Решение № 248 от 21.05.2018, Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер

21.05.2018г., град Дупница

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница състав

08.05.

2018 на Година

Мирослав Саневски

В открито заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Сашка Вукадинова

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от гражданско

2360

2017 дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:

„Топлофикация

София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23Б, представлявано от изпълнителния директор Сашо Чакалски, чрез пълномощника юрисконсулт Д.Т., е предявило срещу Л.Н.Г., ЕГН ********** и И.Л.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството си на собственици на топлоснабден имот-апартамент 40, находящ се в гр. София, ж.к.

„Люлин“, бл. 020, вх. Б, ет. 6, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), с абонатен № 166338.

Същите са ползвали доставяна от дружеството-ищец в посочения топлоснабден имот топлинна енергия в периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., която не са заплатили.

Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ат. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к “Дневник” на 14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г.; и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикуване във в-к „24 часа” и в-к „19 минути” в сила от 14.03.2014 г. В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 32, ал. 1 /чл ЗЗ от ОУ-02/03.02.2014/ е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява, в случай че клиента изпадне в забава, т.е след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпадали в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Нелбо инженеринг” ООД. Съгласно чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “Нелбо инженеринг” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04,2007г.).

Поради неплащане на дължимите суми за доставка на топлинна енергия, на 30.06.2017г. дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми. По образуваното ч.гр.д.№ 1727/2017г. по описа на РС-Дупница била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.08.2017г., срещу която ответниците са възразили в срок. С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че същите му дължат солидарно сума в общ размер на 1401.65 лв., от които: 1223.07 лв.-главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и 149.27 лв.-законна лихва за забава от 15.09.2015г. до 16.06.2017г., както и сума за дялово разпределение в размер на 29.31 лв., от които: 24.58 лв.-главница и 4.73 лв.-лихва, ведно със законната лихва от 30.06.2017г.-датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане. Ищецът претендира и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответниците, чрез пълномощника им адв. В.К. ***, с който се изразява становище за частична недопустимост и пълна неоснователност на предявения иск. Ответниците твърдят, че предявеният иск е частично недопустим, понеже между същите страни е висящо гр.д.№ 42948/2016г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, с предмет дължими суми за топлинна енергия за периода от м. май 2012г. до м. април 2015г.

Оспорват наличието на облигационни отношения между тях и ищеца по повод доставка на топлинна енергия, както и качеството си на собственици на топлоснабдявания имот. Оспорват твърдението, че „Нелбо инженеринг“ ООД е извършвало отчет и разпределение на топлинна енергия за имота през процесния период. Оспорват предявения иск и по размер. Твърдят, че не са били уведомявани за размера на начислените изравнителни сметки. Освен всичко друго, твърдят, че към 2003г., когато са били собственици на имота, топлоподаването е било спряно, радиаторите-откачени, а тръбите-затапени, поради което, докато са били собственици на имота, не са ползвали подгряване на вода и топлоенергия. Излагат подробни съображения за неоснователност на иска. Претендират разноски.

Ищецът е направил искане по чл. 219 от ГПК за привличане като трето лице-помагач на „Нелбо инженеринг“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тинтява“ № 15-17. С определение, постановено в закрито заседание на 07.03.2018г., съдът е конституирал като трето-лице помагач на страна на ищеца посоченото дружество.

Третото лице-помагач изразява становище, че сметките за потребено количество топлинна енергия за отопление и топла вода в апартамент 40 на адрес: ж.к. „Люлин“, бл. 20, вх. Б, собсгвсност на абонат И.Г. за периода от месец май 2014г. до месец април 2016г. са определени съгласно правилата, залегнали в действащите към съответните моменти законови нормативи. В апартамента има едно присъединено отоплително тяло-щранг-лира, находяща се в банята. Ответникът е потребител и на топла вода, но в жилището липсва надлежно узаконен водомер. Абонатът е консуматор на количеството топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация; количеството топлинна енергия, отдадено от щранг-лирата и количеството топлинна енергия, необходимо за подгряване на изразходените кубически метра топла вода. Количеството топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация и разхода от щранг-лирата се определят по емпиричен път, съгласно изискванията в законовите нормативи, действащи към съответните моменти. При направата на изравнителна сметка на абонатната станция за съответните отчетни подпериоди, включени в процесния, делът за топла вода е изчислен съгласно ал.2, чл. 69 от Наредба 16-334 за топло снабдяване на база брой потребители.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е представил и съдът е приел като доказателство по делото уведомително писмо № ОИ-30-189/1/16.07.2013г. от Столична община, район „Люлин“ до “Топлофикация София” ЕАД, в т.5 на което е посочено, че с договор за покупко-продажба от 08.12.2003г., издаден въз основа на Заповед № ДИ-03-109/2003г., ап. 40, находящ се в ж.к. „Люлин“, блок 20, вх. Б, ет. 6, е продаден на И.Л.Г. и Л.Н.Г..

Представен е от ищеца и протокол от 12.09.2002 г. за проведено на посочената дата Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „Люлин", бл. 20, вх. Б, на което било взето решение да се премине към индивидуално разпределение на топлинната енергия /топлинно счетоводство/, като услугата се възложи на "Нелбо инжинеринг" ООД. Към този протокол е приложен списък на етажни собственици, в който са посочени данните на И.Л.Г. като титуляр на аб.№ 166338.

Приложен е и сключен на 03.10.2002 г. договор между етажните собственици на процесната сграда, от една страна, наречени в договора "възложител" и "Нелбо инжинеринг"

ООД, от друга страна, наречено в договора "изпълнител", по който изпълнителят поел задължение да достави и монтира индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили, както и да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост.

Представен е и сключен на 06.11.2007г. договор между ищеца и "Нелбо инжинеринг" ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост в гр. София.

В заключението си вещото лице по допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза сочи, че е извършило проверка в счетоводството на ищеца, при която установило липса на плащания за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г. на абонат № 166338 на адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, блок 20, вх. Б, ет. 6, ап.40.

Сумите по издадените фактури за топлинна енергия за процесния период възлизат на 1223.07 лв.; обезщетението за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода 15.06.2015г. до 16.06.2016г. възлиза общо на 149.56 лева. Размерът на дължимата сума за извършената услуга дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период е 29.31 лв.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно - техническа експертиза, прието от съда като компетентно и пълно, се установява, че количествата топлинна енергия са определяни правилно, съобразно методологията на Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването. Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия съответно начислените суми, са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. Изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата ежажна собственост, като преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти и са предавани на представител на етажната собственост в срок. Вещото лице сочи още, че през процесния период топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни.