Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6954 от 18.03.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 14246/2022
Вид
Определение № 6954
Подписан
18.03.2022
Състав
ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6954 гр. София, 18.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20221110114246 по описа за 2022 година

Предявени са искове от П. В. Н. срещу ***************, с който се иска на, както на основание чл.439 ГПК признаване за установено, че ищецът не дължи спрямо ответника вземания в размер на сумата от 2226.42 лв. – стойност на неплатена топлинна енергия за периода от м.06.2011г. до м.04.2012г. и сумата от 290.46лв. лихва за забава за периода от 31.07.2011г. до 12.06.2013г., ведно със законната лихва от 25.04.2013г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 237.03лв., за които суми има издаден изпълнителен лист от 19.01.2016г., така и предявен иск по чл.270, ал.2 ГПК за нищожност на изпълнителен лист, с формулиран петитум за признаване за установено, че издадения изпълнителен лист е негоден от външна страна съдебен акт, както и се иска „обезсилване“ на изпълнителния лист.

Съдът намира иска по чл.439 ГПК за допустим, но не и иска по чл.270, ал.2 ГПК, защото обезсилване на изпълнителен лист е допустимо само в изрично предвидените хипотези: от заповедния съд в случаите по чл. 415, ал. 5 ГПК и чл. 414а, ал. 4 и 6 ГПК, от въззивния съд в заповедното производство в случаите по чл. 423, ал. 3, изр. 4 ГПК и от съда, сезиран с иска по чл. 422 ГПК в случаите на прекратяване на производството. В тези случаи обезсилването се явява законна последица на предвидените в цитираните разпоредби обстоятелства. Във всички останали случаи обезсилването е недопустимо предвид липсата на предвидена в закона възможност за това. Поради това искане в този смисъл не може да бъде предмет на самостоятелен иск, нито да бъде съединено с иск по чл. 270, ал. 2 ГПК, съответно сезираният с такова искане съд не дължи произнасяне, а произнасянето по такова искане е недопустимо (в който смисъл е и решение № 119/11.02.2020г. по гр.д. № 2108/2018г. по описа на ВКС, Първо ТО).

Поради това в тази част исковата молба следва да се върне по чл.130 ГПК.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ВРЪЩА исковата молба с вх.№ 52585/17.03.2022г. на П. В. Н. срещу ***************, В ЧАСТТА , по предявения иск по чл.270, ал.2 ГПК за нищожност на изпълнителен лист, с формулиран петитум за признаване за установено, че издадения изпълнителен лист е негоден от външна страна съдебен акт, както и се иска „обезсилване“ на изпълнителния лист.

Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа на ищцата.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2