Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 665 от 23.02.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 13536/2024
Вид
Решение № 665
Подписан
23.02.2026
В сила
21.03.2026
Състав
Любомир Нинов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5, ал.1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110113536 по описа за 2024 година

Ищцата Н. М. Д. твърди, че с ответника Б. М. Д. са съсобственици на недвижим имот в гр.Варна, като тя е негова сестра, а двамата са наследници по закон на родителите си В. Т. Д. п.14.02.2019г. и М. Б.ов Д. п.11.05.2013г.

Твърди се, че по силата на договор за продажба на недвижим държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти с peг.№9427/11.11.1987г. наследодателите на страните са закупили АПАРТАМЕНТ, състоящ се от дневна с кухненска ниша, 2 /две/ стаи, баня-тоалетна, коридор, балкон и 2 /две/ изби със застроена площ от 67,12 /шестдесет и седем цяло и дванадесет десети/кв.м., с прилежащо избено/таванско помещение/ с полезна площ от 4,53 /четири цяло и петдесет и три стотни кв.м. и 3,56 /три цяло и петдесет и шест стотни/кв.м., 1,9304% / едно цяло девет хиляди триста и четири десетохилядни процента/ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, находящо се в гр.Варна, обл. Варна, ул.„В.Б.", №**, вх.*, ет.*, ап.*, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2554.*** /***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК в сграда с идентификатор № 10135.2554.*** с адрес гр.Варна, обл.Варна, район „Приморски", ул.„Е.Г." №**, вх.*, ет.*, ап.*;

Предназначение: Жилищна сграда - многофамилна разположена в поземлен имат с идентификатор 10135.2554.***; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент-в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.2554.***.1, 10135.2554.***.3, под обекта: няма; над обекта:

10135.2554.***.5, стар идентификатор: няма. Твърди, че съсобствеността е 1 възникнала по силата на приемане на наследство по закон от родителите на страните. Ищцата сочи, че не живее в Р България повече от 10 /десет/ години, поради което и не е ползва имота, но плаща дължимите за него данъци и такси. През лятото на 2023г. при завръщането си за кратко в Р България пожелала да ползва бащиното си жилище, но брат й отказал да я допусне до имота. През месец декември ищцата изпратила до брат си покана, с която го приканвала, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, считано от 01.01.2024г., да и заплаща обезщетение за еднолично ползването на съсобствения имот описан по-горе в размер от по 400/четиристотин/лв. месечно, както и такова възлизащо в общ размер на 17 400лв. за периода 01.03.2019г. - 31.12.2023г.

Твърди се, че съсобствениците на имота не могат да се поделят доброволно, поради което се моли съда да постанови решение, с което да допусне да се извърши делба на посочения имот, като по същество на спора заявява, че желае делбата да се допусне при квоти от по 1/2ид.ч. за всеки от съделителите.

Ответната страна по реда на чл.131 от ГПК е подала възражение, в което сочи, че не оспорва факта на съсобственост върху имота, както и че ищцата не пребивава повече от 10/десет/г. на територията на Република Българи, но твърди, че същата не е полагала грижа на добър стопанин повече от 10 години, като това се е извършвало единствено и само от ответника в настоящото производство и починалата В. Т. Д.. Преди кончината на баща им М. Б.ов Д., който е боледувал от цироза на черен дроб в продължение на 5 години, единствено Б. Д. е полагал грижи за баща си заедно с майка си (В. Д.).

Н. Б.ова е била извън пределите на България още преди кончината на М. Б.ов.

След кончината на М. Б.ов, вдовицата В. Д. е диагностицирана с хипертония и диабет тип 2 в продължение на 6 години до кончината си. Отново основната и единствена грижа за нея е полагал само Б. Д. (ответника). Много пъти ответникът е молил ищцата да им помага финансово, т.к. икономическото положение е било силно затруднено, но тя винаги отказвала. Отказът й се основавал на факта, че той е в България и е длъжен да се грижи за майка си, а ищцата вече имала собствено семейство в Англия. Той нямал собствено семейство и това го задължавало да се грижи за майка си. Ответникът не оспорва, че е отказал да допусне ищцата до жилището, след като тя многократно е отказвала да помага за грижите към родителите им. След кончината на баща им, отношенията им са се променили, т.к. ищцата категорично е заявила, че той е длъжен да се грижи за майка си самостоятелно. Твърди, че в негова полза е изтекла 10 годишна придобивна давност, която е започнала да тече след датата на кончината на М. Д., от когато е възникнала съсобствеността. Оспорва твърдението на ищцата, че е плащала данъци за имота, т.к. същата не е заплащала данъци срещу нея е било образувано изпълнително производство, като цялото задължение е заплатено от Б. Д..

Съдът намира, че предявените искове намират правното си основание в чл.34 от ЗС.

За доказване собствеността върху процесните имоти са представени копие от договор за продажба на жилищен имот по реда на наредбата за държавните имоти сключен на 11.11.1987г. по силата на който М. Б.ов Д. и В.

Т. Д. закупуват апартамент находящ се в гр.Варна, ул.“В.Б.“ №**, вх.*, ет.*, 2 ап.*, като съгласно представените удостоверения за наследници купувачите са починали съответно М.Д. на 11.05.2013г. оставяйки за наследници страните по делото и съпругата си В.Д., което от своя страна е починала на 14.02.2019г. и е оставила за наследници също страните по делото, които са деца на починалите съпрузи.

Настоящият състав намира, че за страните по делото по силата на чл.5, ал.1 от ЗН е възникнала съсобственост върху посоченият имот при равни квоти от по 1/2ид.ч.

Съставът намира, за напълно несъстоятелни твърденията на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност поради следните причини:

Видно е от представените доказателства, че общата за страните наследодателка В. Т.Д. е починала на 14.02.2019г., като при това положение към момента на сезиране на съда с настоящата искова молба не са били изтекли 10 години, а от събраните по делото свидетелски показания се установява, че тя е живяла в имота за едно с ответника. При това положение не съществува възможност той да е владял имота, като свой докато в него е живял друг съсобственик.

Друга също толкова важна пречка за изтичането на придобивна давност в полза на ответника е тълкуването на чл.69 от ЗС дадено с ТР № 1/2012г. гр.София, от 6 август 2012г. на ОСГК на ВКС, съгласно което презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяване. Същото решение изрично посочва, че когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Настоящият случай е точно такъв, ответникът е установил владението си върху процесния имот докато в него са живели, както ищцата така и трето лице което към момента на установяване на владението също е било съсобственик. Събраните свидетелски показания в хода на делото за извършвани текущи разходи по имота от страна на ответника не представляват действия, с които се обективира спрямо останалите съсобственици намерението на ответника да владее техните идеални части за себе си. Това е така защото заплащането на месечни такси за общи части на сградата и заплащането на ремонти по имота не могат да представляват еднозначно изявление за намерение имота да се владее за себе си. Тези разходи представляват тежест на обща вещ, като съсобственикът извършил ги еднолично и за своя сметка може да търси припадащата се стойност от другите съсобственици по общия исков ред предвиден в ЗЗД или по пътя на претенция по сметки.

Воден от изложеното съставът намира, че по делото се е доказало наличието на възникнала за страните съсобственост в имота посочен по-горе при квоти от по 1/2ид.ч. за всеки от тях.

Следва да се има предвид, че посочването на входа в който е апартамента, като вх.1 в договора от 11.11.1987г., а във всички останали документи като вх.А, се разглежда от състава като техническа грешка допусната при изготвянето на договора за продажба и няма значение относно установяването на собствеността върху имота.

3

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следният недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ, състоящ се от дневна с кухненска ниша, 2 /две/ стаи, баня-тоалетна, коридор, балкон и 2 /две/ изби със застроена площ от 67,12/шестдесет и седем цяло и дванадесет десети/кв.м., с прилежащо избено/таванско помещение/ с полезна площ от 4,53/четири цяло и петдесет и три стотни кв.м. и 3,56/три цяло и петдесет и шест стотни/кв.м., 1,9304%/едно цяло девет хиляди триста и четири десетохилядни процента/ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, находящо се в гр.Варна, обл. Варна, ул.„В.Б.", №**, вх.*, ет.*, ап.*, представляващо самостоятелен обект с идентификатор 10135.2554.*** /***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изп.директор на АГКК с адрес на имота: гр.Варна, обл.Варна, район „Приморски", ул.„Е.Г." №**, вх.*, ет.*, ап.*, в сграда с идентификатор 10135.2554.***;

Предназначение: Жилищна сграда - многофамилна; сградата е разположена в поземлен имат с идентификатор 10135.2554.***; Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент-в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.2554.***.1, 10135.2554.***.3, под обекта: няма; над обекта: 10135.2554.***.5, стар идентификатор: няма, при следните квоти:

1/2ид.ч. за Н. М. Д. ЕГН********** от гр.Варна, ул.“Е.Г.“ №**, вх.*, ет.*, ап.* и

1/2ид.ч. за Б. М. Д. ЕГН********** от гр.Варна, ул.“Е.Г.“ №**, вх.*, ет.*, ап.*, на осн. чл.34 от ЗС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4