Решение № 23 от 01.02.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. С., 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20232200500026 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №18/12.01.2023г. по гр.д.

№5725/2022г. на С. районен съд, с което е отхвърлена молбата на Дирекция „Социално подпомагане“ – С. за настаняване на малолетното дете Й.С. Д., родено на ***********г. с родители: майка С. Д. А. и баща – неизвестен, в специализирана институция – ЦНСТ – гр.С., кв. „С. К.“ №65 до настъпване на законови причини за промяна или прекратяване на мярката за закрила; прекратено е на основание чл. 29, т.6, вр. с чл.25, ал.1, т.1 от ЗЗДт настаняването на малолетното дете Й.С. Д., родено на ***********г. в специализирана институция – ЦНСТ – гр.С., кв. „С. К.“ №65 и същото е настанено в семейството на неговата майка С. Д. А..

Въззивната жалба е подадена от молителя в първоинстанционното производство Дирекция „Социално подпомагане“ – С. и с нея се обжалва постановеното първоинстанционно решение изцяло.

В жалбата си въззивникът Дирекция „Социално подпомагане“ – С. чрез представителя си по закон – Директора В.М. посочва, че обжалва първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Правните изводи изцяло противоречали на установеното от събраните по делото 1 доказателства. Посочва, че с детето Й. отдел „Закрила на детето“ – С. работи от 2015г., като за една година е било настанено в професионално приемно семейство. От 26.10.2016г. до 18.10.2022г. детето Й. е отглеждано в семейна среда от майката С. Д.

А.. ОЗД продължавал да работи с детето, като постъпвали сигнали относно полагането на недобри грижи за детето. Установило се, че майката не осъзнава в достатъчна степен своите отговорности. По сигнал от 13.10.2022г. от Директора на ОУ „Елисавета Багряна“ – С. била извършена проверка и констатирано, че детето в продължение на няколко дни било оставено напълно само в апартамент в гр. С., кв. „Колю Фичето“, бл.13, ап.2, без присъствието на родител или друго пълнолетно лице. На детето било предоставена полицейска закрила на територията на Център „Спешен прием“ към КСУДС – С.. След срока на полицейската закрила, детето било настанено в същия център със заповед на Директора на ДСП – С. за срок от 1 месец. Посочва, че от изготвената оценка на родителския капацитет на майката С. Д. А. се установява, че тя няма ясна преценка за нуждите на своето дете, съобразно възрастта и промените, настъпващи по време на съзряването. Майката следва да надгради своите родителски умения. Пренебрегнати били и образователните потребности на детето. Майката споделила, че няма кой да й помага за детето и докато то е било при нея е проявявало агресия – физическа и вербална, спрямо нея, искало да живее само, не посещавало редовно учебните занятия. Неведнъж детето било оставяно само без надзор на възрастен. Въззивникът счита, че майката не изпълнява задълженията си като родител, не може да отговори на потребностите на детето, а липсва желание у близки и роднини, които да я подкрепят при отглеждането на Й.. Констатирана била положителна промяна в успеха и цялостното поведение на детето след настаняването й в ЦНСТ. Детето се влияело лесно от своите връстници и хората около него, поради което имало нужда от съответен родителски контрол, особено с оглед специфичната му възраст и рисковите фактори. Счита, че районният съд не е обсъдил задълбочено събрания доказателствен материал, не е обсъдил и заявеното от самата майка и е пренебрегнал липсата на достатъчен родителски капацитет у нея. Нелогичен намира извода, че детето има достатъчен капацитет да се отглежда само. Счита, че с решението не е гарантиран най-добрия интерес на детето. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да предприеме исканата с молбата мярка за закрила за срок от една година, респ. да го обяви за нищожно и да върне делото на районния съд за ново произнасяне. Претендира разноски, в случай, че такива бъдат направени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът Дирекция „социално подпомагане“ - С., редовно призован, се 2 представлява от представител по пълномощие юриск. К.Т., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Посочва, че след настаняването на детето в ЦНСТ, същото е повишило успеха си, подобрило е цялостното си поведение и самото то признава тези обстоятелства, както и неговият родител, което потвърждава положителния резултат от предприетата мярка за закрила. Пред ДСП майката не еднократно заявявала невъзможност за полагане адекватни грижи за своето дете.

Бабата на детето също заявила нежелание и невъзможност да полага грижи за детето Й., предвид възрастта и характера й.

В с.з. заинтересованото лице С. Д. А. – майка на детето Й. Д., се явява лично.

Посочва, че към момента няма финансовата възможност да се грижи за детето, но иска то да е при нея и да я слуша. Посочва, че е купила малка вила в гр. Я. и иска да отиде да живее с двете си деца там и те да учат в гр. Я.. Ако й дадат общинско жилище в гр. С. може да останат и тук, а през ваканциите ще са в гр. Я. и в с. К.. Посочва, че могат да живеят в с. К., но няма пари за транспорт всеки ден до гр. С..

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред настоящата инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

От събраните по делото доказателства пред двете инстанции се установи следното от фактическа страна:

Детето Й.С. Д. е родено на ***********г. от майка С. Д. А. и баща – неизвестен.

Отдел „Закрила на детето“ – С. работи с детето Й. от 2015г. след постъпил сигнал, като за една година е било настанено в професионално приемно семейство. От 26.10.2016г. до 18.10.2022г. детето Й. е отглеждано в семейна среда от майката С. Д.

А..

Майката на детето - С. А. има издадено ЕР № 5455/02.12.2019г. на ТЕЛК-С., с определени 75% ТНР с поставена е водеща диагноза: „Органично разстройство на личността“ и определено общо заболяване „Средно тежко изразено органично разстройство на личността в спи стил", със срок на инвалидност до 01.12.2022 година.

3

В хода на работата с детето, в отдел „Закрила на детето“ са постъпвали сигнали, от които се установява, че майката не осъзнава в достатъчна степен своите отговорности.

На 13.10.2022 година от директора на ОУ „Елисавета Багряна“ – С. е постъпил сигнал в ОЗД, в който са изразени притеснения относно сигурността и цялостното развитие на детето Й. Д.. Видно от предоставената информация майката е съобщила, че детето Й. често не се прибира в дома си и тя не знае нейното местонахождение, като същата не посещава и редовно учебни занятия, поради което е в риск от отпадане от образователната система.

На 18.10.2022г. е проведен разговор с майката на детето, в който същата съобщава, че действително е оставила своята малолетна дъщеря сама, тъй като можела да се справя с грижите за себе си. Г-жа А. информира, че от няколко дни, заедно със сина си Станислав Славков Димитров /9г. 4м/, са на територията на гр. Я., където през месец август 2022г. е закупила жилище. От страна на ОЗД/ДСП-С. е извършено незабавно посещение на адрес: гр. С., кв. „Колю Фичето“, бл. 13, ап. 2, на който се намира наетото /към него момент/ от майката жилище. Установено е, че в продължение на няколко дни малолетната Й. Д. е оставена напълно сама, без присъствието на родител или друго пълнолетно лице, което да оказва необходимия контрол и грижи за нея.

С оглед на констатирания пряк риск за детето Й.С. Д., със Заповед № 1670з271/18.10.2022г. на Началника на РУ - С., на същото е предоставена полицейска закрила на територията на Център „Спешен прием" към КСУДС-гр. С..

Видно от изготвено становище, в хода на работа по случая е установено, че въпреки предоставяните социални услуги и провежданата работа със семейство, майката не може да се справи с отглеждането на детето Й. Д.. Майката не осъзнава рисковете, които създава по отношение на последното, чрез своето поведение. Липсва й самокритичност при изпълнение на родителските си задължения спрямо своята дъщеря и отчитане на нуждата от присъствието на възрастен при отглеждането й.

Констатирана е необходимост от работа с г-жа С. А. в посока повишаване на нейния родителски капацитет и осъзнаване важността от полагането на адекватни грижи за нейната дъщеря, спрямо възрастта и индивидуалните й здравни, емоционални, образователни и културни потребности. С оглед констатираните рискове за малолетното дете; изтичане срока на предоставената полицейска закрила; изразеното от майката желание дъщеря й да бъде настанена извън семейството й и липсата на заявено желание за ползване на подходяща социална услуга, както и с цел извършване на детайлно социално проучване, със заповед № ЗД/Д-СН-121/20.10.2022г. на директора на ДСП – С. е предоставена краткосрочна социална услуга на Й.С. Д. и същата е настанена в Център „Спешен прием“/КСУДС-С. за срок от един месец.

4

На 03.11.2022 година в ДСП-С. е предоставено становище от ОЗД – ДСП Бургас, ведно с декларация по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗД, във връзка е нагласите на г-жа П.

Д. А. /леля на детето Й. Д./ по отношение настаняване на малолетното дете в нейното семейство. Видно от постъпилата информация, такава възможност не е налице. Г-жа Д. е категорична, че не желае да се ангажира с грижите за своята племенница.

На 16.11.2022г. в ДСП-С. е предоставена оценка на родителски капацитет, изготвена от КСУДС-гр. С. от която е видно, че към настоящия момент майката не може да задоволи по адекватен начин потребностите на дъщеря си. Констатирано е, че е необходимо майката да надгради своите родителски умения. Същата няма ясна преценка за нуждите на своето дете. съобразно възрастта му и промените, които настъпват по време на съзряването. Пренебрегвани са и образователните потребности на детето, което рефлектира в често неадекватното му присъствие в училище - с липсващи домашни работи и каквато и да било подготовка във връзка с учебния материал.

При проведена на 17.11.2022г. среща - разговор с г-жа Л.С.С. /баба на детето Й.

Д./, последната писмено изразява нежелание нейната внучка да бъде настанена в семейството й.

На територията на община С. не са установени роднини или близки, които да се ангажират с отглеждането на детето Й. Д., както и подходящо приемно семейство, чийто профил да отговаря на профила на детето Й.С. Д..

Със Заповед № ЗД/Д-СН-129/21.11.2022г. на Директора на ДСП – С. малолетното дете е настанено в „Център за настаняване от семеен тип" - гр. С., кв. „С.

К.“ № 65.

След настаняването й в социалната услуга от резидентен тип, Й. Д. демонстрира подобрение в успеха си в училище; в своето цялостно поведение и е започнала да попълва дефицитите, допуснати в периода, в който е отглеждана в семейна среда.

Видно от предоставена от КСУДС-С. психологическа оценка относно малолетното дете, същото разполага с добър ресурс от индивидуални качества и личностни черти, които да й позволят да се развие като успешна личност, при наличие на благоприятни условия.