Решение № 302 от 18.07.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Ямбол, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20232300500290 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. Х. М., действащ като баща и законен представител на малолетното дете Р. П. Х., чрез пълномощника адв. М. Х. от АК- Ямбол, против Решение № 37 от 19.05.2023г. по гр. дело № 268/2022г. на Тополовградския районен съд, с което е оставена без уважение подадената от него молба в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Р. П. Х., против В. В. Г. за налагане на мерки за защита по ЗЗДН и е отказано издаване на заповед за защита, като с обжалваното решение са отменени издадените по делото заповеди за незабавна защита №4 от 14.11.2022г. и №6 от 29.12.2022г., считано от влизане на решението в сила.

Според оплакванията на въззивника, обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила.

Въззивникът счита, че при постановяване на решението съда не е изпълнил процесуалното си задължение за обсъждане на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, не е извършил анализ на свидетелските показания от гледна точка на тяхната пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа последователност, а съвсем бланкетно е посочил, че няма да кредитира показанията на св. Т., тъй като същата е баба на малолетното дете и е заинтересована от изхода на делото. Неправилно и незаконосъобразно съдът не е кредитирал и представената по делото декларация по чл.9 от ЗЗДН. Твърди се, че при постановяване на решението, 1 съдът не е взел предвид това, че освен сочените в молбата, въз основа на която е образувано делото два акта на домашно насилие, извършени на 12.10.2022 г. и 08.11.2022 г., в същата са описани и други предходни скандали, като по този начин не се е съобразил с цитираната във въззивната жалба съдебна практика, касаеща спазване на срока за подаване на молбата.

Оспорен е изведения от ТРС извод относно отсъствието на данни, подкрепящи тезата за извършено домашно насилие над малолетното дете, като в тази връзка се твърди, че са игнорирани показанията на св. Т., която е пряк очевидец на един от актовете на домашно насилие над малолетното дете, придобила е преки впечатления върху поведението на детето след упражнените над него актове на домашно насилие от страна на майкатаналичие на страх, уплаха и тревожност у детето. Неправилно е било прието от съда, че тези преживявания на детето се дължат на поведението на трето лице, като не е отчел самото поведение на ответницата, което е създало пряка и непосредствена опасност на здравето на детето Р., не са взети предвид свидетелските показания на Т., сочещи на това, че след актовете на домашно насилие детето плачело, имало нощно напикаване, задушавало се, като в резултат на влошеното му състояние е лежало в болница, за което е била представена и медицинска документация. Твърди се във въззивната жалба, че показанията на св. Т. се подкрепят от всички други събрани по делото писмени доказателства, както и от изготвения и приет социален доклад, който е интерпретиран неправилно от съда при постановяване на решението. Сочи се, че неправилно и незаконосъобразно съдът не е кредитирал представената по делото декларация по чл.9 от ЗЗДН, приемайки, че такава не се изисква по закон. По отношение на декларацията се твърди, че същата представлява годно доказателствено средство с оглед разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН, подписана е под страх от наказателна отговорност, посочените в същата обстоятелства кореспондират със събраните по делото доказателства. Излага се, че на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е придадено доказателствено значение и в случаи на липса на други доказателства, съдът може да издаде заповед за защита от домашно насилие само въз основа на представената декларация. При направено оспорване на молбата, доказателствената тежест е върху оспорващата я страна, каквото по делото не е било успешно проведено.

Претенцията на въззивника е по изложените във въззивната жалба съображения, въззивния съд да отмени обжалваното решение, с постановяване на ново, с което молбата за закрила от домашно насилие, подадена в качеството му на законен представител на малолетното дете Р.П.Х. за издаване на заповед за защита и налагане на мерки за закрила по повод извършените над детето актове на домашно насилие от В. В. Г., да бъде уважена.

От въззивната страна се претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН насрещната страна не е направила писмени възражения по въззивната жалба.

В о.с.з въззивникът, редовно призован, не се явява. Въззивната жалба се поддържа по изложените в нея основания от процесуаленият му представител- адв. Х..

В о.с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. Представлява се от 2 процесуален представител- адв. К., който оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на решението на ТРС като правилно и законосъобразно.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН от молител в първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК, във вр. чл.17 от ЗЗДН валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на §1 от заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентиран условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, с в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните такива за предявяване на молба за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата, с която е бил сезиран, поради което не е налице произнасяне в повече от поисканото. Неоснователни са доводите на пълномощника на въззиваемата страна, че по отношение на сочения в молбата по чл. 8 от ЗЗДН акт на домашно насилие, извършен на 12.10.2022 г., молбата е подадена след изтичане на едномесечния срок по чл. 10, ал.1 от ЗЗДН. Сезиращата съда молба е подадена на 14.11.2022 г. /понеделник/, и съобразно разпоредбата на чл. 60, ал.6 от ГПК е подадена в срок.

Делото пред първата инстанция е било образувано по молба на П. Х. М. от с.********, община Тополовград, действащ като законен представител на малолетното дете Р. П. Х., подадена на 14.11.2022 г., за защита от домашно насилие, извършено от В. В. Г. от с.********, общ.****, с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН. В молбата са изложени твърдения за извършени два акта на домашно насилие- на 12.10.2022 г. и на 08.11.2022 г. спрямо малолетното дете Р. П. Х. от нейната майка. По отношение на първия акт на извършено домашно насилие в молбата се излага, че той е бил извършен в гр.*******, където майката принудила детето въпреки неговото нежелание, да се качи в лек автомобил, управляван от М.Х.М.. В молбата подробно са описани обстоятелствата, при които според молителя е бил извършен акта на домашно насилие, както и състоянието на детето след случая. По отношение на втория акт на домашно насилие в молбата е посочено, че при прибирането на детето от училище към с. Доброселец, майката отново е била с лицето М.М. като пътували в лек автомобил, спряла е училищния автобус, в който е пътувала Р., качила се е в автобуса, седнала до детето и му казала, че отново ще са заедно, след което слязла от автобуса. В резултат на тази среща детето било стресирано, плачело, не желаело да излезе само дори на двора, като в резултат на преживения стрес започнали пристъпи на задушаване и се наложила хоспитализация на детето.

3

В молбата по чл.8 от ЗЗДН са изложени фактически твърдения относно това, че молителят и ответницата са родители на малолетното дете Р. Х., че същите не живеят заедно, както и относно това, че по силата на определени от ТРС привременни мерки по висящо производство по чл.127, ал.2 от СК, родителiките права по отношение на малолетното дете са предоставени на бащата, местоживеенето на детето е определено при бащата, а на майката е определен режим на лични контакти с детето.

По съображенията, изложени в молбата, законният представител на малолетната Р. Х. моли съда за постановяване на решение, с което да бъде оказана защита на детето от домашно насилие, чрез налагане на мерки по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.5 от ЗЗДН за максимално предвидения срок.

Към молбата е представена декларация по чл.9 ЗЗДН, подадена от П. Х. М. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Р. П. Х., в която са изложени фактически твърдения, идентични с тези, изложени в молбата, с която съдът е сезиран, относно актове на домашно насилие спрямо детето на 12.10.2022 г. и 08.11.2022 г.

На 14.11.2022 г. по искане на молителя, ТРС е издал Заповед за незабавна защита № 4 от 14.11.2022 г., като е наложил мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН.

На 29.12.2022 г. ТРС е издал втора Заповед за незабавна защита № 6 от 29.12.2022 г., с която е предоставил на малолетното дете Р. Х. мярка за защита само по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.

В съдебно заседание ответницата В. Г., чрез процесуален представител- адвокат е оспорила твърденията, изложени в молбата за извършени от нея актове на домашно насилие по отношение на малолетното дете. Настояла е за отхвърляне на молбата като неоснователна.

С постановеното по спора решение ТРС е приел, че по делото не е установено ответницата да е осъществила сочените в молбата и декларацията по чл.9 ЗЗДН актове на домашно насилие спрямо малолетното дете, поради което с постановеното решение, предмет на обжалване, е оставил без уважение молбата на П. Х. М., действащ като баща и законен представител на малолетното дете Р.П.Х. против В. В. Г. за налагане на мерки за защита по ЗЗДН и е отказал издаването на заповед за защита. Съдът е отменил издадените по делото заповеди за незабавна защита, считано от влизане на решението в сила. За да постанови обжалваното решение, ТРС е приел, че по делото не е доказано ответницата да е извършила посочените в молбата актове на домашно насилие по отношение на малолетното дете, приел е, че детето е било стресирано и в двата случая от появата на лицето М.М. а не от действията и поведението на майката, позовавайки се на събраните по делото доказателства и становището на Д „СП“- гр. Тополовград, изразено в представения по делото социален доклад, в който било посочено, че за детето съществува риск за нормалното му развитие поради влошените взаимоотношения и конфликти между родителите, които се отразяват негативно върху детето, при липсата на индикации за насилие в семейството и липсата на идентифициран риск от домашно насилие спрямо детето. По отношение на представената 4 декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, съдът е приел, че въпреки това, че тя съдържа подробни данни за времето, мястото и обстоятелствата, които се твърдят от молителя като извършени актове на домашно насилие, не следва да се приемат единствено и само въз основа на нея за доказани твърдените актове на домашно насилие, тъй като в случая молбата, с която съдът е сезиран, не е подадена от пострадалото лице, а от лице по чл.8 т.2 от ЗЗДН– бащата. ТРС е приел, че съгласно чл.9 ал.3 от ЗЗДН такава декларация се прилага от молителя единствено и само към молбата по чл.8, т.1 от ЗЗДН, както и това, че съгласно чл.13 ал.3 от ЗЗДН декларацията може да бъде основание за издаване на заповед за защита и само на нея може да се позове съда само тогава, когато няма други доказателства събрани по делото. В случая по делото са събрани други доказателства, които сочат на това, че няма извършени от майката на детето актове на домашно насилие спрямо него. При постановяване на решението съдът не е кредитирал показанията на св. Т., предвид близките й родствени отношения с молителя /негова майка и баба на малолетната Р./, което е преценено от съда като заинтересованост от изхода на делото. Отделно от това съдът е приел, че св. Т. не е очевидец на описаните в молбата актове на домашно насилие, а в показанията си възпроизвежда разказаното й от детето, като нейните показания противоречат на писмените доказателства, събрани по делото, вкл. и изготвения социален доклад.

Разпечатката съдържа 30 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/865f747e-36bd-42f0-be6f-82c4d3a73701