Определение № 3156 от 13.09.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3156 гр. Варна , 09.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100502133 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба на Р. СТ. В., ЕГН: ********** срещу Решение №261700/20.05.2021г., постановено по гр. дело №16347/2019г. по описа на ВРС, с което е „Агрополихим“ АД, ЕИК: 813095287, е осъдено да му заплати сумите от 40 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 1216.11 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, формирана както следва: 76.00 лв. – разходи за закупуване на шина; 58.00 лв. – потребителска такса, заплатена в МБАЛ „Св. Анна“; 200.00 лв. – такса за превоз на болен; 600.00 лв. – такса превоз от град Девня до МЦ „Победа“; 282.11 лв. – цена на лекарства, памперси и пелени, всички настъпили в резултат на трудова злополука, осъществена около 01:30 часа на 15.01.2019 год., на площадка за складиране на готова продукция под № 159 в ответното предприятие, в резултат на падане на два чувала с готова продукция върху левия крак на ищеца, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на депозиране на исковата молба - 23.08.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ. Жалбоподателят обжалва решението в частта, с която искът му срещу „Агрополихим“ АД, ЕИК: 813095287, е отхвърлен за горницата над присъдените 40 000.00 лева до пълния заявен размер от 70 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Жалбоподателят счита решението в отхвърлителната част за незаконосъобразно, постановено при неправилното приложение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено в обжалваната му част, като предявеният от него иск бъде уважен за целия размер.

Счита решението за неправилно, тъй като от заключението на СМЕ се установява, че счупването обуславя трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за около 3-4 1 месеца, като обичайно възстановителният процес при такива травматични увреждания, без настъпили усложнения е в рамките на около 4 месеца. Според в.л. несъмнено след получаване на травматичното увреждане е налице невъзможност за придвижване в пространството без помощни средства, но не пречи лицето да се самообслужва". Т.е. установява се както от СМЕ, така и от разпита на свидетелите, че здравословното състояние на ищеца В. се е влошило в резултат на трудовата злополука. С оглед на което счита, че при определяне на размера за неимуществените вреди, Районният съд не се е съобразил с основния принцип в гражданското право, а именно, че размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен при съблюдаване на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Не е отчел обстоятелството, че ищецът е получил многофрагментно счупване, много трудно зарастване, със съответните дефицити, а именно: заразяване на мястото, необходимост от няколко експертизи, период за лечение на болките, страданията и лечение в продължение на 2 години и продължаващи и към настоящия момент. Не е взето под внимание и обстоятелството, че първоначално ищецът е бил абсолютно неподвижен, в невъзможност да изпълнява най-елементарните си хигиенни и биологични нужди. Не е отчетено и обстоятелството, че именно в следствие на трудовата злополука ищецът В. е лишен от възможността да работи тежка физическа работа, която пък от своя страна е била по доходоносна за ищеца, като в момента същият е във физическа възможност да работи единствено като пазач на минимална работна заплата. В тази връзка при определяне на обезщетяване неимуществени вреди съдът не се е съобразил със съдебната практика и дадените задължителни указания и не отчел в цялост горепосочените обстоятелства. По изложените съображения счита, че искът за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева е основателен и следва да бъде уважен за цялата сума. По изложените съображения моли решението да бъде отменено в обжалваната част.

Чрез депозирания писмен отговор „АГРОПОЛИХИМ" АД оспорва въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а решението-потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваните части.

От своя страна „АГРОПОЛИХИМ" АД депозира насрещна въззивна жалба срещу Решение № 261700/ 20.05.2021г. по гр. Дело №16347/2019г. по описа на ВРС в частта, в която предявените срещу него искове са уважени, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Неправилно решаващият съд не е отчел всички обстоятелства, имащи отношение към формирането на справедлив размер на обезщетението, като същевременно е кредитирал конкретни доказателства за сметка на други, в противоречие с основни процесуални правила - за съвкупно разглеждане и оценка на доказателствата по делото, както и принципа за служебното начало. Същият е направил погрешни изводи, без да е отчел и обсъдил събраните по делото доказателства в подкрепа на извършеното от страна на пострадалото лице нарушение на правилата за безопасност, както и на основните технически и технологични правила, въпреки очевидното наличие на груба небрежност от страна на ищеца, като по този начин, чрез необосновано завишена отговорност на работодателя, е присъдил обезщетение в значително по-голям от 2 справедливия размер. Макар да е посочил принципа, че на възстановяване подлежат всички преки и непосредствени вреди от увреждането, на практика решаващият съд не го е приложил с обжалваното решение, а тъкмо напротив - немотивирано и поради това необосновано е възложил в тежест на работодателя вреди, които нямат отношението на причина към следствие с процесното увреждане. Твърди се, че неправилно е решението и в частта, в която е определен размера на дължимите от работодателя имуществени вреди.

Едностранно и без оглед на съвкупната преценка на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел за изплатен от застрахователя само този размер на имуществени вреди, за който е обективирано в съдебния протокол от 01 септември 2020 г. признанието на неизгодни за ищеца факти, при това самото изявление също е интерпретирано неправилно и неточно, като не е съобразно, че изявленията на процесуалния представител на ищеца са в смисъл, че от застрахователя са получени обезщетенията. Счита, че доказаният общ размер на имуществени вреди, репарирани от застрахователя, възлиза на 2 089,88 лв. Неправилни и некореспондиращи със съвкупните доказателства по делото са констатациите на първоинстанционния съд относно получените в резултат на процесното събитие вреди. Счита, че размерът на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди е необосновано завишен, защото увреждането не може в никой случай да се квалифицира като тежко, още повече, че след стандартен курс на консервативно лечение е последвало възстановяване на здравето, като е установено, че към м. октомври в годината на увреждане, пострадалият е бил прегледан, и е констатирано, че е клинично здрав и може да извършва трудовите си задължения, като дори е включен в графиците за дежурство в работа. От приетите експертни заключения се установява, че втората операция при млади пациенти, какъвто е и ищецът, е рутинна и не предполага каквото и да било усложнение в здравословното състояние, за да бъде извършена.

Жалбоподателят счита, че при отчитане на емоционалния дискомфорт и страхове същите следва да бъдат за кратък период от време, тъй като преките и непосредствени вреди от процесното събитие не са такива, че да обуславят определянето на обезщетение за неимуществени вреди в такъв висок размер, като допълнителен въпрос е това, че медицинските документи по делото сочат на първоначален прогрес във възстановяването на ищеца. По изложените съображения моли да бъде постановено друго, с което, съобразно събраните по делото доказателства и критериите за справедливост, да бъде определен понисък размер на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, съответен на действително претърпените от него болки и страдания, а по отношение на имуществените вреди – да се намали присъденият размер на същите, съобразно събраните по делото доказателства, установяващи по безспорен начин, тяхното извършване, както и да се признае наличието на съпричиняване от страна на пострадалия ищец на вредоносния резултат.

Чрез депозирания писмен отговор, Р.В. моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението-потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваните части.

3

Съдът, като взе предвид, че жалбите са подадени в срок, срещу акт, който подлежи на обжалване, изхождат от легитимна страна или надлежно упълномощен неин процесуален представител и отговарят на изискванията чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261 ГПК, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №29308/05.07.2021г. на Р.

СТ. В., ЕГН: ********** срещу Решение №261700/20.05.2021г., постановено по гр. дело №16347/2019г. по описа на ВРС, с което е „Агрополихим“ АД, ЕИК: 813095287, в ЧАСТТА, с която предявеният от него иск е отхвърлен за горницата над 40 000 лв. до 70 000лв.

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.№295418/30.07.2021г. на „АГРОПОЛИХИМ" АД срещу Решение № 261700/ 20.05.2021г. по гр. Дело №16347/2019г. по описа на ВРС в частта, в която предявените срещу него искове са уважени,

НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з. на 03.11.2021г. от 09.30 часа, за която дата и час да е призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4