Сочи, че във връзка с проведеното му лечение е направил разноски в размер на 3108 лв. за киршнерови игли, 3 външен фиксатор за лигаментотаксис, стандартна реконструктивна плака и потребителски такси. Като твърди, че извършеното от В. К. деяние му е причинило значителни неимуществени вреди - болки и страдания и е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в платени разноски за проведеното му лечение, както и че застрахователя на гражданската отговорност на деликвента е уведомен за станалото на 26.04.2022г. с предявена застрахователна претенция, по която не е определил обезщетение, ищеца настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания в размер на сумата от 200 000 лв., частично от 220 000 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.04.2022 г. до окончателното изплащане, както и да му присъди обезщетение за имуществени вреди, свързано с лечение на травмите в размер на 3108.00 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.04.2022 г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът – ЗАД „ДБ**” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., бул.” Г. М. Д.” № * е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска с твърдения, че е процесуално допустим, но неоснователен. Оспорва всички твърдения в исковата молба, в т.ч. и механизма на настъпване на ПТП-то, като навежда възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че ищеца е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва твърдението за тежестта на получените от ищеца травми и продължителността на възстановителния период, както и твърдението, че и към настоящия момент не се е възстановил, като навежда възражение, че при установяване на това твърдение вината е за ищеца, който не е провел предписаните му рехабилитационни процедури, нито се е съобразил с лекарските предписания. При условията на евентуалност оспорва иска и по размер като твърди, че претендирания такъв е прекомерен и несъобразен с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Оспорва и искането за присъждане на законна лихва като акцесорна претенция, предвид неоснователността на главното вземане.

В срока за подаване на допълнителна искова молба е постъпила такава от ищеца, с която се подържат твърденията в исковата молба. Оспорва становището, че претенцията за неимуществени вреди е завишена по размер, както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Настоява като 4 безспорно между страните да бъде прието обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника към датата на настъпване на ПТП-то.

В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, с който подържа заявените с отговора оспорвания и възражения, като оспорва началния момент, от който се претендира законната лихва, с твърдения, че не е изпаднал в забава, тъй като не е посочена банкова сметка по отправената застрахователна претенция.

Третото лице помагач ЗК „Л. И.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., пл. К. Ч. № *, вх. *, ет. *, представлява от адв. Вл.

Д. оспорва твърденията на ответника, че водача на т.а. М. А. с рег. № **** ** има вина за настъпилото ПТП, като твърди, че ПТП-то е резултат единствено на действията на водача на л.а. А. А * с рег. № * **** **. Присъединява се към възраженията на ответника, досежно прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.

380 КЗ от В. С. Н. със застрахователна претенция, депозирана на 26.04.2022г., по която с уведомление изх. № **** от 18.07.2022г. заявителя е уведомен, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да определи и изплати застрахователно обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.

Видно от приетия като писмено доказателство протокол за оглед на 5 пътно – транспортно произшествие от 18.03.2022г. и от съдържанието на останалите материали от ДП №***/****г. по описана РУ - К., на 18.03.2022г. около 05.20 часа на пътя между с. В. Л. и гр. К. е настъпило ПТП, при което лек автомобил „А. А *” с рег.№ * **** **, управляван от В. А. К. се ударил в товарен автомобил „М. А.” с рег.№** **** **, управляван от И. Л.. При произшествието е загинал водачът на лекия автомобил, а на В. С. Н. - пътник в същия автомобил са били причинени множество травми и наранявания, което е наложило прием и лечение в болница. За станалото ПТП е образувано наказателно производство по досъдебно производство № ***/****г. на РУ К., преписка вх. № ****/****г. на ОП П., което с постановление от 07.04.2023г. е прекратено, поради настъпилата смърт на извършителя на престъплението по чл. 343, ал.1, б.б вр. с чл. 342, ал.1 НК - В. А. К..

Няма спор, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „А.

А *” с рег.№ * **** ** е била застрахована при ответника.

По тези установени факти не е формиран спор във въззивното производство. Спорните факти и обстоятелства пред настоящата инстанция са очертани от посоченото във въззивните жалби, които се свеждат до неправилна преценка на първостепенния съд, обосновала справедливия размер на дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди и необоснованост на извода, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат.