Решение № 341 от 08.11.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Перник, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500458 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивниа жалба от Р. Й. С., ЕГН ********** от ***, представляван от особения представител адв. М. К. срещу Решение № 520/12.06.2024 г. по гр. д. № 5482/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД е признато за установено, че въззивният жалбоподател дължи на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 286.74 лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за топлофициран имот, находящ се в ***, сумата от 129.51 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 18.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 14.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3901/2023 г. по описа на Районен съд – Перник и същият е осъден да заплати на насрещната страна сумата от 75.00 лв. - разноски в заповедното производство и сумата от 1035.00 лв. разноски в исковото производство.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост.

Твърди се, че съдът без да обяви в доклада си по делото, че наличието на общи условия е общоизвестен факт, приема това в крайния си акт. Поддържа се, че не са обсъдени всички направени от особения представител на ответника възражения, както и всички събрани по делото доказателства.

1

Излага се, че фактическите и правните изводи на районния съд не кореспондират с приобщения доказателствен материал.

Сочи се, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването от 12.03.2020 г.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск и да присъди направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател, чрез назначения му особен представител адв. К. поддържа жалбата и допълненията и. Моли съда да я уважи, като отмени решението на Районен съд – Перник и отхвърли предявения иск.

След приключване на устните състезания, особеният представител на жалбоподателя е поискал да бъде увеличен размерът на вече определеното и изплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован не е изпратил представител.

Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, която има интерес от обжалването, срещу подлежащо на въззивна проверка съдебно решение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

С него съдът се е произнесъл по допустим иск, предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2179/15.08.2023 г. по ЧГД № 3901/2023 г. по описа на ПРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Спазено е диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 от ГПК. Затова решението е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР № 1/2020 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

Решението е правилно.

В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и са изслушани съдебно-техническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза, въз основа на които относимите към предмета на спора факти са установено правилно. Неоснователно е оплакването за необоснованост на обжалваното решение. В мотивите на същото е отразена извършената от първоинстанционния съд логическа дейност по оценка и обсъждане на събраните доказателства и следващите от нея фактически и правни констатации. Изводите на районния съд са основани на формалната логика и представляват формално – валидни умозаключения за предпоставките и следствията от тях. Предвид изложеното, 2 неоснователни са оплакванията на въззивния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение.

Неоснователно е и оплакването за допуснато процесуално нарушение при формиране на фактическите изводи от съда. Не намира подкрепа в материалите по делото твърдението, че обстоятелството на публикуване на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Перник“ ЕАД съгласно изискванията на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ, е прието за доказано на основание чл. 155 от ГПК, като служебно известно на съда, без за това да са уведомени страните.

Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът действително е посочил, че това обстоятелство му е служебно известно, но е и отразил, че за него са представени доказателства, приложени в заповедното производство. Т.е. посоченият факт е приет за установен, не като служебно известен, а като изводим от представените писмени доказателства.

Видно е, че в заповедно производство са представени общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Перник“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ – 011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, с доказателства за публикуването им в един местен и един централен ежедневник - в. Съперник, бр. 82/29.04.2004 г. и в. Новинар, бр.

101/30.04.2008 г. Следователно изводът на съда за изпълнение на условията на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ не се основава на служебно известните му факти, а на приобщените по делото доказателства.

Пред районния съд са представени нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № ***, том ***, рег. № ***, дело № 58/09.04.2003 г. и препис извлечения от актове за смърт № *** на община Перник и № *** От тях се установява, че жалбоподателят е собственик на процесното топлоснабдено жилище, с административен адрес: ***, като прехвърлителите му – Й. С. Н. и Б.Л.Н., които са си запазили правото на ползване върху недвижимия имот са починали съответно на *** и на ***, с което на основание чл. 59, ал. 1 от ЗС е погасено правото им на ползване.

Приложено е извлечение от сметка за абонатен № **********, с титуляр Р. Й. С. към 18.07.2023 г., неподписана от представител на топлофикационното дружество, от която се установява, че за топлоснабдения имот са начислени суми за ползвана топлинна енергия в размер на 268.74 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и лихви за забава върху главниците в общ размер на 129.51 лв., считано за периода ат 08.07.2021 г. до 18.07.2023 г.

По делото е приета съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице З.З.

Съдът я кредитира изцяло като пълна и обоснована, изготвена от експерт с необходимите знания и професионален опит. От нея се установява, че в етажната собственост на адрес: *** системата за дялово разпределение е въведена на 27.11.2000 г., когато между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение „Техем сървисиз“ ЕООД е сключен договор № ***. През процесния период - 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., услугата „дялово разпределение“ е извършвана от „Директ“ ЕООД въз основа на договор № ***, като няма подадени възражения от Р. С. срещу изготвената изравнителна сметка. Индивидуалните изравнителни сметки са връчени на представител на СЕС.

Установява се също, че в абонатната станция на сградата етажна собственост е монтиран топломер, който е преминал задължителния метрологичен контрол по чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, съответства на одобрения тип, годен е за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. Вещото лице е констатирало, че от измерената с него брутна топлинна енергия са приспадани технологични разходи, изчислени правилно по реда на Наредба NЕ РД-04-1/12.03.2020 г. Между отделните абонати е разпределяно нетното количество топлинна енергия. Експертът е установил, че през процесния период топлоенергията, отдадена от сгрдната инсталация е определяна съгласно т.6.1.1 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба NE-РД-04-1/12.03.2020 г. и е разпределяна 3 съгласно т. 6.1.3 пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от СЕС, който отопляем обем за процесния имот, отразен в изравнителната сметка и в справката е 154 куб. м.

Вещото лице е констатирало, че през процесния период в имота, собствен на въззивния жалбподател не е имало отоплителни тела, свързани със сградната инсталация.

Отразило е, че в помещение „баня“ е имало свързано към СИ отоплително тяло тип „щранглира“, без монтиран ИР, поради техническа невъзможност за това, което отдава непрекъснато топлинна енергия, без възможност за регулиране. За това тяло е начислявана топлинна енергия прогнозно, като в изравнителната сметка отдадената топлинна енергия е определена по реда на т. 6.9 от приложение към чл. 61 от Наредба NЕ РД-04-1/12.03.2020 г. В общите части на СЕС няма работещи и свързани със СИ отоплителни тела и не е разпределяна и начислявана сума за топлоенергия, отдавана от такива. Имотът е свързан към СИ за битово горещо водоподаване и има монтиран един водомер за топла вода. Годишните отчети са правени редовно, като при този за 2022 г. не е установен разход за топла вода и това е отразено в изравнителната сметка.

Заключението на вещото лице е, че начислената от топлоснабдителното дружество топлинна енергия е правилно определена и е изчислена по действащите към съответния период цени, като стойността и за спорния период е в общ размер на 268.74 лв.

Идентично е заключението и на експерта изготвил приетата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза – В.П.. След проверка в счетоводството „Топлофикация - Перник“ ЕАД и на „Директ“ ООД той е констатирал, че стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия за спорния период е 268.74 лв., лихвите за забава върху всяка от месечните главници за периода от 08.07.2021 г. до 18.07.2023 г. е в общ размер на 129.51 лв.

При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

От справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е видно, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.

Преценката относно наличието на качеството „клиент“/“купувач на топлинна енергия“ по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация - Перник" ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката - да са одобрени от ДКЕВР и да е изтекъл 30-дневен срок от публикуването им в един местен и един централен ежедневник. По делото е установено, че тези условия са изпълнени, поради което представените общи условия обвързват страните по правоотношенията, свързани с доставката на топлинна енергия, извършвана от „Топлофикация - Перник“ АД.