Определение № 207 от 03.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 207 гр. Благоевград, 03.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20261200500014 по описа за 2026 година съобрази следното:

С разпореждане, постановено на 20.01.2026 г., въззивната жалба, заведена в Районен съд Благоевград с вх. № 28591 от 28.11.2025 г. и подадена от Районна прокуратура Благоевград, чрез прокурор ***, срещу част от решение № 939 от 24.11.2025 г., постановено по гражданско дело № 1786 от 2025 г. на Районен съд Благоевград, беше оставена без движение. Окръжният съд констатира, че въпросната жалба не отговаря на изискването за редовност по чл. 261, т. 2 от ГПК. Към същата не е приложено пълномощно, по силата на което Районна прокуратура Благоевград, чрез прокурор ***, може да представлява Прокуратурата на Република България, представлявана от главния прокурор, по настоящото дело, включително с право да подаде въззивната жалба. На Районна прокуратура Благоевград бяха дадени изрични указания, но тя не е отстранила констатираната нередовност на жалбата в рамките на срока, определен от ГПК. Това налага прекратяване на въззивното производство, което е образувано по споменатата нередовна жалба.

Прокуратурата на Република България, представлявана от главния прокурор, с последната редакция на чл. 136, ал. 1 от ЗСВ /ДВ, бр. 6/21.01.2025 г./, не е единна, а от по-рано вече не е и централизирана - редакция към ДВ, бр.

62/09.08.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1 от ЗСВ /посл. редакция към ДВ, бр. 6/21.01.2025 г., в сила от 21.01.2025 г./, Прокуратурата на 1

Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има следствени отдели. Следователно, по действащата нормативна уредба чл. 136, ал. 1 от ЗСВ, прокуратурата не е единна, поради което не може да се изведе от понятието „единна“ принцип, че всеки прокурор по каквото и да е дело може да представлява прокуратурата като държавна институция съобразно своята компетентност - липсва единност на прокуратурата.

Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от ЗСВ, Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Според нормата на чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, главният прокурор ръководи и представлява прокуратурата.

Цитираните разпоредби на закона водят до единствения законосъобразен извод, че Прокуратурата на Република България, като юридическо лице, се представлява единствено от главния прокурор - това е законният представител на това юридическо лице, което може да го представлява по граждански дела, когато Прокуратурата на Република България е страна в процеса, или да упълномощава лица, предвидени в чл. 31-32 от ГПК. Неоснователен е доводът, че структурните звена на прокуратурата и прокурорите при тях могат да представляват Прокуратурата на Република България по право. Предмет на тълкуване в тълкувателно решение следва да е тълкуваната разпоредба. В случая липсва посочване на тълкуваната разпоредба, обуславяща неясна норма, относима към представителната власт на прокурорите по граждански дела, което да обуслови реализиране от ОСГК на ВКС на правомощието да разкрие точното съдържание на тълкуваната разпоредба, поради което т. 5 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС относно това, че „структурните звена на Прокуратурата на Република България могат да я представляват по право“, е лишена от предмет. Приемайки в диспозитива на т. 5 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС принципа, че „структурните звена на Прокуратурата на Република България могат да я представляват по право“, ВКС действа като позитивен законодател, дописвайки ГПК и постановявайки, че „структурните звена на Прокуратурата на Република България не са надлежна страна по предявените искове по чл. 2, т. 1 - 6 от ЗОДОВ, но могат да я представляват по право и да участват в образуваните граждански дела срещу нея“.

Възможността за произнасяне на ВКС по искания за абстрактно нормативно 2 тълкуване на законови разпоредби - да изяснява точния смисъл им смисъл при противоречива или неправилна практика по тълкуването или прилагането на закона - аргумент от чл. 124, ал. 1 от ЗСВ, го доближава до ролята на позитивен законодател, но той няма конституционното и законово основание да законодателства. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗНА, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Този текст се отнася за нормативното тълкуване, но на още по-голямо основание, установеният принцип следва да се отнася за тълкуването, правено от ВКС по реда на чл.

124 от ЗСВ, което се извършва при противоречива или неправилна практика по приложението на нормативна разпоредба. Това тълкуване на върховния правораздавателен орган по граждански дела, което не е нормативно, не може да определя друг момент на влизане в сила на тълкуването, каквато възможност е предвидена по изключение при нормативното тълкуване съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗНА, ако бъде приета такава изрична норма.

Тълкувателните решения на ВКС са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове в тяхната дейност, по отношение на всички правни казуси, до които се отнасят, съгласно чл. 130, ал.

2 от ЗСВ, независимо от това кога са се осъществили юридическите факти, релевантни за казуса - в този смисъл е и Решение № 681/24.09.2009 г. по гр. д № 3189/2008 г. по описа на ВКС, I г. о. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗНА, тълкуването се обнародва или разгласява по реда, по който е обнародван или разгласен тълкуваният акт. За действието на тълкуването се прилага чл. 50 - тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Следователно, тълкувателното решение има действие дотогава, докато действа тълкуваната разпоредба. В случая, ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието по тълкуване на разпоредби от ГПК от 1952 г., който е отменен с ГПК от 2007 г. В този смисъл, при сега действащия ГПК, постановките на ТР № 3/2004 г. са загубили значение. ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието и при устройство на прокуратурата като единна и централизирана, но с последните изменения на КРБ и ЗСВ, Прокуратурата на Република България не е нито единна, нито централизирана. Новата концепция за статута на Прокуратурата на Република България, възприета от законодателя, изключва действието на постановките на ТР № 3/2004 г.

Воден от изложеното и на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, Окръжен съд 3

Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело № 14 от 2026 г. на Окръжен съд Благоевград, образувано по въззивната жалба, заведена в Районен съд Благоевград с вх. № 28591 от 28.11.2025 г. и подадена от Районна прокуратура Благоевград, чрез прокурор ***, срещу част от решение № 939 от 24.11.2025 г., постановено по гражданско дело № 1786 от 2025 г. на Районен съд Благоевград.

На Районна прокуратура Благоевград и Л. Ф. Д. /чрез адвокат С. А./ ДА СЕ ВРЪЧИ копие на настоящия съдебен акт, който може да бъде обжалван от Районна прокуратура Благоевград в едноседмичен срок, считано от връчването, пред Върховния касационен съд на Република България, с частна касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4