Определение № 1297 от 22.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1297 гр. Благоевград, 21.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200501114 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е пред съда въззивна жалба от „А-СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 101019435, със седалище и адрес на управление: с. Абланица, Община Хаджидимово, обл. Благоевград, ул. „Елин Пелин“, № 5, представлявано от управителя В. Н. А., чрез пълномощника адв. А. Н., срещу Решение № 96/29.04.2024г., постановено по гр.д. № 157/2023г. по описа на РС Гоце Делчев, с което са уважени предявените искове по чл. 200 от КТ, като съдът е осъдил „А-СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 101019435, да заплати на Ф. С. Г., ЕГН **********, сумата 130 000лв.; на И. Х.

Г., ЕГН ********** сумата 130 000лв. и на И. Х. Г., ЕГН **********, сумата 130 000лв., съставляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Х. Ф. Г., починал на ***г., вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва върху върху присъдените главници, считано от датата на увреждането- ***г. до окончателното им изплащане.

Навадени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и като постановено в нарушение на процесуалните правила.

Основното оплакване е свързано с наведеното от ответника пред първоинстанционния съд възражение за приложението на разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от КТ, досежно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се оспорват изводите на състава на районния съд за това че по делото е останало недоказано съпричиняване за настъпване на трудовата злополука, поради допусната груба небрежност.

Оспорва се като необоснован извода на първоинстанционния съд, изложен в мотивите към обжалваното съдебно решение, че не е налице съпричиняване. Поддържа се, че с приетата по 1 делото комплексна експертиза са описани грешките допуснати от работниците, като в това се изразява тяхното съпричиняване. Сочи се от въззивната страна, че вещите лица в експертизата си пред първоинстанционния съд са посочили, че е следвало да се извършат допълнителни мероприятия с цел недопускане на преовлажняване на изкопа и/или допълнително укрепване, освен предвиденото по проект. Вещите лица не уточняват какви допълнителни мероприятия са били длъжни да се направят и какво допълнително укрепване, както и на базата на каква нормативна база. Самите вещи лица твърдят, че проекта е изпълнен в пълно съответствие с нормативната база по частта ВиК, с изключение на някои обстоятелства извън одобрения проект и влязло в сила разрешение за строеж- които не са взети подвнимание от работниците и машиниста.

Развиват се съображения с жалбата, че в конкретния случай са използвани елементи с размери 3,40/2,40/1,16- 1,20м./ от ляво и от дясно на изкопа. Това разстояние е променливо и функция от ширината на изкопа и технологичната нужда/представляват част от дневния план на СМР/. Работната зона при този елемент е 3,10м. Един брой от този елемент е бил положен в изкопа по време на произшествието. Един брой от втория елемент е бил до изкопа, с който е трябвало да се завършат крепежните дейности е с размери 3,40/ 1,60/ 1,161,20 м. и този модул е трябвало да се монтира на нивото на терена. И двата модула са окомплектовани с вериги за извършване на монтажа им. Теглото им не е предполагало носене на ръка- големия модул е с тегло 1 300 кг, а малкия 830кг. Направляването на тези модули става единствено с помощни въжета, летва и др начини, но категорично не и с багер, влизане на работници в изкопа и направляване с ръка- преди укрепването на изкопа да е напълно завършило.

Сочи се с въззивната жалба, че с крепежен елемент, който захваща модулите само от горе и от нивото на терена, се извършва такелажа и технологичното му поставяне. От снимковия материал е видно, че крепежните елементи на такелажната монтажна верига на модул и от начина на монтиране на веригата се е установило , че при монтажа на веригата се е използвал само един съединителен елемент / шегел / с цел опростена работа. Този елемент се монтира и демонтира от един човек - работник с лични предпазни средства. Оформеният свързващ елемент, заедно с халката, която се закача на кофата на багера, който е бил в непосредствена близост до процесният изкоп се привързват с направляващо/подсигуряващо/ въже с дебелина 1,00- 1,50см. С помощно подсигуряващо въже възелът, където демонтажа може да бъде повдигнат или преместен на удобно място за демонтажната дейност, освободена от такелаж . При разговор с работници /не е ясно кои и къде е проведен и от кого/и практическия анализ ВЛ- изложени са доводи с експертизата- „ които ни демонстрират ежедневно- начина на монтажа на веригата се казва, че демонтажа се извършва най- често от едно лице , намиращо се в кофата на багера, като /възела/ на снимката се повдига максимално високо от друг работник посредством осигурително въже.

И накрая след демонтажа на следващия елемент, веригата се изтегля от багера.

Дадено е заключение, че демонтажа може да се извърши и от стълба, стабилно укрепена, като демонтажната връзка се повдига максимално високо /височината на повдигане е 2 функция на дължината на веригата и на осигурителното въже/. Както и че връзката може да се демонтира, ако посредством се слезе на горния ръб на първичния укрепващ елемент. И връзката шекела, може да се демонтира и след влизане в изкопа, като тогава демонтажната връзка е между укрепващите 13 платна. Сочи се, че последните два упоменати начина водят до огромен риск за здравето и живота на демонтиращия работник осъществяващ такелажа на модула.

Сочи се с въззивната жалба, че на мястото на трудовата злополука има инвентарни стълби, които са подробно описани в протокола за оглед на местопроизшествие. Но ВЛ заявяват, че няма данни за ползвани инвентарни средства и стълби за пряк достъп до 4,5- 5, 0 м., което също е грешка допусната от работниците.

Развити са съображения с въззивната жалба, че всички необходими средства за правилно извършване на изкопа и укрепването му са били доставени от работодателя и е бил извършен инструктаж- как правилно да се направи и укрепи изкопа. За демонтаж на веригата спускаща укрепващи елементи е забранено влизането в изкопа.

Също така от снимковия свидетелски материал е видно, че са извършени механизиран и ръчен изкопи и депонирани земни маси. Имало е движение на машини- комбиниран багер и самосвали в обекта. Комбиниран багер кс тежи 10-12т., в зависимост от вида и възможните СМР. Въпросния багер по време на вредоностното събитие експертизта приема , че тежи 10т., като поддържа се с жалбата че същият има пряко отношение към произшествието.

Камионите тип самосвал нямат отношение. Изкопната земна маса се събира и натоварва на камион-една част е била извозена , друга част е била депонирана и трета част сложена непосредствено в конкретния дневен участък в изкопа, където е настъпил инцидента.

Сочи се от вещите лица в заключението, че срутването на изкопа е настъпило от северозапад около 2-3м. Срутването е станало от преовлажняване на почвата. Вещите лица изказват предположение, че може би прекалено дълбокия изкоп и неправилно укрепване, също е възможно да предизвика срутване. Самите ВЛ не са категорични от какво е предизвикано срутването. В експертизата се сочи- „ имам дани, както следва: работодателя е спазил изискванията на проекта по организация и управление на строителство от плана по безопасност и здраве и е създал мероприятия за организация по осигуряване на безопасна защита при работа. Работното звено от работници, не е спазило условията за безопасност.

Строителя и работодателя е раздал работно и предпазно облекло на работниците. Извършил е начален инструктаж при постъпъпване на работа. Извършвал е периодичен и ежедневен инструктаж, като в деня на произшествието е проведен инструктаж. Работниците са навлезли в неукрепен изкоп с дълбочина 1,40 м., по време на укрепването, потърпевшите работници не са използвали правилно направляването на модулите с помощни въжета, летва или друг безопасен начин.

Преди цялостното завърщване на укрепването на изкопа е забранено да се влиза в необезопасен изкоп. Не е правилно да се направляват ръчно укрепителните модули, с които е трябвало да се извършват крепежните дейности. По време на произшевствието пострадалите работници са били в изкопа в площ около 4м 2, поради което е било невъзможно от 3 техническа гледна точка да се извърши успешно и безопасно укрепване. Не са допуснати грешки при проектиране и изпълнение на изкопните дейности. Работниците не е следвало да слизат и извършват работа в необезопасен изкоп. Работниците на своя глава с разрез указанията на ръководителя и в разрез проведния инструктаж тръгват да правят и укрепват изкопа и това води до фаталния край.

Поддържа се с въззивната жалба, че произшествието е станало по време на извършването и укрепването на изкопа, няма как техническият ръководител да приеме готовият изкоп в предвид, че събитието се случва по същото време- докато се прави изкопа, успоредно с това се и укрепва.

Поддържа се от жалбоподателя, чрез неговия пълномощник, че видно от приетата комплексна експертиза, произшествието е настъпило по вина на пострадалите, които не са спазили технологичните изисквания за извършване и укрепване, нарушили са инструкциите за безопасни условия на труд, нарушили са технологичната дисциплина, също и всички правила с които са запознати по време на всички инструктажи. Не са използвали лични предпазни средства, не са използвали и монтирали правилно крепежните елементи, не са използвали доставените стълби. Работниците не е следвало да слизат и извършват работа в необезопасен изкоп.

Развити са съжбражения от въззивната страна, че методиката за извършване на изкопни дейности на процесния обект и изкоп е съгласно изискванията за безопасни условия на труд, както следва: Работниците, на които се прави задължителен сутрешен развод с поставяне на задачи, влизат в обекта инструктирани. Направен им е начален инструктаж при започване на работа в дружеството.Проведен е и периодичен инструктаж до всяко 1-6 число в дружеството. Инструктирания работник сам изписва трите си имена за това че е инструктиран. Проведен е и извънреден инструктаж от ръководителя.

Поддържа се с въззивната жалба че причината за смъртта на Х. е идентична с тази на Ю.. По всяка вероятност Х. е бил на малко по горно ниво на изкопа. Нещо се случва с Ю., при което Х. слязъл да помага и подкрепя в дейността или здравето Ю.. Тогава двамата са затрупани с 8куб.м маси, обрушени от едната страна на изкопа, като върху тях е имало земни маси с височина 1,8-2,0м. с различен физикохимичен състав.

Изложеното дава основание на дружеството въззивник да поддържа чрез пълномощника си по делото, че са налице причинно следствени връзки както следва: влизане в необезопасен изкоп и неспазване на технологична дисциплина. Потърпевшите работници не са имали на телата си предпазни колани, не са били оборудвани с въжета и други предпазни средства , които са им били предоставени от работодателя.

Излагат се доводи че вещите лица, не са взели предвид най- важното нещо- събитието се е случило по време на извършване едновременно на изкопни дейности и тяхното укрепване.

Всичко е случило за много кратко време и допуснатите грешки са плод на неправилни преценки и действия на пострадалите работници. Поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката. Грубата небрежност на работниците е довела до 4 вредоносният резултат. Те са били наясно, че нарушаването на безопасните условия на труд, могат да доведат до вредоносен резултат. Работниците знаейки правилата за безопасност са ги нарушили и са проявили груба небрежност. Грубата небрежност е тежко нарушение на дължимата грижа при положение , че пострадалия е могъл да я съблюдава в конкретната обстановка, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне .Такова поведени е правно укоримо защото пострадалия е бил длъжен да избегне злополуката. Именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да бъде неговото участие в нейното обезщетяване. Когато пострадалия е проявил груба небрежност водеща до съпричиняване е прието, че небрежността ще е груба когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредни последици, но е мислел да ги предотврати.В конкретният случай е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането имал е подчертано субективно отношение.

Разпечатката съдържа 32 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/865e58a4-aa8f-4fd8-a38f-19881fcec6f6