Решение № 141 от 03.08.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Ямбол, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Василев при участието на секретаря М. като разгледа докладваното от Георги Д. Василев Административно наказателно дело № 20262330200337 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалба на Л. С. Е. от гр. Я. против наказателно постановление /НП/№ .... г. на началник на Група към ОД на МВР-Я. при Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушаване на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 € /100 лв./.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично в с.з., но чрез адвоката си пледира НП като незаконосъобразно от материалноправна страна да бъде отменено. Претендират се разноските по делото.

Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез представителя си пледира НП като законосъобразно да бъде потвърдено с присъждане на разноските за участието на юрисконсулт, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 02.03.2026 г. на жалбоподателя е съставен АУАН от св. В. С. полицейски служител при РУ-Я.-, затова че на 05.02.2026 г., около 10,17 ч., като собственик е паркирала личния си автомобил „Волво В 50“ с рег. № ...., 1 на по-малко от 5 м от кръстовището на ул. ...., след като отказва да приеме санкционирането с глоба по фиш Серия .... г. Очевидец на нарушението бил и полицай Т. - колегата на актосъставителя -, който бил на смяна със св. В.С..

Св. В.С. е съставила АУАН за извършеното нарушение на ЗДвП, т.к. съставения фиш бил оспорван от жалбоподателя, който е неправоспособен шофьор и не е подал декларация по чл.188 от ЗДвП, и не е посочил кой е управлявал процесното МПС. След като съставил АУАН, св. В.С. връчила акта на жалбоподателя, който го подписал и получил, отбелязвайки, че има възражения по акта, без да изложи такива.

На 19.03.2026 г. началникът на Група към ОД на МВР-Я. Сектор „ПП“ изготвил НП, с което наложил на жалбоподателя горепосоченото административно наказание.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетеля-полицай, който добросъвестно е изпълнявал служебните си задължения, като не са налице данни същият да е заинтересован пряко или косвено от изхода на делото, поради това, че е имал лоши отношения с жалбоподателя, негови близки или да е заинтересован поради други причини. Показанията са логични, последователни и непротиворечиви, изцяло кореспондиращи с писмените доказателства по делото - АУАН, НП, справки от Сектор КАТ при ОД на МВРЯ., известия за доставяне и фотоснимка на мястото на нарушението – приети и прочетени от съда на основание чл.283 и предявени на страните и на свидетеля по чл.284 от НПК.

От така установената фактическа обстановка сьдьт прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право да обжалва НП. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:

АУАН и НП са законосъобразно издадени, съгласно императивните разпоредби на ЗАНН.

В случая точно и ясно е формулирано административното нарушение от фактическа страна, като време, място и начин на извършване и обстоятелства, 2 при които е осъществено нарушението, след като собственикът на л.а. не е посочил в нарочна декларация по чл.188 от ЗДвП, на кого е предоставил за управление л.а. към деня на извършване на нарушението, което води до яснота между фактическото формулиране и юридическото формулиране на административното нарушение. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила и не може да се приеме, че е налице съществено ограничаване на правото на защита на жалбоподателя към момента на образуване на административнонаказателното производство и към момента на налагане на административното наказание.

При анализа на гласните, писмените и вещественото доказателствено средство/фотоснимка на процесния автомобил/, поотделно и в тяхната съвкупност се установи, че действително на процесния ден, посочен в АУАН и в НП, процесният автомобил е бил паркиран на по-малко от 5 м от визираното кръстовище. Това е видно от споменатата фотоснимка по делото, изготвена още при съставянето на фиша, който по-късно е бил оспорен от жалбоподателя. В своята пледоария процесуалният представител на жалбоподателя правилно отбелязва, че на снимката не се вижда регистрационния номер на автомобила, но никъде в пледоарията си той не оспорва, че колата на снимката не е автомобила на жалбоподателя и това няма как да бъде сторено, защото в противен случай АУАН щеше да бъде съставен на друго лице, а не на жалбоподателя, който е оспорвал фиша. В тази връзка, съдът дава вяра на показанията на св. В. С., че на снимката е именно л.а.

„Волво В 50“ с рег. № ...., т.к. от справката на Сектор „ПП“ при ОД на МВРЯ.е видно, че именно този автомобил е със собственик Л. Е./жалбоподател по делото/, който е оспорвал издадения му фиш. Не е нужно да има измерване на разстоянието от 5 м, т.к. такова нормативно изискване няма в ЗДвП, а и от самата снимка е видно, че разстоянието от пешеходната пътека до автомобила е по-малко от 2 м. В тази смисъл, категорично е установено, че автомобилът е паркиран в нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП от непосочено по делото лице, за нарушението, на която материална разпоредба отговорност по чл.188 от ЗДвП носи собственика, ако не посочи водача на МПС. Правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП и е наложено абслютно определеното по закон наказание „глоба“ в размер на 100 лв. или 51,13 €, като според спецификата на процесния казус, и най-вече изхождайки от 3 натовареността на процесното кръстовище не може да се приеме, че е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При така установените факти, съдът изцяло споделя доводите на представителя на наказващия орган относно обективната и субективна страна на нарушението и искането НП като законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено, а отхвърля аргументацията на процесуалния представител на жалбоподателя, че АУАН и НП са незаконосъобразни от процесуална и материалноправна страна.

При този изход на делото НП като законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбоподателя дължи заплащането на разноските на наказващия орган за участието на юрисконсулт при разглеждане на делото от съда, съгласно разпоредбите на чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПП/ в размер на 61,36 €/120 лв./.

Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 и ал.2, т.5 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП, сьдьт

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № .... г. на Началник на Група към ОД на МВР-Я. при Сектор „Пътна полиция“, с което на Л. С. Е. от гр.Я., ЕГН: **********, за нарушаване на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, и чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 € /100 лв./.

ОСЪЖДА Л. С. Е. от гр.Я., ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВРЯ. направените по делото разноски в размер на 61,36 €/120 лв./ .

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Я. в 14дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 4