Акт от 16.11.2022, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 772

16.11.2022г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Секретар: Светла

Иванова като разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №862 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Н.Ш.Ш. с ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощник – адв. Б.Г.Б. ***, с посочен адрес на упражняване на дейността: ***, против Решение №1012-26-324-1/16.08.2022г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане №**********-2140-26-579/07.06.2022г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.

Жалбоподателят твърди, че с вх.

№2113-26-121/11.02.2022г. подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с документи, доказващи осигурителен стаж и възраст. Административният орган правилно определил навършената възраст към момента на подаване на заявлението – 67г. 04м. и 08 дни. Правилно бил определен и осигурителният му стаж – 00г. 07м. и 01 дни втора категория и 14г. 03м. и 08 дни от трета категория, от които осигурителен стаж на наборна военна служба – 02 години 00м. 01 дни. Нямало спор между страните, че няма необходимия осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия за прослужено време и възраст при условията на чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО. Счита обаче, че са налице условията по чл.68 ал.3 от КСО да му бъде отпусната пенсия за прослужено време и възраст при условията на този нормативен текст. Неправилно административният орган приемал, че осигурителният стаж на наборна военна служба – 02г. 00м. и 01 дни, не се включва като „действителен стаж“ по смисъла на чл.68 ал.3 от КСО по смисъла на пар. 1 ал.1 т.12 от ДР на КСО.

В тази насока била налице установена съдебна практика, както на ВАС, така и на Административен съд – Хасково в насока, че осигурителният стаж на наборна военна служба следва да се зачита като „действителен стаж“ по смисъла на чл.68 ал.3 от КСО. Твърди се, че следващият спорен момент между страните бил дали следва при установяването на стажа по чл.68 ал.3 от КСО да се прилага чл.104 от КСО, като се преизчислява осигурителният стаж от първа и втора категория към трета категория.

Административният орган приемал, че след като такова преизчисляване не е предвидено изрично в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (чл.15 ал.4 от Наредбата), то чл.104 от КСО не се прилагал при изчисляване на стажа по чл.68 ал.3 от КСО. Оспорващият счита това разбиране за неправилно, незаконосъобразно и дискриминационно. Дискриминационно било, защото да се приеме, че за стажа по чл.68 ал.3 от КСО няма значение дали е бил полаган при условията на първа, втора или трета категория труд, противоречало на духа и на смисъла на закона.

Категоризирането на осигурителния стаж било въведено, за да се поправи тази несправедливост – тези, които са работили при по-тежки условия на труд да бъдат компенсирани чрез преизчисляването на осигурителния им стаж към трета категория. Не случайно такова изключение – за прилагането на чл.104 от КСО при определяне на стажа по чл.68 ал.3 от КСО, не било предвидено в кодекса. Такова изрично изключение не било предвидено и в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Оспорващият счита също за недопустимо с наредба да се въвеждат ограничения и изключения, несъществуващи в нормативен акт от висша степен – Кодекса за социално осигуряване. Още по-недопустимо било такива изключения да се въвеждат мълчаливо. Придобиването на право на пенсия при условията на чл.68 ал.3 от КСО било „пенсиониране за осигурителен стаж и възраст“ по смисъла на чл.104 от КСО.

Изключение за прилагането на чл.104 от КСО при придобиването на право за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 ал.3 от КСО не било предвидено от законодателя и не било възможно да бъде въведено с наредба – нито изрично, нито мълчаливо. Определен правилно – при включването на времето на наборната военна служба и с приложението на чл.104 от КСО, осигурителният стаж на оспорващия бил 15 години 00 месеца и 02 дни. Като се вземе предвид и възрастта му, установена при подаване на заявлението, оспорващият счита, че отговаря на условията за отпускане на пенсия за прослужено време и възраст при условията на чл.68 ал.3 от КСО. По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на обжалваното Решение №1012-26-324-1/16.08.2022г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез пълномощника си по делото заема становище за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ако се счете жалбата за основателна и се отмени решението, се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 11.02.2022г. от жалбоподателя Н.Ш.Ш. е подадено

Заявление с вх. №2113-26-121/11.02.2022г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково с молба да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход.

С писмо изх. №2113-26-121-1/24.02.2022г. на ТП на НОИ

– Хасково, Н.Ш.Ш. е уведомен, съгласно чл.1 ал.5 от НПОС, че представя неизправни документи, които е необходимо да се уредят, като е указано, че е необходимо да представи писмена декларация дали има положен стаж за периода от 01.01.1988г. до 01.01.1997г. В случай, че има, следва да представи всички документи за осигурителен стаж – трудови книжки, осигурителни книжки, обр. УП-3 и др. Посочено е също, че в представените от него документи фигурира под различни имена и е необходимо да представи удостоверение за идентичност на лице с различни имена. Изрично е посочено, че ако в едномесечен срок не бъдат отстранени неизправностите, заявлението ще бъде разгледано въз основа на наличните редовни документи.

С декларация № 2113-26-121-2/02.03.2022г. Н.Ш.Ш. е декларирал, че за периода от 01.01.1988г. до 01.01.1997г. няма осигурителен стаж. Представено е Удостоверение, видно от което Общински народен съвет – Хасково удостоверява, че Н.Ш.Ш. и Н. Ш. Щ., ЕГН **********, са едно и също лице. С Декларация №2113-26-121-3/26.05.2022г. от Н.Ш.Ш., с която същият декларира, че имената Н. Ш. А. са негови имена.

Приложена е и Декларация, в която Н.Ш.Ш. декларира, че не е работил в посочена в декларацията фирма в гр. Хасково.

С Разпореждане

№ **********-2140-26-579 от 07.06.2022г., на основание чл.68 ал.1-3, чл.69б ал.2 и 5 от КСО, ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.Ш.Ш..

Пенсионният орган е приел, че съгласно чл.69б ал.2 от КСО на Ш. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд, тъй като лицето има навършена възраст 67г. 04м. 08 дни, но няма 15г. от втора категория труд, а има 00г. 07 м. 01 ден и няма изискуемият се сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има 82.

На следващо място е посочил, че Ш. няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и на основание чл.68 ал.1-2 от КСО, тъй като има навършена възраст 67г. 04м. 08 дни към дата на заявлението, но няма изискуемия се стаж 39 г. и 2 месеца, а има 15г. 00м. 02 дни.

Органът е обосновал отказа си за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.68 ал.3 от КСО с това, че жалбоподателят няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, а има такъв от 12 г., 10 м. и 08 дни, като при определянето на действителен осигурителен стаж пенсионният орган, позовавайки се на разпоредбите на чл.15 ал.4 от НПОС и §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, е изключил стажа за периода на военна служба – 02 г., 00 м. и 01 дни, от 15.01.1974г. до 15.01.1976г.

Разпореждане №**********-2140-26-579 от 07.06.2022г. е получено от Н.Ш.Ш. на 22.06.2022г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 6300 01AJ2T F.

С жалба вх. №1012-26-324 от 20.07.2022г. Н.Ш.Ш. е оспорил пред Директора на ТП на НОИ – Хасково Разпореждане №**********-2140-26-579 от 07.06.2022г., като изложил пред административния орган съображения за незаконосъобразност на акта на пенсионния орган и претендирал отмяната му.

С Решение №1012-26-324-1 от 16.08.2022г., Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата, подадена от Н.Ш.Ш. срещу Разпореждане №**********-2140-26-579 от 07.06.2022г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Хасково. В решението си Директорът на ТП на НОИ - Хасково споделил извода на пенсионния орган. Посочил, че жалбоподателят към датата на подаване на заявление за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст 11.02.2022г. не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по чл.68 ал.1-2 КСО, тъй като няма осигурителен стаж от 39 години и 02 месеца, а има 15г. 00м. и 02 дни. Посочил е също, че жалбоподателят няма право на пенсия и по условията на чл.68 ал.3 от КСО, тъй като няма действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 12г. 10м. и 08 дни.

Изхождайки от нормите на чл.68 ал.1 и ал.2, чл.68 ал.3 и §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, приел, че за действителен осигурителен стаж се зачита единствено времето, през което лицата упражнявали трудова дейност въз основа на правоотношение, което било основание за осигуряване. Поради това, въпреки че с различни разпоредби законодателят бил приравнил на осигурителен стаж определени периоди от време, сред които попадала наборната военна служба, същите не можело да бъдат зачетени като осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО. Предвид дефиницията за осигурено лице по §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО, това било време, признато за осигурителен стаж, без реално да била упражнявана трудова дейност.

Докато по аргумент на дефиницията, дадена за „действителен стаж“ в §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, законодателят имал предвид точно обратното - наличието на осигурително правоотношение, произтичащо от реалното упражняване на трудова дейност. Позовавайки се на цитираните разпоредби, административният орган приел, че зачетеният стаж за времето на наборна военна служба от 15.01.1974г. до 15.01.1976г. - 02 г. 00 м. 01 дни, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, поради което жалбоподателят нямал право на пенсия и по условията на чл.68 ал.3 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението нямал 15 години действителен осигурителен стаж, а имал 12 г., 10 м. и 08 дни.

Решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково е изпратено на адреса на оспорващия и е получено на 19.08.2022г. от посоченото в приложеното известие за доставяне ИД PS 6300 01A42I P лице (л.18). Обжалвано е пред Административен съд – Хасково, като жалбата е подадена чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена под вх.№1012-26-324-2 от 31.08.2022г.

Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното Решение №1012-26-324-1/16.08.2022г.. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и Разпореждане №**********-2140-26-579 от 07.06.2022г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Хасково са издадени в рамките на установената от закона местна, степенна и материална компетентност – чл.117 ал.1 т.2 б.“а“, респективно чл.98 ал.1 КСО.

Спазени са изискванията за форма на разглежданите административни актове, съгласно чл.59 от АПК. Изложени са фактическите основания - фактите, поради които е счетено от административния орган, че не е налице основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 ал.3 от КСО, като са посочени и правни основания.