Решение № 211 от 01.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Варна, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.ка Д. Дрингова

Членове:

Ирена Н. Петкова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от И.ка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100501143 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 261355/17.03.2023г. на Г. И. Г., ЕГН ********** от гр. С., ж.к. М. ***, чрез процесуалния му представител адв. М. П., срещу решение № 260015 от 23.02.2023г., постановено по гр. дело № 2061/2021г. на Варненския районен съд, L-ти състав, в частта, с която е прието, че принадлежащите към делбения имот, представляващ сграда с идентификатор ***, идеални части от общите части са в размер на ½.

Въззивникът намира решението в обжалваната част за незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с доказателствата по делото. Позовава се на договор за разпределение на етажната собственост, съгласно който наследодателите на страните са заплатили 47% от окончателната стойност на сградата. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че цитираният договор не удостоверява прилежащите към всеки обект ид.ч. от общите части на сградата, а определя процентът от сумата, дължим от всеки учредител. Сочи, че в некредитираното от районния съд заключение по СТЕ процентите ид. части от общите части, прилежащи към всеки обект в сградата, са с минимални разлики от тези в договора за разпределение на етажната собственост от 1959г. Отправеното искане е да се отмени решението в обжалваната му част и да се допусне до делба на 47% ид.ч. от общите части на сградата. Претендират се и 1 направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата – А.-Р. И. М., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата предявява насрещна въззивна жалба вх. № 262102/25.04.2023г. срещу решение № 260015 от 23.02.2023г., постановено по гр. дело № 2061/2021г. на Варненския районен съд, L-ти състав, в частта, с която е допуснат до делба между страните по делото офис с идентификатор ***.10, намиращ се на трети етаж от сградата, състоящ се от офис, килер, коридор със застроена площ от 21.40 кв.м, при общо ползване на санитарно помещение-тоалет.

В насрещната въззивна жалба се поддържа становището, че процесното помещение на таванския етаж на сградата представлява таванска стая – прилежащо складово помещение към допуснатото до делба жилище с идентификатор ***.2. Оспорва се законосъобразността на издаденото разрешение за строеж № 154/07.10.1993г. Сочи, че подобно преустройство изисква съгласието на останалите етажни собственици, каквото не е давано.

Оспорва като незаконосъобразен и необоснован извода на съда, че процесната таванска стая представлява самостоятелен обект, който подлежи на делба.

Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за допускане до делба на описаното таванска стая като неразделна част – складова част от допуснатото до делба жилище.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Г. И. Г., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията в насрещната въззивна жалба срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решениетов обжалваната част.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството по гр. дело № 2061/2021г. на ВРС е образувано по предявен от А.-Р. И. М. срещу Г. И. Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следните недвижими имоти:

Жилище-партерен етаж от двуетажна жилищна сграда с адм.адрес гр.

Варна, ул. В. ***, с идентификатор ***.2, състоящо се от три стаи, кухня, хол, килер, два санитарни възела /баня-тоалет/ със застроена площ от 128 кв.м, ведно с прилежащите му две избени помещения със застроена площ общо от 18 кв.м.: едно по-малко към ул. „В." изложение север-изток и едно по-голямо към двора, изложение юг, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- няма, под обекта- няма, над обекта: ***.5 и ***.6, както и прилежащото му таванско помещение на таванския етаж, ½ ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор *** и ½ ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, при квоти по ½ ид.ч. от описаните имоти за всеки от съделителите;

С отговора на исковата молба е поискано от ответника допускане на 2 делба и на офис с идентификатор ***.10, намиращ се на трети етаж от сградата, състоящ се от офис, килер, коридор със застроена площ от 21.40 кв.м, при общо ползване на санитарно помещение-тоалет; както и 47% идеални части от общите части на сградата с идентификатор *** и ½ ид.ч. от поземления имот, в който сградата е построена с идентификатор ***, при квоти по ½ ид.ч. от описаните имоти за всеки от съделителите.

В исковата молба се излага, че с нот.акт за дарение на недвижим имот №198, том XVIII, дело №5675/6.08.1992 г. на нотариуса при ВРС, страните по делото са придобили от родителите си И.С.Н. и И. Г. Н., при равни права, жилище на партерен етаж от двуетажна жилищна сграда в гр.Варна, ул. „Ч." ***, с площ 128 кв.м, и се състои от три стаи, кухня, хол, килер, тоалет и баня, ведно с две избени помещения: едно по-малко към улица „Ч.", понастоящем ул. „В.“, със северно и източно изложение, и едно по-голямо към двора, с южно изложение, както и таванска стая с източно изложение към тераса, входно антре за същата стая и килер до общия тоалет. Сочи се, че жилището е с два самостоятелни входа и понастоящем в него са обособени два самостоятелни санитарни възела: баня-тоалет. Излага се, че запазеното в полза на дарителите право на ползване върху дарения имот е прекратено със смъртта им. Моли се за допускане на делбата, поради невъзможност за доброволно поделяне на имота.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск за делба. Уточнява се, че с нот. акт № 74 т. IV д.953 от 23.05.1957г. наследодателката на страните И.С.Н. заедно с Т.Л., са закупили 15/18 ид. ч. от парцел VIII, кв.86 по плана на гр. Варна с къща в него, при равни части, като след одобрена регулация, същите са придобили 31 кв. м., придадени по регулация към парцел VIII кв.86 по плана на гр. Варна. Твърди се, че с договор за разпределение на етажната собственост в жилищен дом, нот. заверка на подписите рег.№164 от 11.09.1959г., е извърШ. доброволна делба между наследодателите на страните И.ка Н.а и И. Г. Н. от една страна и Т.Л. и Л.Л. от друга страна на новопостроената от посочените съсобственици на дворното място жилищна сграда и е определено процентното им участие на в общите части на сградата, както следва: 47% за И.ка и И. Н.и и 53% за Т. и Л.Л.и. Излага се, че макар и цитираният договор за доброволна делба да е приложен като доказателство към нот.акт № 198/1992г., притежаваните от съделителите ид.ч. от общите части на сградата са неправилно отразени като ½ ид.ч. Твърди се, че равни са частите в съсобствеността върху дворното място, в което сградата е построена - ½ ид.ч. от дворното място за И.ка и И.

Н.и и ½ ид.ч. от дворното място за Т. и Л.Л.и. Сочи се, че с разрешение за строеж № 154/1993г. на гл.архитект на кметство „Одесос“ е разрешено преустройство на таванското помещение в офис, а със заповед № 1812611/22.12.2020г. на началника на СГКК Варна е одобрено изменение на КК и КР и офисът е вписан като самостоятелен обект в сградата с идентификатор ***0. Излага се, че заповедта е съобщена по реда на чл.61 ал.1 АПК на ответницата и е влязла в сила. По тези съображения се моли допускане на делба на посочените имоти.

3

В съдебно заседание ищцата настоява да се осъществи инцидентен съдебен контрол по отношение законосъобразността на разрешение за строеж № 154/1993г. на гл.архитект на км. „Одесос“, като твърди, че същото е издадено от некомпетентен орган, по искане на лица, които не са собственици на имота, а ползватели.

Ответната страна настоява, че е налице самостоятелен обект на собственост, който функционира като такъв и същият е функционирал като офис. Намира, че следва да се зачетат посочените в споразумението между страните проценти ид.ч. от общите части на сградата, като само поземления имот се допусне при ½ ид.ч.

С обжалваното решение иска за делба е уважен, като до делба са допуснати следните недвижими имоти:

1/ Жилище-партерен етаж от двуетажна жилищна сграда с адм. адрес гр. Варна, ул. В. ***, с идентификатор ***.2, състоящо се от три стаи, кухня, хол, килер два санитарни възела/баня-тоалет/ със застроена площ от 128 кв.м, ведно с прилежащите му две избени помещения със застроена площ общо от 18 кв.м.: едно по-малко към ул."В." изложение север-изток и едно по-голямо към двора, изложение юг, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- няма, под обекта- няма, над обекта: ***.5 и ***.6; както и 2/ Офис с идентификатор ***.10, намиращ се на трети етаж от сградата, състоящ се от офис, килер, коридор със застроена площ от 21.40 кв.м, при общо ползване на санитарно помещение-тоалет; както и ½ идеални части от общите части на сградата с идентификатор *** и ½ ид.ч. от поземления имот, в който сградата е построена с идентификатор ***, при квоти по ½ ид.ч. от описаните имоти за всеки от съделителите.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба № 74, дело №953/1957г. се установява, че Б.П.Б. е продал на Т. М. Л. и И.С.Н. собствения си недвижим имот 15/18 ид.ч. от УПИ, върху които се разрешава строеж 260 кв.м., ведно с находящата се малка къща.

С договор за разпределение на етажната собственост в жилищен дом сключен между, от една страна съпрузите И.ка Н.а С. и И. Г. Н. и от друга – Т. М. Л. и Л.К.Л., страните по него са постигнали съгласие И.ка Н.а и И. Н. да заплатят 47 % от цялата окончателна стойност на сградата, а Т.Л. и Л.Л. - 53 %.

На основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а и от представените писмени доказателства се установява, че с нот. акт за дарение на недвижим имот №198, том XVIII, дело №5675/6.08.1992г. на нотариуса при ВРС, страните по делото са придобили от родителите си И.С.Н. и И. Г. Н., при равни права, жилище на партерен етаж от двуетажна жилищна сграда в гр.Варна, ул. „Ч." ***, с площ 128 кв.м, и се състои от три стаи, кухня, хол, килер, тоалет и баня, ведно с две избени помещения: едно по-малко към 4 улица „Ч.“, понастоящем ул. „В.“, със северно и източно изложение, и едно по-голямо към двора, с южно изложение, както и таванска стая с източно изложение към тераса, входно антре за същата стая и килер до общия тоалет; както и ½ ид.ч. от общите части на сградата и дворното място с площ от 291 кв.м.

Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх.

№ 174/13.01.2005г. А.Р. И. М. е идентично с А. И. С..

По делото е представено разрешение за строеж № 152/29.09.1993г. на гл.архитект на км. „Одесос“ Д. Н., с което по искане на И. Г. Н. е разрешено преустройство на жилищно помещение в офис. Посочено е, че на основание чл. 55, чл.56 л. 5 ЗТСУ се разрешава преустройство на жилищни помещения от собствено жилище в офис по одобрен проект, който е представен.

По делото е представено и разрешение за строеж № 154/07.10.1993г. на гл.архитект на км. „Одесос“ Д. Н., с което по искане на И.ка и И. Н.и е разрешено преустройство на таванското жилище в офис. Посочено е, че на основание чл.56 л. 5 ЗТСУ се разрешава преустройство на собствено жилище в офис по одобрен архитектурен проект.