Решение № 590 от 24.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. Плевен, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430105666 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от “***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ’***, представлявано от *** ***, чрез юрк. С. Ц. против Е. К. М. – И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, като наследник на Д. Т. М., в която се твърди следното : ответника, като наследник на Д. Т. М., ЕГН ********** е клиент на „***“ АД и дължи суми за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за неин топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес:***.

Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са следните: като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответниците са клиенти на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г, в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от 1 топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14.12.2007 г. и във вестник „Посоки” бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Заявява се, че задълженията, формиращи размера на главницата, са както следва: Сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 0,00 лв.; Сума за отопление без ИРУ , за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 408,33 лв.;

Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 197,41 лв.; Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в размер на 0,00 лв.; Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 71,76 лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението;

Корекции - 0,00 лв. Заявява се, че има монтирани измерващи уреди в имота на ответната страна, както следва: 0 бр. водомери; 3 бр. уреди; Сума за отопление без ИРУ- в баня с щранг-лира. Ответната страна е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасила задължението си.

2

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди Е. К.

М. – И., ЕГН **********, като наследник на Д. Т. М., ЕГН **********, да заплати на „***“ АД сума за консумирана топлинна енергия, доставена до имот, находящ се в *** в размер на 760,42 лева, от които: 676,69 лева главница - представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.11.2023г. до 30.04.2025г. и 83,73 лева - лихва за забава от 03.01.2024 г. до 03.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от назначения особен представител – адв.Ч., която оспорва исковете и заявява следното : не се установява, че са налице доказателства, установяващи обстоятелството, че ответницата Е. К. М.

- И. от *** е приела наследството на починалата Д. Т. М., б.ж. на ***. Не са налице и доказателства, установяващи основния факт, предявени ли са книжата на ответницата от ищцовото дружество, спазена ли е процедурата във връзка със събиране на вземането и има ли съответно погасени вноски от нея.

На следващо място се твърди, че ищецът се позовава на общите условия по сключения договор, от които не става ясно дали са връчени на ответницата своевременно, а в исковата молба се препраща към публикацията им във в.

„Нощен труд” и в. „Посоки”.

Не е ясно дали е правилно или неправилно изчислено, предвид наличната кубатура на цялото й жилище, и ползваните за посочените периоди уреди в дома й.

Не са представени доказателства, които да установяват дали е извършена техническа експертиза, която да установи колко уреди са били използвани и за какъв период в жилището на ответницата. Няма данни представени ли са оригиналните фактури двустранно от ищцовото дружество и топлинното счетоводство за сравнение и установяване верността на фактите.

В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от юркс.Ц., който поддържа исковете.

В о.с.з. от ответницата се представлява от особения представител адв.В.Ч., която поддържа изложеното в отговора и оспорва исковете.

3

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са допустими, а по същество – основателни и доказани.

На първо място следва да се акцентира на това, че между страните не е налице спор, че ответницата, като единствен наследник на починалата си майка, е собственик на процесния имот. Не се спори, че същият е топлоснабден. От приетото като доказателство по делото съдебно удостоверение, приложено на л.99 от делото, се установява, че за периода от 20.10.2023год. /датата на смъртта на наследодателката на ответницата – Д. Т.

М./ до 05.03.2026год. няма вписано премане или отказ от наследсвото на починалата от страна на ответницата, което обосновава извод, че същата еприела наследството на своята майка с конклудентни действия.По делото е прието като доказателство удостоверение за наследници на Д.М.- л.49 от делото, както и фактури за процесното задължение, с потребител Д.М.; споразумителни протоколи във вр. с разпределение от страна на *** ЕООД на топлинната енергия между абонатите от абонатна станция №*** на адрес: *** на осонвание сключен договор №*** от ***год./л.27 и сл. от делото/ ; споразумителен протокол относно фактурирането на изразходваната от абоната топлиння енергия на база предоставени данни от *** ЕООД-от страна ан ищцовото дружество/л.29 от делото/договор от ***год. за доставка и монтаж на термостатни винтили, глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия; извършване ан индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление итопла вода – л.31 от делото; протокол от ***год. от проведено общо събрание на етажните собственици на адреса,на който се намира процесното жилище, за взето решение за сключване на договор за извършване ан услугата „топлинно счетоводство“ – л.33 от делото; протокол от ***год. за взето решение от ОСъбрание на ЕС за сключване на договор за извършване ан услугата „топлинно счетоводство“ с *** ЕООД – л.35 и сл.от делото;

От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ Й.Й. /л.105 и сл. от делото/ се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция. До 4 имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила във времето на процесния период. Разпределението на топлинна енергия за процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката – Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани. Отчитането на общата ТЕ в АС става чрез търговски уред – топломер. Съгласно нормативната база, същият е преминал изискващите се държавни проверки. Монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на производителя. От приетто и неоспорено заключение на ВЛ В.В./л.100 и сл. от делото/ се установява, че : в „***” ЕАД *** имот на адрес *** е регистриран с аб. № *** и потребител - наследници Д. Т. М., ЕГН/Идент.№ **********.

Неплатеното задължение на аб. № *** и потребител Наследници Д. Т. М., ЕГН/Идент.№ ********** е в размер на 676,69 лв. и е начислено за периода от 01.11.2023 г. до 30.04.2025 г. Дължимите суми за ТЕ за процесния период от 01.11.2023 г. до 30.04.2025 г. към „***” ЕАД *** за аб.№ *** и потребител Наследници Д. Т. М., ЕГН/Идент.№ ********** са в общ размер 676,69 лв., както следва : ТЕ за отопление с ИРУ за периода от 01.11.2023 г. до 30.04.2025 г. в имота няма; ТЕ за отопление без ИРУ за периода от 01.11.2023 г. до 30.04.2025 г. в размер на 408,33 лв.; ТЕ, отдадена от сградна инсталация за периода от 01.11.2023 г. до 30.04.2025 г. в размер на 197,41 лв.; ТЕ за БГВ за периода от 01.11.2023 г. до 30.04.2025 г. в имота няма; такса за услугата дялово разпределение на ТЕ за периода от 01.11.2023 г. до 30.04.2025 г. в размер на 71,76 лв.;отстъпка за редовен платец в размер на 0,81 лв. Размерът на мораторната лихва върху главницата /дължима за периода 01.11.2023 г. до 30.04.2025 г./, считано от датата на изпадане на ответника в забава до датата на подаване на исковата молба до *** с вх. №30026/24.09.2025 г., общо и за отделните месеци за аб.№*** и потребител Наследници Д. Т. М., ЕГН/Идент.

№ ********** е 94,82лв. Ищецът не е напарвил изявление за изменине на размера на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Във връзка с наведените от особения представител доводи, с които се оспорва главният иска, следва да се отбележи, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от 5 комисията, в които се определят: правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение; видовете лични данни, които задължително се обработват от топлопреносното предприятие, включително, но не само: имена; единен граждански номер; адрес. Съгласно ал.2 топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Установен е по делото фактът на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”. В склучая публикуването на общите условия от страна на ищеца обвързва ответната страна като потребител, без да е необходим друг начин на съобщаването им, а още повече – лично. Съгласно ал.3 в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Доказателства за това ответницата да не се е съгласила съгласно ал.3 с ОУ не са налице. Исковата претенция по главния иск не включва сума за отопление с ИРУ, а съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ - индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в 6 страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая, облигационната връзка между доставчика на ТЕ - ищеца ТЕЦ- Плевен и потребителя-ответник в настоящето производство, е възниква въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150 ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят на ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.