Определение № 38661 от 20.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38661 гр. София, 20.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20261110120178 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Е. А. Б. срещу „Неткредит“ ООД и „Кредит Гарант БГ“ ООД.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат допуснати.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства под опис.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.11.2026 г. от 10:40 часа, за когато да се призоват страните.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца – и преписи от постъпилите отговори от „Неткредит“ ООД и „Кредит Гарант БГ“ ООД.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 6 ГПК проект за доклад както следва:

Ищецът Е. А. Б. е предявил иск срещу „Неткредит“ ООД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, за прогласяване на Договор за потребителски кредит №****/23.01.2026г. за недействителен поради противоречието му със закона.

Ищецът Е. А. Б. е предявил иск срещу „Неткредит“ ООД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да му заплати сумата от 50 евро, представляваща недължимо заплатена сума по Договор за потребителски кредит №****/23.01.2026г.

Ищецът е предявил иск срещу „Кредит Гарант БГ“ ООД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване на Договор за възлагане поръчителство от 23.01.2026г. за недействителен поради накърняване на добрите нрави.

Ищецът твърди, че на 23.01.2026г. сключил с „Неткредит“ ООД Договор за потребителски кредит №**** при следните условия: главница – 300 евро, лихвен процент – 41,15%, ГПР – 49,90%, срок за погасяване – 30 дни, общо дължима сума за връщане – 423,50 1 евро. Съгласно чл. 3.2.1 от договора педи предоставянето на заемната сума по желание на кредитополучателя или по искане на кредитодателя по договора следвало да се предостави обезпечение от кредитополучателя измежду изрично предвидените в съдържанието на договора. Ищецът твърди, че едновременно със сключването на договора за кредит сключил с „Кредит Гарант БГ“ ООД договор за предоставяне на гаранция при уговорено възнаграждение за гаранта н размер на 2,40 евро, сумирано с 0,85% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,85% от сумата от усвоения транш за всеки следващ ден. Ищецът сочи, че поставените изисквания към първите две предвидени алтернативни форми на обезпечение по договора в действителност били неизпълними от кредитополучателя. Избраното от кредитодателя дружество-гарант „Кредит Гарант БГ“ ООД се намирало в свързаност с „Неткредит“ ООД. Уговореното възнаграждение за гаранта било пряко свързано със задълженията по договора за кредит, било предвидено с получения погасителен план и съставлявало разход по кредита, т. к. се заплащало на кредитодателя и се дължало независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана. Сключването на договора за предоставяне на гаранция съставлявало задължително условие за отпускане на кредита и осигурявало допълнително скрито възнаграждение за кредитодателя, наред с предвидената договорна лихва. При включването на възнаграждението за гаранта към разходите по кредита размерът на приложимия ГПР достигал 377,68% в нарушение на законоустановения максимален размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което съставлявало нарушение по смисъла на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и обуславяло извод за недействителност на договора за кредит.

Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора за кредит заплатил сумата от 350 евро. Оспорва като недействителен сключения договор за предоставяне на гаранция от 23.01.2026г. поради накърняване на добрите нрави. Посочва, че по договора не е уговорена насрещна престация за гаранта срещу предвиденото задължение за ищеца за заплащане на възнаграждение, което мотивирало извод за допусната нееквивалентност на престациите по договора. Ищецът се позовава на сочената свързаност между кредитодателя „Неткредит“ ООД и гаранта. Сключването на договора за гаранция съставлявало задължително условие за сключването на договора за кредит, като не била съобразена възможността кредитополучателя да изпълнява добросъвестно своите задължения и се постигало увеличения размера на задълженията по кредита, възложено изцяло в тежест на ищеца. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира за сторените съдебни разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Неткредит“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва като неоснователни доводите на ищеца за наличие на основание за прогласяване на договора за кредит за недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, като посочва, че необходимата информация за начина на формиране на ГПР било изложена в чл. 10, ал. 4 и чл. 10, ал. 5 от договора в съответствие с Методиката по чл. 11, ал. 1, т. 9а ДР към ЗПК. Моли съда да отхвърли предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кредит Гарант БГ“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва като неоснователни доводите на ищеца за наличие на основание за прогласяване на договора за поръчителство за недействителен поради накърняване на добрите нрави, като посочва, че договорът е сключен по инициатива на ищеца след запознаване с неговите последици, при предоставено право за отказ. Посочва, че договорът за гаранция представлява самостоятелно правоотношение и по отношение на него не следва да се прилагат императивните правила на ЗПК. Претендира разноски

Разпределение на доказателствената тежест:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3, ал. 2, предл. 4 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на Договор за потребителски кредит №****/23.01.2026г. и на Договор за възлагане поръчителство от 23.01.2026г., с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същите, респ. сочените клаузи, са нищожни на твърдените основания.

В доказателствена тежест на ответниците е да докажат възраженията си, в т.ч. че договорите са сключени при спазване на императивните законови изисквания, включително договорени индивидуално, за което не сочат доказателства.

2

ЗПК

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 23 Ищецът носи доказателствена тежест да установи факта на настъпило обогатяване от ответника за сметка на длъжника по кредита, като е получил сумата от 50 евро, която не му се е следвала, както и липса на правно основание за получаване на сумата поради нищожност на процесния договор за кредит.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава въведените възражения срещу основателността на иска, включително че е получил процесната парична сума на валидно правно основание.

Права и обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване

С оглед становището на страните съдът намира, че към настоящия момент безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства: че между Е. А. Б. и „Неткредит“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит ****/23.01.2026г., че за обезпечаване на задължението по Договор за потребителски кредит №****/23.01.2026г. е сключен договор за възлагане поръчителство с „Кредит Гарант БГ“ ООД от 23.01.2026г., че ищецът е заплатил сумата от 350 евро за погасяване на задълженията по договора за кредит, както и че предвиденото възнаграждение за поръчителя по договор за възлагане на поръчителство от 23.01.2026г не е включено при формиране на размера на приложимия ГПР по Договор за потребителски кредит №****/23.01.2026г.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че ще извърши служебна проверка за наличието на неравноправни договорни клаузи в съдържанието на потребителски договори, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3