Решение № 21998 от 04.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21998 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110130718 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу И.

С. Д. и Е. С. Р., уточнена с молба вх. №283166/11.10.2023г., съобразно която молба е изменен проекта на доклад в открито съдебно заседание на 24.09.2024г., с която са предявени установителени искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48193/2022г. по описа на СРС, 55-ти състав, а именно: срещу И. С. Д. - иск с пр. осн. чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.150 от ЗЕ, за сумата от 576,77 лв. – главница, представляваща стойност на неизплатена ТЕ за периода 01.05.2019 – 30.04.2021 г., както и сумата от 5,52 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.07.2019 – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на и.м. до окончателното плащане, както и иск с пр. осн. чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.86 от ЗЗД, за сумата 85.37 лева – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-11.08.2022г., както и за сумата от 1,09 лв. – лихва за периода 31.08.2019 – 11.08.2022 г.; срещу Е. С. Р. - иск с пр. осн. чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.150 от ЗЕ, за сумата от 576,77 лв. – главница, представляваща стойност на неизплатена ТЕ за периода 01.05.2019 – 30.04.2021 г., както и сумата от 5,52 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.07.2019 – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 1 датата на депозиране на и.м. до окончателното плащане, както и иск с пр. осн. чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.86 от ЗЗД, за сумата 85.37 лева – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-11.08.2022г., както и за сумата от 1,09 лв. – лихва за периода 31.08.2019 – 11.08.2022 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника И. С. Д., като собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот, както и с ответника Е. С. Р., като собственик на 1/6 ид.ч. от същия, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил през процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот апартамент, находящ се в гр.София, ул. „Асен Златаров“, № 21, ет. 3, абонатен номер 25343, като ответниците имали задължение за заплащане на стойността на потребената за жилището топлинна енергия и цената на осъщественото дялово разпределение, но не са сторили това. Твърди, че към датата на исковата молба е непогасено задължение за главница в общ размер от 1510.22 лева по посочената партида, както и за периода от 13.02.2023 г. до 12.06.2023г. са погасени чрез плащане задължения в общ размер на 3308.12 лева, като към 04.07.2023г. непогасено е задължение в размер на 1006.81 лева. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителния иск с проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 48193/2022г. по описа на СРС, 55-ти състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК по отношение на ответниците. Представя писмени доказателства, прави искания за допускане на експертизи, за събиране на доказателства по реда на чл. 190 ГПК, както и за привличане на трето лице- помагач. Претендира разноски.

Ответникът И. С. Д. е подал извън срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба.

Оспорва да е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск с довод, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства да е собственик или ползвател на процесния имот, така и да е потребявал предоставяни от ищеца услуги. Твърди, че относно факта, че не е бил ползвател на имота е постановено решение от 20.12.2020г. по гр.д. № 66624/2018г., по описа на СРС, 75 състав, с което предявените от ищеца искове за заплащане на стойност на услуги за предходен на процесния период са отхвърлени. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли искът да бъде отхвърлен. Представя писмени доказателства.

Прави искане за приобщаване на гр.д. № 66624/2018г., по описа на СРС, 75 състав, както и искане за събиране на гласни доказателствени средства. Претендира разноски.

Ответникът Е. С. Р. не е подала отговор на исковата молба.

Конституираното трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД представя изисканите документи.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от 04.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажните 2 собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр.София, ул.

„Асен Златаров“, блок № 21, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на взетото решение е представен сключен между ЕС и „Техем сървисис“ ЕООД договор от 07.08.2002г. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота, които се явяват обвързани и от последващия договор между двете ФДР.

Видно от представените от третото лице-помагач отчети, не е осигурен достъп за отчет от апартаменти с № 3 и 8 по време на проверките на 28.06.2020г. и на 23.06.2020г.

Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 15, том XXXIV, дело № 6452/1993г., с който Еленка Кръстева Т. е дарила на дъщеря си Е. Т. Георгиева собствената си ½ ид.ч. от недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Асен Златаров“ № 21, ет. 3, запазвайки си пожизнено правото на ползване.

Представена е искова молба от Любчо Тодоров Георгиев, Е. С. Р. и И. С. Д., с която е предявен иск за делба на апартамент без посочен в документ за собственост номер, находящ се в гр. София, на ет. 3 от сграда на ул. „Асен Златаров“ № 21, който бил съсобствен между тях и Е. Т. Г. по реда на наследствено правоприемство от Тодор Георгиев Тодоров и Еленка Кръстева Т., по която е образувано гр.д. № 26889/2016г. по описа на СРС.

Налично е удостоверение за постоянен адрес на ответника И. С. Д., от което е видно, че същият се намира в гр. София, ул. „Уошбърн“ № 13, където е вписан и настоящият му адрес съгласно справка л. 14 от ч.г.р.д № 48193/2022г. на СРС, 55 състав.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства с оглед въведеното от ищеца твърдение, че има плащания на вземането, е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е дало отговор, че общо начислените суми за периода са в размер на 4012.49 лева, от които главница за топлинна енергия 3460.64 лева за периода 01.05.2019г.30.04.2021г., 512.22 лева лихва върху нея за периода 15.09.2020г.-11.08.2022г., главница дялово разпределение 33.12 лева за периода 01.07.2019г.-30.04.2021г. и 6.51 лева лихва върху нея за периода 31.08.2019г.-11.08.2022г. По партида на абоната са осчетоводени внесени суми в общ размер на 4314.94 лева, като по счетоводни данни са погасени главница 3460.13 лева, мораторна лихва 518.73 лева, законна лихва 172.19 лева, съдебни разноски 113.89 лева, юрисконсултско възнаграждение 50.00 лева. Посочено е, че остава непогасена главница в размер на 33.63 лева. От начислените вземания, изискуемостта на които е настъпила преди 02.09.2019г., възлиза на 212.97 лева, от които 178.46 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.06.2019г. и 34.51 лева лихва върху нея за периода 15.09.2020г.11.08.2022г.

3

Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни 4 субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.

2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.