Решение № 162 от 16.02.2023, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№162

Бургас, 16/02/2023 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия Златина Бъчварова

Секретар Вяра С.

Прокурор Дарин Христов като разгледа административно дело номер

61 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.

Образувано е по жалба на Е.Г. ***, против ревизионен акт/РА/ №Р-02000219003466-091-001 от 07.10.2019 г. на началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, ТД НАП Бургас, потвърден с решение № 219 от 18.12.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- Бургас, ЦУ НАП, с който е установена отговорност по чл.19 ДОПК за задължения на

„Бигпак“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, както следва: по ЗДДС - за данък върху добавената стойност за месец март 2016 г.-7 900.00 лева-главница и лихва - 2 789.54 лева; по ЗКПО - за корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г. в общ размер 22 355.20 лева - главница и лихва - 8 015.58 лева; по ЗДДФЛ - за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.02.2016 г.-31.05.2016 г.-3 741.18 лева-главница и лихва-1 287.44 лева; по КСО - ДОО за периода 01.01.2015 г.-30.04.2016 г в общ размер 35 801.46 лева-главница и лихва-15 558.93 лева; по

КСО - вноски за здравно осигуряване/ЗО/ за периода 01.01.2015 г.-30.04.2016 г.-735.06 лева и лихва-2 537.59 лева и по КСО- за ДЗПО в Универсален пенсионен фонд/УПФ/, за периода 01.01.2015 г.-30.11.2016 г.-10 301.58 лева-главница и лихва 4351.54 лева.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура

Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал.1 ДОПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ №Р-02000219003466-020-001 от 03.06.2019 г. на началник сектор „Ревизии“, ТД НАП Бургас със срок на ревизията до два месеца от датата на връчване на заповедта/ връчена на 12.06.2019 г., л.

213-214 от делото/, изменена със ЗВР №Р-02000219003466-020-002 от 09.08.2019 г., със срок на ревизията до 12.09.2019 г./л.244-245 от делото/.

Цитираните заповеди са подписани с електронен подпис, валиден към всяка от датите на издаването им/л.249, 255-256 от делото/.

Ревизията обхваща установяване на отговорност за корпоративен данък по чл.19 ДОПК за 2015 г. и 2016 г.; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.02.2016 г.-31.05.2016 г.; за данък върху добавената стойност за данъчен период месец март 2016 г.; за ДОО и ЗО за периода 01.01.2015 г.-30.04.2016 г. и УПФ за периода 01.01.2015 г.-30.11.2016 г.

Ревизионният доклад/РД/ №

Р-02000219003466-092-001 от 02.09.2019 г., връчен на жалбоподателя по електронен път на 10.09.2019 г./л.229-243 от делото/, е издаден от ревизиращия екип и е подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаване на РД/л.250, гръб, 251-254 от делото/.

Срещу ревизионния доклад в срока по чл.117, ал.5 ДОПК, задълженото лице е депозирало възражение, вх.№94-00-1469/24.09.2019 г., което не е уважено от органа по приходите/л.54-58 от делото/.

Въз основа на ревизионния доклад е издаден процесния ревизионен акт №Р-02000219003466-091-001 от 07.10.2019 г., от компетентен орган по чл.119, ал.2 ДОПК, подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаването му/л. 249, 250, 253-256 от делото/, след извършена ревизия на жалбоподателя по общия ред, който е обжалван по административен ред и е потвърден с решение № 219 от 18.12.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ Бургас, ЦУ НАП, относно ангажирана отговорност на основание чл.19, ал.1 ДОПК на жалбоподателя, в качеството й на управител на „Бигпак“ЕООД, ЕИК/Булстат ********* за следните задължения: за корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г.; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.02.2016 г.-31.05.2016 г.; за данък върху добавената стойност за данъчен период месец март 2016 г.; за ДОО и ЗО за осигурители за периода 01.01.2015 г.-30.04.2016 г. и УПФ за осигурители за периода 01.01.2015 г.-30.11.2016 г., общо в размер на 80 834.48 лева главница и лихва-34 540.62 лева и съгласно който са направени следните констатации и правни изводи:

Отговорността по чл.19, ал.1 ДОПК на Е.Г. е ангажирана в качеството й на едноличен собственик на капитала и управител на „Бигпак“ЕООД. След извършена ревизия на дружеството, финализирана с издаването на ревизионен акт №Р-020000216003018-091-001 от 23.12.2016 г., било установено, че „Бигпак“ЕООД не е декларирало увеличение на финансовия резултат за 2015 г. в размер на 212 108.64 лева, представляващи осчетоводени разходи за външни услуги, за които не са представени първични документи. Дружеството не е начислило корпоративен данък в размер на 21 210.86 лева.

През ревизирания период за лицата, изпратени на работа в Германия не била определена правилно основата за начисляване на осигурителни вноски за ДОО, която е следвало да се формира от получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителни доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии в приемащата държава.

През месеците на командироване размерът на трудовите възнаграждения на лицата върху които работодателят ги осигурявал, са били под минималната часова ставка за Германия, в нарушение на чл.6а, ал.1 КСО, затова били доначислени осигурителни и здравни вноски.

Органът по приходите е приел, че действията на Е.Г. като управител на дружеството са насочени към укриване на факти и обстоятелства, препятстващи събирането на установените с ревизионния акт публични задължения, защото не е подала коректна годишна данъчна декларация/ГДД/ за 2015 г., в която вярно да отрази данъчния финансов резултат, както и декларации за задължителни осигурителни и здравни вноски за всеки данъчен период.

След ревизионното производство през 2016 г. „Бигпак“ЕООД преустановило дейността си по опаковане и пакетиране в Германия.

След 01.01.2017 г. дружеството престанало да обслужва установените с ревизионния акт задължения, а тъй като дейността на дружеството била свързана с предоставяне на услуги в чужбина, свързаните с тях парични потоци били непроследими. Били предприети действия по обезпечаване събирането на публичните задължения. Поради липса на движимо и недвижимо имущество и средства в банковите сметки, Е.Г. предприела разпоредителни действия с единствено признатия счетоводен актив за 2018 г.-средства в брой, които разпределила като дивидент.

На 11.01.2019 г. в търговския регистър било вписано „Е. трейдинг“ЕООД, на което Г. прехвърлила собствено недвижимо имущество.

С решение №264 от 10.07.2019 г. по търг.дело №181/2019 г. е обявена неплатежоспособност на „Бигпак“ЕООД, считано от 14.06.2018 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството.

От събраните по време на ревизията документи, органът по приходите приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността по чл.19, ал.1 ДОПК, поради което физическото лице следва да отговаря за несъбраните задължения на „Бигпак“ЕООД - за корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г.; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.02.2016 г.-31.05.2016 г.; за данък върху добавената стойност за данъчен период месец март 2016 г.; за ДОО и ЗО за осигурители за периода 01.01.2015 г.-30.04.2016 г. и УПФ за осигурители за периода 01.01.2015 г.-30.11.2016 г., общо в размер на 80 834.48 лева главница и лихва-34 540.62 лева.

След анализ на представените от страните доказателства, съдът приема от правна страна следното:

В ревизионния доклад /РД/, ревизионния акт /РА/ и решението на директора на дирекция „ОДОП“ е ангажирана отговорността на жалбоподателя и по двата фактически състава на чл.19 ДОПК, като при извършения анализ са смесени елементите и на двата.

Относно приложението на чл. 19, ал. 1 ДОПК:

Отговорността по чл.19, ал.1 ДОПК е особен вид лична имуществена отговорност за физически лица, членове на органи на управление или управители на юридически лица, която възниква при изпълнение на фактическия състав посочен в цитираната разпоредба. Съобразно нормата на чл.19, ал.1 ДОПК когато член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, той отговаря за несъбраното задължение. От анализа на нормата на чл.19, ал.1 ДОПК се налага извода, че за да бъде ангажирана отговорността, следва да са налице кумулативно предвидени предпоставки, а именно: първо- лицето, субект на отговорността да има качество на управител или на член на орган на управление към момента, към който са установени публичните задължения; второ- да е налице поведение, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което са укрити факти и обстоятелства, необявени пред органа по приходи или публичния изпълнител, трето- причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци и осигурителни вноски и четвърто - невъзможност установените публични задължения да бъдат събрани. Нормата на чл.19, ал.1 ДОПК изисква лицето не просто да не изпълни задължението си да заяви факти и обстоятелства, но и да ги укрие. Неизпълнението, което може да е резултат на различни причини, вкл. и небрежност, не е достатъчно, тъй като разпоредбата изисква волево действие, т.е. укриването на факти и обстоятелства предполага наличие на умисъл, който обуславя и причинно-следствената връзка между действието, респ. бездействието и невъзможността да бъдат събрани публичните задължения. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на цитираната правна норма е на органа по приходите, който следва в условията на пълно и главно доказване да докаже същите, съгласно чл.170, ал.1 АПК вр. с §2 ДР ДОПК. Следва също да се отбележи, че издаденият ревизионен акт на дружеството има доказателствено значение единствено и само досежно наличието и размера на установените задължения за данъци или задължения за осигурителни вноски /ЗОВ/ спрямо дружеството и периода, за който са установени тези задължения

По отношение изпълнението на първата материалноправна предпоставка по чл.19, ал.1 ДОПК- лицето, субект на отговорността да има качество на управител или на член на орган на управление към момента, към който са установени публичните задължения.

Няма спор, че Е.Г. е управител и едноличен собственик на капитала на „Бигпак“ЕООД в периода, за който са били установени следните данъчни задължения с РА №Р-02000216003018-091-001 от 23.12.2016 г. в общ размер-84 685.53 лева-главница и лихва-10 548.35 лева /л.78-85 от делото/: корпоративен данък за 2015 г.-22 725.84 лева-главница и лихва-1 686.26 лева; вноски за здравно осигуряване/ВЗО/ за периода 01.01.2015 г.-31.03.2016 г.- главница 15 113.05 лева и лихва-2 225.50 лева; Универсален пенсионен фонд/УПФ/ за периода 01.01.2015 г.-31.03.2016 г. -главница 9 564.73 лева и лихва-1 358.82 лева; ДОО за периода 01.01.2015 г.-31.03.2016 г.-главница 35 628.24 лева и лихва-5 164.94 лева и данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.01.2015 г.-31.03.2016 г. - главница 1 653.67 лева и лихва-112.83 лева. Ето защо е налице първата материалноправна предпоставка от фактическия състав на чл.19, ал.1 ДОПК.