Решение № 101 от 05.04.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Перник, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20241700500049 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 1205 от 24.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1370/2023 г., Районен съд Перник е уважил предявения от В. Н. Н. срещу „Топлофикация-Перник“ АД иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение по отношение на вземанията, предмет на изпълнително дело (ИД) № 20218130401022, образувано въз основа на изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.д. № 2886/2009 г. на Районен съд Перник:

- сумата от 3959,30 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2006 г. до 30.04.2009 г., ведно със законната лихва от 05.10.2009 г. до окончателното заплащане на вземането;

- сумата от 756,41 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 02.01.2007 г. до 30.09.2009 г.;

- сумата от 209,17 лв., представляваща съдебни разноски;

- разноски в изпълнителното производство.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника. Заявява, че районният съд не е взел предвид, че до 26.06.2015 г., когато е постановено ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, не е текла погасителна давност за процесните вземания, тъй като е било образувано ИД № 1

1042/2013 г. по описа на ЧСИ А. В.. Впоследствие било образувано ИД № 1022/2021 г. по описа на същия ЧСИ, по което били инициирани изпълнителни действия, с които давността е прекъсвана. Предвид това моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна оспорва жалбата в срок. Изтъква доводи, че освен общата давност е изтекла и абсолютната десетгодишна.. Иска решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Допустим предмет на иска по чл. 439 ГПК са вземанията, за които е издаден изпълнителният лист, но не и разноските в последващия изпълнителен процес (Така и Опр.

№ 303 от 29.09.2020 г. по ч.т.д. № 404/2020 г. на ВКС, I ТО, постановено по реда на чл. 288 ГПК). Отговорността за разноските в изпълнителния процес се определя след влизане в сила на решението според правилата на чл. 79 ГПК. Ако искът по чл. 439 ГПК бъде уважен, разноските остават за сметка на взискателя, тъй като изпълнителното производство следва да бъде прекратено – чл. 79, ал, 1, т. 1 ГПК вр. чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Посочената норма е достатъчна да защити длъжника от неоснователна претенция за разноските в изпълнителния процес след влизане в сила на уважително решение по чл. 439 ГПК. Следва да се вземе предвид, че противното разрешение на въпроса би създало неоправдана тежест за длъжника при предявяване на иска по чл. 439 ГПК да доказва правния си интерес в частта за тези разноски, като проучва коя част от тях се претендират в полза на взискателя и коя част в полза на съдебния изпълнител, а при всички случаи вземанията на съдебния изпълнител не могат да бъдат предмет на насочения срещу взискателя иск по чл. 439 ГПК.

В случая с исковата молба длъжникът е въвел като предмет на иска си срещу взискателя и задълженията за такси и разноски в изпълнителното производство, а първоинстанционният съд се е произнесъл по този въпрос. Индивидуализацията не е прецизна в исковата молба, не е добре направена и с решението, но доколкото се касае за недопустим предмет на иска, това се явява без значение. По отношение на въпросните такси и разноски в изпълнителното производство решението е недопустимо по вече изложените съображения, поради което решението следва да бъде обезсилено в тази част, а исковото производство – прекратено.

В останалата част – относно вземанията по изпълнителния лист, така както същите са индивидуализирани в него, решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението в допустимата му част:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, 2 които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно ТР 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. При наличие на висящо изпълнително производство до 26.06.2015 г. приложение намира ППВС 3/1980 г., а след това – ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

При действието на ППВС 3/1980 г. достатъчно за това да не тече давност е да е образувано изпълнително дело и същото да не е прекратено на някое от основанията, предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК. Съгласно постановките му, с подаването на молба за образуване на изпълнително производство давността се счита прекъсната на основание чл.

116, б. „б“ ЗЗД и не тече по време на целия изпълнителен процес на основание чл. 115, б.

„ж“ ЗЗД. Течението на погасителната давност е обусловено единствено от волята на взискателя да поддържа висящността на изпълнителното производство, като отправя молби към съдебния изпълнител за извършване на конкретни изпълнителни действия през период не по-дълъг от две години – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

От 26.06.2015 г. погасителна давност тече и за вземанията, предмет на висящо изпълнително производство, като за нейното прекъсване взискателят следва да предприема изпълнителни действия в рамките на конкретен изпълнителен способ съгласно чл. 116, б.

„в“ ЗЗД – т. 10 от ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Когато изпълнителният процес е бил прекратен преди 26.06.2015 г., давност тече от момента на това прекратяване. Когато изпълнителният процес е бил прекратен след 26.06.2015 г., давност тече от момента на последното изпълнително действие, ако такова е предприето след 26.06.2015 г., а ако след 26.06.2015 г. не са предприемани изпълнителни действия, новата давност тече от 26.06.2015 г.

Процесните вземания са предмет на заповед за изпълнение от *** г., която е влязла в сила, проявила е своето установително действие и е придала на вземанията качеството на съдебно установени по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Ето защо, правото на принудително изпълнение по отношение на тях се погасява с петгодишна давност.

Въз основа на изпълнителния лист, издаден след влизането в сила на заповедта за изпълнение, на 20.06.2013 г. е образувано изпълнително дело (ИД) № 1042/2013 г. по описа на ЧСИ А. В., рег. № *** при КЧСИ. С образуването на ИД давността за процесните вземания е прекъсната и спряна съобразно ППВС 3/1980 г. Без значение е на коя точно дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, доколкото е ясно, че дори от датата на издаването (*** г.) до датата на образуване на ИД (20.06.2013 г.) не е изтекла петгодишната погасителна давност. По делото са поискани и извършени изпълнителни действия, сред които и запор за вземанията на длъжника от третото лице „ВМХ – Сдружение“, извършен на 07.08.2013 г. От този момент до 26.06.2015 г. по силата на ППВС 3/1980 г. давност не е текла, като не е било възможно и делото да се перемира – периодът е по-малък от двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. След 26.06.2015 г. отново са поискани и извършени нови изпълнителни 3 действия, сред които е молба от 11.05.2018 г. за извършване на изпълнителни действия по ИД № 20138130401042 и запор за вземанията на длъжника от третото лице „ВМХ – Сдружение“, извършен на 20.08.2021 г. С предприемането им петгодишната давност за процесните вземания е била прекъсната и не е изтекла до предявяването на исковата молба за образуване на настоящото производство – 28.08.2023 г.

С оглед на изложеното, неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че правото на принудително изпълнение по отношение на процесните вземания е погасено по давност. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо това искът по чл. 439, ал. 1 ГПК бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, като вместо това, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски пред двете инстанции в общ размер от 443 лв. (пред първата инстанция 158 лв., от които 48 лв. за препис от изпълнително делото, 10 лв. за съдебно удостоверение, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.

78, ал. 8 ГПК; пред въззивната инстанция 285 лв., от които 185 лв. държавна такса за жалбата и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1205 от 24.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1370/2023 г. на Районен съд Перник, в частта, касаеща дължимостта на такси и разноски по изпълнително дело № 20138130401042, и ПРЕКРАТЯВА производството в същата част.

ОТМЕНЯ решение № 1205 от 24.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1370/2023 г. на Районен съд Перник, в частта, в която е признато за установено по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК, че В. Н. Н., ЕГН **********, не дължи на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.д. № 2886/2009 г. на Районен съд Перник и за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 20138130401042:

- сумата от 3959,30 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2006 г. до 30.04.2009 г., ведно със законната лихва от 05.10.2009 г. до окончателното заплащане на вземането;

- сумата от 756,41 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 02.01.2007 г. до 30.09.2009 г.;

- сумата от 209,17 лв., представляваща съдебни разноски, както и в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. Н., ЕГН **********, срещу „ТоплофикацияПерник“ АД, ЕИК 113012360, иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за установена недължимостта на сумите по посочения изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.д. № 2886/2009 г. на Районен съд Перник, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително 4 дело № 20138130401042.

ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, сумата от 443 лв., представляваща разноски пред първата и въззивната инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5