Решение № 93 от 27.03.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. К., 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20225320100845 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.9 СК, вр с чл. 143, ал.2 СК, предявен от М. С. В., ЕГН:

**********, от гр. К., ул. ******, чрез адв. Л. Н. и адв. Ц. Т. против Д. С. С., ЕГН: **********, от гр. С., ул. *****.

Ищцата твърди, че с Решение № 398/07.11.2019 г. по гр. д. № 1148/2019 г. по описа на РС К., влязло в законна сила на 07.11.2019 г., бил прекратен гражданският им брак с ответника Д. С. С. с развод по взаимно съгласие, като съдът утвърдил постигнатото между тях споразумение по чл.

51 от СК, а именно: упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А. Д. С. било предоставено на майката и местоживеенето му било определено при нея; бащата

Д. С. С. бил осъден да заплаща на

М. С. В., в качеството на майка и законен представител на малолетното дете А. Д. С., месечна издръжка в размер на 180 лв., считано от 31.07.2019 г. до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

С Решение № 450/06.12.2019 г. по гр. д. № 1148/2019 г. по описа на 1

РС К., влязло в законна сила на 06.12.2019 г., на основание чл.250, ал.3 от ГПК било допълнено горепосоченото съдебно решение, като на бащата бил определен следният режим на лични отношения с детето: всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа, а след навършване на тригодишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, от 10:00 часа на първия ден до 17:00 часа на втория ден; 20 дни през лятото, които не съвпадат с отпуска на майката; на личните празници на бащата – рожден ден и имен ден; на Коледа – в нечетните години; на Нова година – в четните години; половината от дните на Великден, обявени за почивни; на личните празници на детето – рожден ден и имен ден, личните отношения с него се осъществяват съвместно от двамата родители, а ако това стане невъзможно или много неудобно, бащата има право да взема детето при себе си на всяка нечетна година от 10:00 часа до 17:00 часа.

Ищцата твърди, че след като детето навършило тригодишна възраст, започнало да остава с преспиване в дома на бащата. Забелязала, че имало промяна в поведението на малолетната А.: след посещение при бащата се връщала тревожна, сприхава, пищяла със силен глас и казвала: „Ти не си ми майка! Искам при тати Д. и при Р.!“. Р. била жената, с която съжителствал на съпружески начала ответникът. Ищцата не можела да успокои детето си 45 дни след посещение при бащата. То не можело да се отърси от казаното и преживяното при баща си и да се върне към обичайните се занимания – игри и веселие. Тъй като тревожността на А. се засилвала, като дори преминала в агресия към домашните им любимци – куче и коте, се наложило майката да потърси специалист-психолог, който да работи с детето за преодоляване на поведението й след посещение в дома на бащата. Ищцата констатирала, че детето след посещение при ответника се връщало настроено против нея, но въпреки това не ограничила срещите им, тъй като то трябвало да общува и контактува с баща си. Въпреки че до навършване на тригодишна възраст детето имало определен режим на лични отношения с бащата без преспиване, майката разрешила на бащата да я заведе на море през лятото за пет дни. Той обаче я върнал още на следващия ден, тъй като не успял да се грижи за нея, въпреки инструкциите който ищцата му била дала.

През месец август 2021 г. ищцата заживяла на съпружески начала с К.Ц. и чакали да се роди първото им дете. Ищцата твърди, че дъщеря й А. приела много добре партньора й. Двамата се разбирали отлично, като той 2 участвал активно в отглеждането и възпитанието на детето. При проблеми то търсело както нейната, така и неговата помощ и съдействие. Детето дори започнало да нарича К. „тати К.“. След едно от последните посещения на детето при ответника, докато си играели с майката, то казало: „Тати каза, че не трябва да обичам тати К.! К. е грозен!“. Ищцата никога не разпитвала дъщеря си какво се случва при баща й, нито какво са говорили или правили двамата. Обикновено при връщане я питала: „Как си? Хубаво ли беше при тати? Забавлява ли се?“, като получавала троснат отговор: „Не знам!“.

Детето не споделяло за преживяното с баща си и неговото обкръжение, като много рядко изразявало емоциите и мислите си докато играело.

При едно от последните й посещения, при връщането в дома им, ищцата чула Р. да й казва от автомобила: „И нали знаеш…“, като същата не довършила изречението си и замълчала, виждайки майката. Ищцата предполагала, че баща й и подкрепящата го среда се опитвали да отчуждят и отдалечат детето от нея. Когато то било при баща си, ищцата не можела да разговаря с него, тъй като ответникът не позволявал. Същевременно и той не желаел да говори с нея по телефон и майката не можела да получи информация за емоционалното състояние на детето си.

Ищцата твърди, че знаела от дъщеря си, че е искала в един от осъществяваните PJIO с бащата, да се прибере по-рано в К., тъй като се е чувствала неспокойна, но баща й не разрешил дори да се обади на майка си по телефон. По време на игра детето казало, че баща й казвал: „Ти трябва да ми се обаждаш по телефона! Ти трябва да живееш при мен, а не при майка ти!

Майка ти не те обича, тя обича К.! Р. е твоята майка, казвай й мама!“.

Ищцата твърди, че на 4-ти и 5-ти юни 2022 г. бащата върнал детето с рана на главата, охлузено по ръцете и краката, със синини по краката, ръцете и кръста. А. била много сприхава и изнервена, когато се прибрала вкъщи.

Започнала да се заяжда с майката на К.: „Ти ме дразниш, няма да играеш с мен!“. Когато майка й я попитала какво се е случило и къде се е наранила, получила отговор: „Не знам!“. Отново не получила отговор и от баща й, който не разговарял с нея по телефон. Учителите в Детската градина я уведомили, че след уикенда на 4-ти и 5-ти юни А. била с променено поведение – силно разтревожена и постоянно държала учителката за ръка. Не участвала в игрите с другите деца, отбягвала ги, не изпълнявала указанията на 3 възпитателя, плачела безпричинно .

На следващото предаване на детето на 18-ти и 19-ти юни 2022 г. бащата кратко обяснил за нараняванията на детето: „Удари се на колата“.

Детето се върнало много ядосано, сприхаво, агресивно – започнало да удря котката, да дърпа кучето. Ищцата се опитала да я успокои, а детето посегнало да я удари и яростно извикало: „Не трябва да обичам К.!“. След като детето се успокоило, провели тих и спокоен разговор – майката, А. и К.. Тогава детето споделило: „Ти знаеш ли, Д. ме бият?“ . При въпрос от страна на майка й: „Защо, какво се е случило?“, последвал дежурният отговор: „Не знам!”.

Ищцата твърди, че последният режим на лични отношения с бащата е осъществен на 19.06.2022 г., тъй като с детето ходили на почивка. Почти един месец детето нямало контакти с бащата и неговото обкръжение – дори и по телефон, като се забелязвало, че то било по-спокойно и общително. Не се притеснявало да споделя и разказва, не било затворено в себе си. Ищцата предполага, че бащата и хората от поддържащото го обкръжение настройват детето А. против нея и партньора й при осъществяване на PЛO, което влияело негативно на психиката, емоциите и възпитанието на малолетната.

А. била освидетелствана от лекар в Съдебна медицина –П. на 20.06.2022г., като заключението било, че описаните травматични увреждания на детето е възможно да бъдат причинени при физическо насилие.

Ищцата потърсила съдействие и в Дирекция „Социално подпомагане“ – К., Отдел „Закрила на детето“ с оглед преодоляване на притесненията и агресията, които се наблюдавали при детето след посещенията при баща й, като били насочени за ползване на социална услуга в Център за обществена подкрепа – гр. К..

Предвид гореизложеното ищцата счита, че бащата и неговото подкрепящо обкръжение – съжителстващото с него лице и бабата по бащина линия, травмират и потискат детето А., като същото при посещение при него е поставено в риск. След връщане от РЛО с баща си тя била агресивна, нервна, сприхава, избухлива, непокорна, неуважителна. На 18.07.2022г. А. казала на майка си: „Аз не трябва да ви обичам, не трябва да обичам никой вкъщи. Когато се роди бебето, вие няма да ме обичате“. Детето обяснило, че това й било казано от баща й. Същевременно А. казала: „Аз повече не 4 искам да ходя там!“. Детето било объркано и притеснено след всяка среща с баща си и неговото обкръжение.

Ищцата счита, че режимът на лични отношения с бащата трябва да бъде променен, като срещите им се осъществяват на публично място в гр. К., без преспиване, всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 13 ч. Счита, че така поисканата промяна в РЛО ще бъде само в интерес на детето – да бъде спокойно и да не бъде настройвано против майката.

Бащата редовно заплащал месечната издръжка за детето А., но размерът й от 180 лв. бил крайно недостатъчен с оглед му и динамичната икономическа обстановка в страната. Детето не получавало подаръци от баща си. Не й давал други пари, освен присъдената издръжка, не й купувал дрехи, обувки, играчки, книжки. А. се родила със здравословен проблем на сърцето, като периодично се налагало да се провеждат контролни прегледи при лекарспециалист в гр. С.. Медицинските прегледи се заплащали от Здравна каса.

Бащата не ги придружавал на прегледите, нито се интересувал какво е съобщил лекарят. Изцяло пътуването до С. било за сметка на майката.

Бащата нямал задължения за издръжка към други лица. Бил работоспособен и изплащането на издръжка в по-висок размер нямало да съставлява особено затруднение за него. Настоящият размер на месечната издръжка бил определен преди повече от две години. Оттогава детето пораснало, с което са се увеличили и нуждите и потребностите му. Ищцата счита, че месечната издръжка за детето трябва да бъде увеличена до размер от 300 лв., тъй като първоначално определената такава била крайно недостатъчна, а и заплащането й нямало да представлява особено затруднение за бащата.

Моли съда да постанови решение, с което да измени определените с Решение № 398/07.11.2019 г. по гр. д. № 1148/2019 г. по описа на РС К., допълнено по реда на чл.250, ал.3 ГПК с Решение № 450/06.12.2019 г. по гр. д. № 1148/2019 г. по описа на РС К. мерки, в частта относно режима на лични отношения и издръжка на малолетното дете А. Д. С., ЕГН: **********, като:

- определи следният режим на лични отношения на бащата Д. С. С. с детето: всяка първа и трета събота от месеца без приспиване, от 10.00 часа до 13.00 часа в неделя, на публично място в гр. К.;

- увеличи размера на издръжката, която ответникът Д. С. С. следва 5 да заплаща на детето си А. Д. С., чрез неговата майка и законен представител М. С. В. от 180.00 лева на 300.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2022 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Претендира разноски.

Ответникът, представляван от адв. Т. С., намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Не били налице предвидените в чл. 59, ал. 9 от СК предпоставки, не било налице изменение на обстоятелствата, при които с Решение № 398 от 07.11.2019 г., постановено по гр. д. № 1148/2019 г. на КРС, допълнено с Решение № 450 от 06.12.2019 г. са били определени.

Твърди, че понастоящем детето А. Д. С. е навършила **, като на *****г. щяла да навърши ****години. Отношенията с бащата, който не упражнява родителските права, се осъществявали съгласно посочения в Решение № 450 от 06.12.2019 г. режим, основно всяка първа и трета събота и неделя в месеца с преспиване при бащата и двадесет дни през летния сезон, който да не съвпада с времето, през което майката ползва платения си годишен отпуск. Детето било в такава възраст, че напълно съзнателно общувало и възприемало бащата като свой родител, както и социалната и битовата среда, в които той живеел и в която детето пребивавало, по време на осъществяване на личните си отношения. В тази среда се включвала и жената до бащата – Р., с която същият бил във фактическо съжителство. През времето, когато бащата осъществявал личните си отношения с детето, той се стараел да поддържа добри отношения родител – дете, като изключително внимателно подхождал и спрямо привързаността на детето и към другия родител, с цел да не се поражда каквато и да е форма на въздействие досежно тях. В тази връзка напълно неоснователни били въведените в исковата молба твърдения за някакви действия, извършвани от бащата в насока, да променят отношението на детето към неговата майка, или към лице, с което тя съжителства.