Решение № 260779 от 26.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 26.10.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав отделение, в публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРАКОРДОЛОВСКА

МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА при секретаря Мая Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 610 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 503749 от 08.10.2018 г. по гр. дело № 80 по описа на СРС за 2018 г., ІІ ГО, 72 състав е съдът е признал за незаконна и отменил Заповед № 392/29.11.2017 г. издадена от директора на Институт за етнология и фолклористика с Е.м.- БАН, с която на ищеца П.П. К., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл. 188, т.1, вр. чл. 187, т.8 и т.10 от КТ вр.чл.357 от КТ. С решението е осъдил ответникът И. за е. и ф. с Е.м.- БАН, ЕИК ******, гр. София, ул. „******да заплати на П.П.

К., ЕГН **********, сумата от 520 лв. разноски по делото, както и да заплати в полза на СРС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 50.00 лв.

Недоволен от постановеното решение е ответникът И. за е. и ф. с Е.м.- БАН, ЕИК ******, който в срока по чл. 269 от ГПК го обжалва при твърдения, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и незаконосъобразно. По-конкретно излага съображения, че предявеният иск при квалификацията на чл.188, т.1 от КТ вр.чл.357 от КТ е процесуално недопустим, тъй като не бил предявен в едномесечния законен срок по чл.358, ал.1, т.1 от КТ. Посочва, че съгласно чл. 60, ал. 3 от ГПК срокът за предявяване на искът за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание "забележка" от ответника изтичал на 29.12.2017, а исковата молба е входирана на 02.01.2018 г в СРС.

Въззиваемата страна – П.П. К., чрез пълномощника си адв.М., оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира и разноски.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата, обсъди събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК не излага собствени мотиви, а препраща към мотивите на СРС. Независимо от това следва да бъде отбелязано следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 357 от КТ с предмет отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „забележка“ по реда на чл.188, т.1 от КТ при твърдения за незаконосъобразност.

В исковата си молба ищецът П.П. К. твърди, че работи по трудов договор при ответника Институт за етнология и фолклористика с Е.м.към БАН като експерт „Връзки с обществеността“, считано от 20.07.2015 г. На 14.10.2017 г. изпратил до медиите съобщение по повод решението на Албания за признаване на българското национално малцинство, като отбелязал ролята на Института и учените в него, за разлика от правителственото съобщение, в което тази роля не била отразена. След разговор на министър-председателя с председателя на БАН и на последния с директора на института, от ищеца били изискани обяснения във връзка със съобщението. В последствие със Заповед № 392/29.11.2017 г. на директора на института на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Ищецът твърди, че заповедта е незаконосъобразна по съображения, че не е налице негово действие или бездействие, което да съставлява злоупотреба с доверието на работодателя, довело до уронване на доброто му име. Ищецът поддържа, че се касае до упражнено от него право на свободата на словото и изпращайки съобщението до медиите не е нарушил служебните си задължения, като сочи че през двете години, в които е изпълнявал задълженията си, не е изпращал съобщенията за предварително съгласуване. Поддържа, че отразената в съобщението информация отговаря на истината, подчертавайки научения принос на БАН и не е довела до негативен отзвук в обществото относно БАН и института, както и до напрежение с изпълнителната власт, а точно обратното - много хора са изразили своето одобрение и поздравления. Моли съда да постанови решение, с което да отмени заповедта.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът И. за е. и ф. с Е.м.- БАН, е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска като погасен по давност, както и поддържа, че наказанието е законосъобразно наложено при спазване изискванията на КТ и за извършено от ищеца нарушение на задълженията му, който изпращайки съобщението без предварително съгласуване, е злоупотребил с доверието на работодателя, оказано му при изпълнение на работата, злепоставяйки интересите му.

С оглед предявеният иск, фактическият състав на налагане на дисциплинарно наказание изисква реализиране на следните материални предпоставки:1/наказанието да е наложено в рамките на преклузивния срок по чл.

194 КТ; 2/ за деянията, за които е наложено наказанието, да са изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ; 3/ наказанието да е наложено при спазване на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание; 4/ деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание "забележка" да е осъществено от ищеца и също да представлява нарушение на трудовата дисциплина/нарушение на трудови задължения на ищеца; 5/ наложеното наказание е определено приспазванекритериите на чл. 189 КТ, а именно тежест на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника или служителя.

Настоящият въззивен състав приема, че решението е постановено при правилно установена фактическа обстановка. При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните съществува валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът П.П. К. заема длъжността експерт „Връзки с обществеността“ при И. за е. и ф. с Е.м.– БАН.

В случая по делото е безспорно, че със

Заповед № 392/29.11.2017 г. Директорът на ИЕФЕМ - БАН е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл. 188, т.1, вр. чл. 187, т.8 и т.10 от КТ за извършени нарушения на трудовата дисциплина, връчена на ищеца на 29.11.2017 г..

Като мотиви за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата работодателят е посочил, че дисциплинарно наказание „забележка" се налага за това, че на 14.10.2017 г. е изпратил съобщение до медиите при липса на спазена процедура по съгласуване и одобрение на неговото съдържание с директора на института, от което последвал негативен отзвук в общественото пространство относно доброто име на института и авторитета на неговото ръководство, както и се породило напрежение между ИЕФЕМ-БАН и правителството на РБ,

Когато се оспорва законността на наложено дисциплинарно наказание, в тежест на работодателя е да установи, че заповедта за уволнение е издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ ; след спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ ; че наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ, както и че работникът е извършил дисциплинарните простъпки, за които му е наложено дисциплинарното наказание. По делото се установява, че наложеното от работодателя дисциплинарно наказание е при спазване на посочените разпоредби, при изискване и съответно представяне на писмени обяснения от служителя по реда на чл.193 от КТ, при спазване на предвидените в чл.194 от КТ преклузивни срокове за налагане на наказанието. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, решаващият въззивен състав намира, че процесната заповед е мотивирана съобразно изискванията на закона – посочени са нарушителят, нарушението с всичките му обективни признаци, както и времето на извършването му, както и законния текст, въз основа на който е наложено наказанието.

Досежно вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина, визирани в уволнителната заповед решаващият въззивен състав споделя изложените от СРС мотиви, поради което ги прави и свои такива.

Видно от длъжностна характеристика за длъжността „експерт връзки с обществеността“, основните задължения, включени в трудовата функция на ищеца се следните: да осъществява дейност по проучване, наблюдение и анализ за обществените нагласи, очаквания и оценки, свързани с дейността на ИЕФЕМ; да организира връзки с обществеността и медии за събития, отнасящи се до дейността на ИЕФЕМ; да поддържа връзка със средствата за масова информация и подготвя информационни материали за представяне на събития в ИЕФЕМ; да осъществява мониторинг на информацията в средствата за масова информация, отразяващи дейността на ИЕФЕМ; да развива по подходящ начин дейности относно връзки с обществеността и създаването на добър имидж на ИЕФЕМ; да извършва дейността по организиране и осъществяване на публични събития, прессъобщения и контакти с медии, реклама след съгласуване с директора на ИЕФЕМ; да създава и да обновява базата данни за предстоящи събития на ИЕФЕМ; да поддържа официалния сайт (блог) страница на Института; да подготвя участието и представянето на ИЕФЕМ в презентации и форуми; да подпомага ръководителя на събитието, екипите на изложби в Етнографския музей за рекламата на събитието, рекламните брошури, календари, визитните картички и др. Длъжността е пряко подчинена на ръководителя на звеното и директора на института.

По делото не е спорен фактът, че на 14.10.2017 г., във връзка с признаване на българското малцинство в Р.Албания на 13.10.2017 г. и направено по този повод правителствено съобщение, в което се подчертават дипломатическите усилия за постигане на този успех, ищецът изпратил до медиите съобщение, озаглавено „В основата на решението на Албания за признаване на българското малцинство стои учен от БАН“, изготвено на бланка на института и с посочено лице за контакт - ищецът. Съобщението ищецът изпратил без съгласуване с директора на института. Информацията в съобщението ищецът съгласувал с д-р В.Т., която изследвала българите в Албания и чийто труд в продължение на 10 години послужил за политическото признаване на българите в Македония. В съобщението ищецът, посочил, че принос за признанието на българското национално малцинство имат не само политиците, но и учените, и по-конкретно доц.д-р В.Т., чийто изследвания и публикации послужили за аргументиране на предложението на българските представители в Европейския парламент за признаване и защита на българското малцинство в Албания. В съобщението ищецът посочил и че „не прави чест на представителите на българското правителство да приписват заслугите за този исторически пробив за България единствено на своите изключителни дипломатически усилия и дори да не споменат за ключовия принос на БАН и на В.Т.“.