Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 14.03.2022, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 530/2021
Вид
Решение № 32
Подписан
14.03.2022
В сила
17.04.2022
Състав
Румяна Стоева Калошева Манкова, Албена Янчева Зъбова Кочовска, Кремена Илиева Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл.180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.362, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.36, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.42, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, предложение трето · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Бургас, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20212000500530 по описа за 2021 година Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, което след направени от страните допълнителни уточнения пред администриращия съд по указание на настоящата инстанция, следва да се счете за образувано по жалба на ответницата по гр.д.№1646/2020г. по описа на Окръжен съд-Бургас- Р. С. П. с ЕГН **********, от гр.Б., чрез особен представител адв.Д.Д. Б.-АК-Б., със служебен адрес: гр.Б., ул.“В. А“ №*, ет.*, против Решение №73/22.03.21г., постановено по горното гражданско дело, в ЧАСТИТЕ, уважаващи заявените от ищеца Е. Н. Г. ЕГН ********** от гр.Б. против въззивницата претенции по чл.19, ал.3 и по чл.92 от ЗЗД.

В жалбата се изразява становище за недопустимост на съдебния акт, поради произнасяне на първата инстанция по иск, какъвто не е бил предявен от ищеца, нито е налице изменение на исковата претенция в хода на делото.

Описаните в диспозитива на съдебното решение имоти, индивидуализирани от съда с кадастралните им номер и останали данни по КККР, не били идентични с тези, които ищецът е посочил по делото (имало различие по площ- обща и отделна, нямало съответствие с описанието им по предварителния договор, обявен за окончателен). Иска се обезсилването на съдебното решение и връщането на делото за разглеждане на първата инстанция по действително заявените претенции.

Евентуално се твърди неправилност на съдебния акт, изразяваща се в направата на изводи, некореспондиращи със събраните по делото доказателства. Не е доказана според жалбоподателката датата на сключване 1 на договора, извлечена по съображения за идентичност с датата на представената разписка, защото такава идентичност между двата документа няма в аспект на дати и суми.

Оспорва се като неправилен изводът на съда, че безспорността на подписа под разписката определя като безспорно подписан и предварителния договор, при положение, че няма идентичност в предмета на двата частни документа.

Счита, че когато в предварителния договор са описани продаваеми имоти с обща цена, несъществуването на един от тях и непосочването на площта на друг от тях, влече отхвърляне на претенцията за обявяването на предварителния договор за окончателен. Съдът нямал правомощието сам да определя отделна цена за имотите.

Оспорва се като неоснователен изводът, че в пълномощното за сделката били описани всички имоти, освен сграда с идентификатор 3.

За неправилни се сочат изводите за валидна представителна власт на ответницата К., поради съществуване на пълномощно към дата 13.02.15г.,за действия, извършени през 2020г., без наличието дори на копие от оригинално пълномощно. Не счита съществуването му за установено и от показанията на св.Орачева- твърде общи и неясни.

Сочи също, че искане за обявяване на предварителен договор за окончателен относно 48,51% ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Б. не е било отправяно до съда по делото. Същото се отнасяло и за 1/3 ид.ч. от сграда с идентификатор ***.

За неправилен се сочи и изводът на съда за дължима неустойка за забава, т.к. дори да се приеме за действителен и съществуващ процесният предварителен договор, той е с невъзможен предмет. Затова нито една страна не можела да изпадне в забава, за която да отговаря.

Твърдят се също и процесуални нарушения, поради необсъждане от първата инстанция на всички въведени от жалбоподателката възражения (сторени като ответна страна пред БОС), че не е упълномощавала никого и не е давала съгласие за продажбата на собствените си идеални части, така че и валиден предварителен договор не може да я обвърже с бъдещо задължение да прехвърли имота си на ищеца. Останало е необсъдено и възражението и, че представеният по делото договор е съставен от ищеца, при използването на бланка с подпис единствено на последната страница, която не съдържа лични данни на страните и описание на имотите и която е прикрепена към други неподписани страници, с вписано на ръка изгодно за ищеца съдържание.

В обобщение се моли за отмяна на постановеното съдебно решение изцяло и за постановяването на друго, с което заявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Дирят се разноски. Моли се за присъждане на възнаграждение за особения представител във въззивната инстанция.

Отговор на въззивната жалба е подаден в срок от въззиваемия ищец Е.Г., чрез процесуален представител- адв.П. Ц.-БАК, със съдебен адрес: гр.Б., ул.“Г. К.“ №*, ап.*.

2

С него се оспорват всички оплаквания във въззивната жалба, като атакуваното решение се сочи за допустимо, законосъобразно и правилно.

Страната не счита, че съдът се е произнесъл свръх петитум или за нещо различно и непоискано от ищеца. Счита, че описаните в диспозитива на съдебното решение имоти изцяло кореспондират и са идентични с тези от исковата молба и предварителния договор. Решението било напълно обосновано и изводите на съда- подкрепени от събраните в производството доказателства. Счита за обсъдени всички въведени от ответната страна защитни възражения. Намира изложените в жалбата аргументи против съдебното решение на първата инстанция за изцяло неоснователни.

Оспорва и доводите за липса на представителна власт на А.К. по отношение сделката с търговския обект, представляващ самостоятелна сграда с идентификатор ***. Счита, че начинът на изписване на титулите на собственост разкрива воля в предмета на пълномощното, обещателите да включат всички имоти, които притежават на адрес: гр.Б., ул.“Ц.“ №*. Според Г., упълномощителите приемали сградата в имота за една, в която са включени два магазина на ет.1 и жилище- апартамент на ет.2. Предмет на пълномощното бил и теренът-дворно място. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че А.К. е имала пълна представителна власт да сключи процесния по делото предварителен договор за покупко-продажба и надлежно е била упълномощена от другите две ответници- нейни дъщери, да продаде всички имоти, посочени в договора и исковата молба. Предвид депозиран пред първата инстанция на 05.10.21г. отказ от направено в становището си по жалбата искане за пълно уважаване на всички заявени претенции от въззивния съд, понастоящем Г. поддържа само искане за потвърждаване на решението на Окръжен съд-Б, в частта, уважила заявените от него искове. Отказва внасянето на депозит за възнаграждението на назначения като особен представител на жалбоподателката адвокат Б..

Ангажира доказателства.

Проверката на Бургаския апелативен съд по чл.269 от ГПК, сочи първоинстанционното решение за валидно и за допустимо в обжалваните части.

Въззивният съд счита, че първата инстанция е постановила допустимо решение, неподлежащо на обезсилване, произнасяйки се по претенция за обявяване за окончателен на предварителен договор от 08.05.20г. за продажба на недвижими имотите, описани в него и заявени в исковата молба по делото.

Уточнението на исковата молба от 23.07.20г. (л.50 и 51- дело ОС) досежно предмета на заявената претенция- засягаща идентификацията на недвижимите имоти, чиято окончателна продажба се иска да бъде съдебно обявена, определя произнасянето на първоинстанционния съд като съответно на отправеното в исковата молба искане за съдебна защита.

Обстоятелството, че първоинстанционният съд уважава конститутивния иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД частично- за 48,51% ид.ч. от терена, представляващ ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 203 кв.м., не е 3 основание да се заключи, че в обжалваното съдебно решение е обсъждан предмет на делото, различен от въведения от ищеца. Съдебната практика трайно приема, че когато една претенция е основателна частично, тя не следва да бъде изцяло отхвърлена, а трябва да бъде съдебно призната в основателната част, респективно отхвърлена в неоснователната, от което следва, че произнасянето на съда за част от претенцията не представлява недопустима подмяна на предмета на делото. Недопустимо би било съдът да разгледа претенция, невъведена от ищеца или надвишаваща поисканата от него защита, какъвто настоящият случай не е.

По съществото на спора, с оглед въведените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебния акт, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове по чл.19, ал. 3 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД-за осъждането на ответниците за неустойка за забава в размер на 5 640 евро.

При условие на евентуалност, ако бъдат отхвърлени, е предявен иск по чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД за връщането на сумата от 1000 евро (платена по договора) и за сумата 20 000 евро на осн. чл.92 от ЗЗД, представляваща неустойка в двойния размер на уговореното с предварителния договор капаро (общо 21000евро).

Ищецът Е.Г. се сочи за бивш наемател на ответниците и за бъдещ купувач по предварителен договор от 08.05.20г., който страните по делото били сключили за продажбата на следните недвижими имоти:

Самостоятелен обект (СО) в сграда с идентификатор 07079.614.

148.1.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на АГКК гр.Б, с адрес на имота: гр.Б, ул."Ц“ №*, ет.* от сграда с идентификатор ***, с предназначение: Друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: За търговска дейност, брой нива на обекта: 1 (едно), с площ от 154,94 кв. м., ведно с 44,95% ид. ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - ***,стар идентификатор ***, ***. 1.3.;

СГРАДА с идентификатор *** по горепосочените КККР на АГКК, с адрес на имота: гр.Б., ул."Ц." №*, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 59 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма;

СГРАДА с идентификатор *** по КККР на АГКК, с адрес на имота: гр.Б., ул."Ц." №*, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 33 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: Сграда за 4 търговия, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и 48,51 % ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07079.614. 148, по КККР на АГКК, с адрес на имота: гр.Б. ул."Ц.“ №*, с площ от 203 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:

Ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 7266, квартал: 42, парцел: 14, при съседи: ***, ***, ***, ***, срещу обща цена за всички имоти от 120 000 евро.

От тази цена продавачът бил заплатил според уговорката като капаро 10000 евро, по следния начин:1000 евро в брой- на продавачката А.К. при подписването на договора, за което получил от нея разписка с нотариална заверка на подписа, останалите 9000 евро били преведени на същата по банков път. Впоследствие (на 22.06.20г.) К. върнала на ищеца втората сума по банкова сметка.

Предварителният договор бил сключен в кантората на нотариус Н. Н., но страните не го заверили нотариално, заради високата нотариална такса (500лв.). Крайният срок за сключване на окончателната сделка бил 15.05.2020г., но не бил спазен от ответниците-те не се явили пред нотариуса в уговореното време, макар ищецът да имал готовност да преведе остатъка от продажната цена, съобразно уговореното. Ищецът подготвил нотариални покани, връчени на ответниците, за сключване на окончателен договор, с нова дата -02.06.2020г. в 11,00 часа, в кантората на нотариус Б. К., но продавачите отново не се явили за сделката, за което бил съставен констативен протокол.

Ищецът описва фактическите действия, с които е търсил съдействието на противната страна с цел финализирането на продажбата, приключили безуспешно и мотивирали го да упражни правото си по чл.19, ал.3 от ЗЗД по съдебен ред, включително като инициирал издаването в негова полза на обезпечителна заповед №135/08.06.2020г по г.д. №1410/2020г на Окръжен съд – Б., по която било образувано изпълнително дело и в Имотния регистър към Службата по вписванията-Б. били вписани възбрани върху процесиите имоти.