Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3100 от 01.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 4068/2024
Вид
Определение № 3100
Подписан
01.10.2024
В сила
01.10.2024
Състав
Даниела Борисова, Добромир Стефанов Стефанов, Милен Михайлов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3100 гр. София, 01.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20241100604068 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при СРП, срещу определение от 24.04.2024 г., постановено по нчд № 4996/2024 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, с което е отменено постановление на СРП от 06.10.2023 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15125/2022 г. по описа на 07 РУ СДВР, пр. пр. № 49152/2021 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 211, вр. чл.

209, ал. 1 НК.

В депозирания протест се излагат доводи на несъгласие с направените от първоинстанционния съд изводи, довели до отмяна на постановлението на СРП, с което е прекратено наказателното производство по делото. Твърди се, че определението на първия съд е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че постановлението е обосновано, т.к. в него са изложени аргументи в подкрепа на извода за несъставомерност на извършеното деяние. Според прокурора, съдът по никакъв начин не е обсъдил направения от наблюдаващия прокурор извод, че единствено основанията, посочени в извършените банкови преводи в периода от 13.04.2020 г. до 14.12.2020 г., както и това от 05.06.2020 г. могат да бъдат приети за индиция за наличието на договорка между пострадалия Д. и свидетеля И., за изграждане на къща приемайки, че общият размер на преведените суми възлиза на 19 408 лева, което според прокурора не кореспондира с показанията на свидетелите Д., Н.- Д.а и Н.А.. Според прокурора е напълно безпредметно назначаването на нова банкова-счетоводна експертиза, която да установи дали подробно описаните суми са постъпили по сметка на свидетеля И., доколкото основанията и точният размер на извършените разпореждания с парични средства от банковите сметки на свидетеля Д. в полза на свидетеля И. са 1 конкретно установени в хода на разследването. Относно твърдяното от свидетеля Д. обстоятелство, че е предал сума от над 100 000 лева, то счита, че от представените от него банкови извлечения не може да бъде направен извод за това, какво е основанието за извършване на преводите – за строеж на къща в гр. Банкя или за извършване на строително-ремонтни дейности по къщите в кв. Симеоново и кв. Малинова долина. Според прокурора и самият пострадал в показанията си не посочва кои от сумите са превеждани за извършения в кв.

Симеоново ремонт на покрив и кои за строеж на къщите в гр. Банкя. Относно указанието на първия съд, да бъде изискана справка от ай пи адресите за да се установят първоначалните регистрации на три електронни пощенски кутии, както и да се извърши анализ на същите с цел да се установи дали е налице съвпадение между тях и тази електронна пощенска кутия, за която е установено, че се използва от свидетеля Я., прокурорът счита, че предвидения 6 месечен срок в разпоредбата на чл. 159а, ал. 5 НПК за предоставяне на трафични данни е изтекъл, поради което това указание на съда се явява безпредметно. Според прокурора назначаването на банково-счетоводна експертиза и приобщаването на трафични данни не биха могли да допринесат за изясняване на фактическата обстановка по случая и да прецизират извода за наличие на престъпление субсумиращо се под състава на чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 НК и да обосноват съпричастността на свидетеля И. към извършено деяние. Моли се за отмяна на определението на първоинстанционния съд по съображения подробно изложени в протеста.

Съдът, като съобрази изложеното в частният протест, атакуваният съдебен акт и материалите събрани в хода на досъдебното производство, намери за установено следното от фактическа страна:

Досъдебното производство е образувано с постановление на СРП от 20.04.2022 г. срещу неизвестен извършител за това, че в периода 13.04.2019 г.12.01.2021 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудено и поддържано заблуждение у Н. Д., в резултат на което му е причинена имотна вреда в размер на 107 400 лева, като измамата е в особено големи размери и случая е особено тежък - престъпление по чл. 211, вр. чл.

209, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство в качеството на свидетели са разпитани Н. Д. Д., В.Н. Н.-Д.а, Н.С.А., В.П.К., Я.А. И., И.А.С., Н.й Ц.К., М.Е.М., М.А.М., К. Д.а, П.П. Д., М.Н.М., М.А.М., Приложени са писмени доказателства – справка от Банка ДСК, копие от акт за смърт на П.Ж.. писмо от Столична община с изх. рег. № 338200-11940 от 21.06.2022 г., извлечение от банкова сметка на Н. Д. Д., открита в банка „Пиреос“, извлечение от банкова сметка на Н. Д. Д., открита в Юробанк България АД; справки от А1 България ЕАД, Виваком, Йеттел България ЕАД; справки от Н.И. ЕАД изх. № 489/10.06.2022 г. и изх. № 856/25.10.2022 г. с приложения към всяка една от тях, справка от „М..бг“ ЕАД, писмо от „Изипей“ с приложена справка в табличен вид и заверени копия на разписките, удостоверяващи изплащането на включените в справката преводи; разпечатки на кореспонденция по иМ. от 2 пощенската кутия на Н. Д.; справка-удостоверение с изх. № 60/04.11.2022 г., изготвена от

Нотариус

А.Н.;

Удостоверение изх. №

20230110090815/10.01.2023 г. от Агенция по вписванията; справка от Столична община, Район „Банкя“; справка от Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“; предварителен договор за продажба и построяване на недвижим имот с посочен продавач Н. Д. Д. и непопълнен и неподписан; копие на декларация от Н. Д. Д., с която се оттегля правата, дадени с пълномощно рег. № 4456/06.02.2019 г. на Я.А. И.; разпечатка на кореспонденция по „Вайбър“. В хода на разследването е проведена очна ставка между свидетелите Н. Д. и Я. И..

По досъдебното производство няма привлечено към наказателна отговорност лице.

С постановление от 06.10.2023 г. прокурор при СРП е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 15125/2022 г. по описа на 07 РУ СДВР, пр.пр. № 49152/2021 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 211, ал. 1, вр. чл. 209, ал. 1 НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК. За да стигне до този извод, прокурорът е приел, че не са налице съставомерните признаци на извършено престъпление по чл. 211, ал. 1, вр. чл. 209, ал. 1 НК, нито пък са налице доказателства за друго извършено по НК престъпление от общ характер. Прокурорът е счел, че от събрания до момента доказателствен материал не се установява по безспорен и несъмнен начин наличието на извършено престъпление, а са налице противоречащи си, взаимно изключващи се твърдения на свидетелите.

Обобщава, че единствените доказателства за съпричастност на свидетеля Я. И. към деянието били показанията на самия пострадал Н. Д. и тези на неговите близки Велина Н. - Д.а (съпруга) и Н.А. (баба). Според прокурора се констатирали съмнения относно точния размер на паричните суми, превеждани по банков път от Н. Д. на Я. И. и тяхното основание, както и противоречия между изложеното от съпругата на Д., че самата тя била превеждала пари по „Изипей“ на Я. И. и справката от „Изипей“, която опровергавала това твърдение. Посочва се, че показанията на пострадалия и неговите близки, банковите извлечения и справките за абонатните номера и електронните пощенски кутии били недостатъчни да обосноват извода за наличие на престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, а от невъзможността да се докаже защитната версия на И. с категоричност не можело да се извеждат неблагоприятни последици за същия, съгласно правилото на чл. 103, ал. 3 НПК.

Срещу постановлението на държавния обвинител е депозирана на 26.03.2024 г. жалба от свидетеля Н. Д. Д., в която се изразява несъгласие с прокурорският акт и се моли за неговата отмяна. В жалбата е посочено, че разследването не е проведено всестранно, обективно и пълно, както и че не са извършени всички необходими действия за разкриване на обективната истина.

Според жалбоподателя Д., разследващият орган е следвало да назначи съдебно-икономическа експертиза за установяване основанието, характера и 3 точния размер на плащанията. Освен това посочва, че органът на досъдебното производство е следвало да събере доказателства с цел установяване липсата на извършени СМР, както и такива за „несъществуваща документация“ и липсваща насрещна престация срещу предоставените на свидетеля И. суми.

С определение от 24.04.2024 г., постановено по нчд № 4996/2024 г. по описа на СРС, НО, 7 състав е отменено постановлението от 06.10.2023 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15125/22 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 49152/21 г. по описа на СРП, което е и предмет на настоящата въззивна проверка.

За да отмени постановлението на прокурора, от страна на първият съд са изложени мотиви, изразяващи несъгласие с мотивите на държавния обвинител, довели до прекратяване на наказателното производство по делото, касателно приетото, че липсва възбудено и поддържано заблуждение у свидетеля Д.. В мотивите си първият съд е посочил, че правният извод на държавния обвинител за недоказаност не кореспондира със събраните до момента доказателства, сочещи за съпричастност на свидетеля Я. И. към авторството на деянието, а от друга страна събраните доказателства дават повод за събиране на нови доказателства, чрез които да се подложи на проверка съобщеното от свидетеля Д. и свидетеля И.. Първоинстанционният съд сочи, че прокурорът е акцентирал единствено върху незначителните противоречия между показанията на свидетеля Д. и съпругата му, а е игнорирал обилния доказателствен материал в подкрепа на изложеното от свидетеля Д.. Първият съд е посочил също така, че необосновано прокурорът е възприел тезата на свидетеля И., базираща се на твърдения за осъществен ремонт на покрив на къща в кв. Симеоново и кв. Малинова долина, собственост на пострадалия, за който ремонт пострадалият му дължал пари, както и на заявеното от свидетеля И. незнание за строеж на къща в гр. Банкя, за което отрича да е поемал ангажимент. На следващо място, първият съд е констатирал, че прокурорът е игнорирал обстоятелството, че огромна част от платените от Д. суми на И. са преведени по банков път, което е видно от банковите извлечения, в които е посочено основанието за извършване на преводите, както е игнорирана и приложената разпечатка от „Вайбър“ кореспонденцията между Д. и И.. Намира за житейски необосновано твърдяното от свидетеля И. обстоятелство, че сумата от 104 718 лева е била предназначена за ремонт на покрив. При това положение и за разкриване на обективната истина, първият съд е счел, че е налице основание за разкриване на банковата тайна по отношение на сметките, притежавани от свидетеля Я.

И., с оглед необходимостта от изготвяне на банково-счетоводна експертиза, която да посочи по дати, през инкриминирания период, дали са постъпвали суми по банковите сметки на Я. И. и дали тези суми са постъпвали чрез извършен от банкови сметки на Н. Д. превод; какъв е размерът на преведените от банковите сметки на Н. Д. по банковите сметки на Я. И. суми; какво е основанието за извършване на преводите; извършил ли е Я. И. разпореждане с така постъпилите по неговите банкови сметки суми и ако е осъществено 4 разпореждане, то дали тези суми са осчетоводявани по някакъв начин от дружествата, управлявани от И.. Освен това, контролираният съд е приел, че държавното обвинение не е осъществило пълна проверка на данните, съдържащи се в електронните пощенски кутии, чрез които пострадалият Д. е кореспондирал с неизвестни лица по повод на недвижимия си имот находящ се в с.Банкя, които са му били предоставени от свидетеля Я. И., в която връзка от „М..БГ“ не е изискана справка по отношение на електронна пощенска кутия e.popova 1951 @mail.bg, за която е приложена по делото кореспонденция между пострадалия Д. и лице, представящо се за „техническия ръководител Е.П.“ по повод имота в гр.Банкя. На база писмото от „Н.И.“ ЕАД и по реда на чл. 159а НПК, според първия съд, следва да се събере информация относно IP адресите, от които са осъществени първоначалните регистрации на двете пощенски кутии [email protected] и [email protected], както и да се провери дали е налице съвпадение между IP адресите, от които са осъществени първоначалните регистрации на общо трите пощенски кутии, независимо, че за една от които е безспорно установено, че е активна и се поддържа от свидетеля Я. И. - [email protected]. При така изложените съображения, контролирания съд е стигнал до извода, на база резултатите от банковосчетоводната експертиза и допълнителните справки от „Н.И.“ ЕАД и „М..БГ“ ЕАД би могла да се прецени от държавното обвинение необходимостта от допълнително събиране на гласни доказателствени средства или писмени доказателства и съответно да се прецизира правния извод за наличие на извършено престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 НК, както и за неговото авторство.