Определение № 3562 от 05.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3562 гр. София, 01.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20241100606367 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХII от НПК.

Постъпила е частна жалба от адв. К.М. от САК –защитник на подсъдимия М. Б. И. , срещу определение от 02.10.2024г., на СРС, НО, 116 състав, по НОХД № 12265/2024г., с което е отказано прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза.

В съдебното заседание на 02.10.2024г. е даден ход на разпоредителното заседание. Защитникът на подсъдимия М. Б. И. – адв. К.М. е изложил възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, които се съдържат и в частната му жалба. Защитникът твърди, че определението е незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Адв.М. излага доводи за наличие на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал.1, т.3 НПК, на нарушение на принципите на ТР №2 от 07.10.2002г .ОСНК като сочи на съществено различие между диспозитива на ОА и на съдържанието на постановлението за привличане на обвиняемо лице /от 18.05.2023г/; а досежно диспозитива –липсва на посочено място на извършване на деянието и на словесно описание на разпоредбата на чл.

325НК, като е възпроизведен бланкетния текст на правната норма.

С определението, предмет на въззивната проверка, съдът е приел, че в досъдебното производство не са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, нито са налице други процесуални пречки за даване ход на съдебното следствие и е оставил без уважение искането за прекратяване на съдебното производство на защитника. Съдът е изложил 1 съображения, че ОА съдържа законово изискуемите реквизити и защитата неправилно тълкува ТР №2 от 07.10.2002г.ОСНК.

Въззивният съд, след като обсъди доводите в частната жалба, мотивите, изложени в атакувания първоинстанционен съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното: Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, в надлежна писмена форма, срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.

249, ал. 3 НПК, поради което въззивният състав я намира за допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано въз основа на обвинителен акт, изготвен от прокурор при СРП, с който е повдигнато обвинение на М. Б. И. по чл. 325, ал.2, пр.1, алт.1, пр.2, алт.2, вр.чл. 26, ал.1 Н К . Въззивният съд намира за правилно възражението на защиттата за допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива- несъответствие между обстоятелствена част и диспозитива на обвинителния акт, като в диспозитива не се съдържа никаква конкретика -налице е бланкетна правна норма, без да се посочва мястото на извършване на деянието и без посочване на конкретно деяние . В този смисъл конструкцията на обвинителния акт не отговаря на Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК, докладчик зам.председателят на ВКС Р.Н., а именно „ Изискванията към заключителната част на обвинителния акт са аналогични на изискванията към съдържанието на постановлението за повдигане на обвинение, като законодателят е добавил и предложението за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс. Всички реквизити, предвидени в чл. 235, ал. 3 НПК, с изключение на последния, са задължителни и наличието им предопределя валидността на изготвения обвинителен акт, тъй като създават необходимите предпоставки за гарантиране на правото на защита на правоимащите процесуални субекти.“ В разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от НПК е налице изискване за посочване в заключителната част на обвинителния акт на правната квалификация на деянието. Разпоредбата има предвид , както словесната, така и цифровата квалификация на деянието според материалния закон.

Същата разпоредба гарантира изпълнение на изискването за справедлив съдебен процес според чл. 6, т. 3, б. "а" от ЕКПЧОС. Дефинирането на престъплението, за което е повдигнато обвинение, изисква логическо единство от текст и число (пореден номер на текста в закона), като на всяка цифрова 2 квалификация съответства точно определен законов текст. Значението на обсъжданото изискване на чл. 246, ал. 3 НПК се обуславя от предназначението на обвинителния акт да определи предмета на доказване в наказателното производството. Конкретни фактически обстоятелства на осъществяване на изпълнителното деяние, когато са предвидени в съответната правна норма, следва да намират място и при изписване на състава на престъплението в заключителната част на обвинителния акт, тъй като същите обстоятелства имат значение за конкретизираната съставомерност на същото. Именно такова значение има посочването в диспозитива на обвинителния акт, както на мястото на извършване, така и на словесното изписване на деянията, извършени от подсъдимия, а именно в конкретния случай на отправените от него словесни изрази .

Основната процесуална функция на обвинителния акт е да очертае по недвусмислен начин престъплението, в което се обвинява лицето, с всички негови обективни и субективни признаци, съобразно приетата правна квалификация и тяхната максимална конкретизация, а тази на неговата обстоятелствена част - да се опише престъплението, начинът, времето и мястото на извършването му, както и другите обстоятелства, визирани в чл.

246, ал. 2 от НПК. В конкретния случай, като не е описал словесно в диспозитива конкретните деяния, извършени от подсъдимото лице и мястото на извършването им –е налице неяснота и до невъзможност, от една страна, да се очертае предметът на доказване по делото, а от друга - подсъдимият да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение по начин, който да му позволи да организира адекватно защитата си.

С оглед гореизложеното обжалваният акт следва да бъде отменен и делото върнато на СРП

По изложените съображения и на основание чл.249, ал.1,т.3 от НПК, СЪДЪТ:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно Определение от 02.10.2024г., на СРС, НО, 116 състав, по НОХД № 12265/2024г.,с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на СРП за отстраняване на процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза.

3

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство и ВРЪЩА делото на СРП за отстраняване на допуснатите нарушения, посочени в мотивите на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4