Решение № 108 от 24.07.2025, Районен съд - Самоков

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. С., 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Административно наказателно дело № 20241870200441 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалбата на Н. Г. А., ЕГН ********** срещу наказателно постановление НП № 354 от 19.08.2024 год. издадено от директор на РДГ С., упълномощен за тази длъжност със Заповед № 694/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, а за издаване на наказателното постановление упълномощен със Заповед РД 49-171/23. 05. 2024 год. г. на Министъра на земеделието и храните, с което НП жалбоподателят Н. А. е наказан с глоба от 300 лева за извършено в периода 09. 07. 2024 год. - 23. 07. 2024 година нарушение по чл.

257 ал. 1, т. 1 от Закон за горите (ЗГ) .

В жалбата се сочи, че Н. А. не е извършил нарушението посочено в наказателното постановление и че НП е издадено при съществени процесуални нарушения, изразяващите се в липса на яснота относно описаното нарушение, което според жалбата е ограничило правото на защита на жалбоподателя Н. А. и по тези съображения се иска отмяната на НП като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. А., чрез адвокат С. К. процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното НП, както и да присъди на жалбоподателя разноските му по делото.

Административно наказващият орган - ответник по жалбата, с 1 писмено становище, иска потвърждаване на обжалваното наказателно постановление и излага становище за неоснователност на жалбата, Съдът намира жалбата на Н. А. за допустима, подадена е в срок и от надлежна страна – лицето наказано с глобата от 300 лева спрямо което е издадено атакуваното НП, подадена е в установения от закона срок и същата е депозирана пред надлежния съд, пред който подлежи на обжалване процесното наказателно постановление НП.

По същество, съдът прие следното:

С обжалваното наказателно постановление НП № 354 от 19.08.2024 год. издадено от директора на РДГ С., гр. С., упълномощен за тази длъжност със Заповед № 694/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, а за издаване на наказателното постановление, упълномощен със Заповед РД 49-171/23. 05. 2024 год. г. на Министъра на земеделието и храните, на жалбоподателя Н. Г. А. е наложено административното наказание глоба 300 лева, за нарушение по чл. 257 ал.1, т.

1 от Закон за горите, което се твърди, че е констатирано при проверка на 23.

07. 2024 година от служители на РДГ С. в отдел 329, подотдел „б", имот № 58548 160 137 землище на с. П., община С. - общинска горска територия, при която е установено, че в същия е извършена сеч на 7 броя дървета от смърч, с общ обем 19 п. м. куб стояща маса, немаркирани с контролна горска марка.

В НП, като основание за ангажиране административно наказателната отговорност на жалбоподателя се сочи, че Видно от Заповед № 46 от 05.04.2016 г. за определяне на охранителни участъци на Директора на ОП „Общинско лесничейство" - гр. С., лицето назначено за предотвратяване и установяване на нарушения в горските територии е Н. Г. А. в качеството му на лице по чл. 188, ал. 1, т. 3 от Закона за горите.

В обжалваното НП при описание на нарушението и основанието за ангажиране административно наказателната отговорност на жалбоподателя, за констатираното на 23. 07. 2024 година нарушение е посочено, че Н. Г. А. - в качеството си на лице по чл. 188, ал. 1, т. 3 от Закона за горите, съгласно допълнително споразумение № 31 от 02.01.2024 г„ към Трудов договор № 14 от 15.03.2016 г. и Заповед № 46 от 05.04.2016 г на Директора на ОП „Общинско лесничейство" - гр. С. за определяне на охранителни участъци, не е изпълнил служебните си задължения по чл. 190, ал. 2, т. 1 от Закона за горите а именно да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания в следствие на което в отдел 329, подотдел „б", имот № 2

***, землище на с П., община С. - общинска горска територия е извършена сеч на 7 броя дървета от смърч с общ обем 19,0 п.м.куб. стояща маса, немаркирани с контролна горска марка, което е в нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1 (длъжностно лице), т. 1, пр. 1 (не изпълни), връзка с чл. 190 ал 2 т 1 връзка с чл. 188, ал. 1, т. 3 от Закона за горите.

За разлика от АУАН, в обжалваното НП позовавайки се на информация от Н. А. от 26.07.2024 г., е посочено, че нарушението е извършено в периода от 09.07.2024 г. до 23.07.2024 г. - датата на извършване на проверката и констатиране на нарушението.

Самите констатации в описаните КП, а именно констатираната 23.

07. 2024 год. година сеч на немаркирани дървета, се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Т. – старши специалист горски инспектор, В. актосъставител и Д. Х. главен горски инспектор при РДГ С..

За резултатите от проверката на 23. 07. 2024 година свидетелката Д. главен горски надзирател при РДГ С. съставила в присъствието на свидетелите Г. и В. констативен протокол КП № Р014 № 014331 от 23. 07.

2024 год., препис от който е приложен по делото.

Установява от разпита на свидетелите Д. Х., В. актосъставител и Г. Т., че действително, при извършена проверка на 23. 07. 2024 год. от тях като служители на РДГ С., констатирали, че в отдел 329, подотдел „б", имот № ***, землище на с П., община С. - общинска горска територия е извършена сеч на 7 броя дървета от смърч с общ обем 19,0 кубически метра стояща маса, немаркирани с контролна горска марка. Посочените служители от РДГ С. като констатирани описаната незаконна сеч приели, че лицето отговорно за това нарушение е Н. Г. А. жалбоподател по делото.

На 29. 07. 2024 година свидетелят В. на длъжност старши горски инспектор при Регионална дирекция по горите С. съставил срещу жалбоподателя Н. Г. А. акт за установяване на административно нарушение АУАН с № по регистъра 354/2024 бл. № Р014 101736, във връзка с извършена 23. 07. 2024 год. от служители на РДГ, проверка, за резултатите от която свидетелката Д. Х. главен горски инспектор при РДГ С. съставила описания Констативен протокол КП № Р014 № 014331 от 23. 07. 2024 год.

Въз основа на констатациите изложени в описания констативен протокол КП, свидетелят В. визирал в съставения от него АУАН следното описание на нарушението на жалбоподателя Н. Г. А.:

На /датата не е ясна поради поправки и зачерквания, но при съпоставяне с констативния протокол за проверка става ясно че е 23. 07. 2024 год. /установихме, че в качеството си на лице, назначено по ал. 1, т. 3 от Закон за горите, съгласно допълнително споразумение № 31от 02. 01. 2024 година и 3

Заповед № 46 от 05.04.2016 г на Директора на ОП „Общинско лесничейство" гр. С. за определяне на охранителен участък, не е изпълнил служебните си задължения, а именно да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, вследствие на което е извършена сеч на 7 /седем/ броя дървета вид смърч, немаркирани с контролна горска марка с общ обем 19 /деветнадесет/ м3 – кубически метра стояща дървесина в подотдел 329 „б", общинска горска територия в землището на село П.. По – долу в АУАН в графата за място където е извършено нарушението е посочено пълното описание на мястото където е констатирана незаконната сеч и е прието, че на това място Н. Г. А. е извършил приписваното му нарушение - подотдел 329, „б", поземлен имот № ***, землище на с П., община С. - общинска горска територия

Видно от съдържанието на АУАН, в него липсва посочване кога е извършено от жалбоподателя нарушението визирано в АУАН.

Препис от описания АУАН бил връчен на жалбоподателя непосредствено след съставянето му на 29. 07. 2024 година.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, описано по-горе, с което на жалбоподателя Н. Г. А. е наложено административното наказание глоба от 300 лева за извършено в периода 09.

07. 2024 год. - 23. 07. 2024 година нарушение по чл. 257 ал. 1, т. 1 от Закон за горите

За да приеме тази фактическа обстановка съдът кредитира показанията на разпитаният свидетелите Г., Д., както и писмените доказателства по делото- АУАН, Констативен протокол КП № Р014 № 014331 от 23. 07. 2024 год., Трудов договор № 21 от 01. 04. 2016 година, Заповед № 179 от 16.12.2020 г. на Директора на ОП ОБЛ С. за определяне на охранителни участъци.

Относно посочените фактически констатации няма противоречия в доказателствения материал.

Правни изводи:

АУАН и неговите реквизити, установени в чл. 42 ал. 1 от ЗАНН, има за предназначение да очертае фактическите рамки на административнонаказателното обвинение. В конкретния случай в тези рамки е необходимо, /а не е сторено/ да се включи в описанието на нарушението, кога е извършено същото от жалбоподателя Н. А..

По своето същество нарушението приписвано на жалбоподателя по 257 ал. 1, т. 1 от ЗГ е за бездействие. Няма ли посочване кога е осъществено нарушението, няма яснота и не може да се съпостави констатираната на 23. 07. 2024 година незаконна сеч с конкретен момент или период от работното време на жалбоподателя, така че да има яснота за най-важния въпрос, а именно действало ли е задължението на жалбоподателя Н. А. да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания. Като служител назначен по трудов договор Н. А. си 4 има работно време, почивни дни, междудневна почивка седмична почивка.

Във всички случаи задължението на жалбоподателя което в АУАН се твърди че не е изпълнено не действа безусловно и непрекъснато, с оглед законоустановените в КТ междудневни и междуседмични почивки. С това че в АУАН не е посочено кога, в какъв период е извършил приписваното му нарушение по чл. 257 ал. 1, т. 1 от ЗГ е нарушена е защитата на жалбоподателя относно времето в което в административното обвинение повдигнато в АУАН се твърди че не е изпълнил задълженията си да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания. Това е така, защото с НП административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 257, ал. 1, предл. първо, т. 1 от ЗГ, а този състав на административно нарушение чрез бездействие съдържа изискването да е доказано че действа в конкретния момент или период задължението, което се твърди че не е изпълнено.

Ето защо, на първо място, липсата на посочване в АУАН, кога, в какъв период че жалбоподателят е извършил вмененото му деяние представлява неясно описание на нарушението в разрез с изискването по чл.

42 ал. 1, т 3 от ЗАНН относно минималното съдържание на АУАН. Това е съществено нарушение по смисъла на чл. 249 ал. 4, т. 1 от НПК на процесуалните правила на чл. 42, т. 3 от ЗАНН при съставяне на АУАН, с което е нарушено правото на жалбоподателя Н. А. в цялото производство по установяване на приписваното му нарушение, при съставяне на АУАН и в срока за възражения по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН да научи и съответно да даде обяснения и да се защити по въпроса кога, в такъв период от време е извършил приписваното му нарушение чрез бездействие, за да се съпостави този момент респективно период с работното време на жалбоподателя, междудневните му и междуседмични почивки, за преценката действувало ли е задължението му да опазва поверената му конкретна горска територия подотдел 329 „б", общинска горска територия в землището на село П. от незаконни ползвания и увреждания и съответно жалбоподателят да се защити по това обвинение.

При съобразяване на константната съдебна практика и в частност на приложимото и към настоящия момент, в обстоятелствената част на административното обвинение съдържащо се в АУАН задължително трябва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на лицето сочено за нарушител в осъществяването му. Към тези факти, на първо място е времето на извършване на нарушението. Липсата на посочване в АУАН, кога, в какъв период се твърди че Н. А. е извършил приписваното му нарушение чрез бездействие съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, установени в чл. 42 ал. 1, т. 1 от ЗАНН, защото при всяко положение води до ограничаване правото на визирания като нарушител да научи и съответното да се защити относно приписваното му нарушение. В този смисъл е и константната съдебна практика на съдилищата основана още от действието на отменения НПК на тълкувателно решение № 2 от 07. 10. 2002 год. по н. д.№ 2/2002 год. на ОСНК на ВКС, приложимо по тези 5 въпроси и към настоящия момент и по отношение на действащия НПК и чл.