Решение № 793 от 07.07.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е

Н И Е № 793 гр. Бургас, 07.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 11.06.2020 г., в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 1439 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.К.Д., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 248/18.03.2020 г., издадено от директора на РДГ гр. Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 270 от Закона за горите (ЗГ), за нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗГ е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв., както и на основание чл. 8, ал. 1, т. 1, б. „б” от Наредбата за определяне на размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд е било определено да заплати обезщетение в полза на Югоизточно държавно предприятие – Сливен, в размер на 50 лева.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Д.М.от БАК, който поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган – РДГ гр. Бургас, чрез процесуалния си представител юк. Стоянова, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 11.02.2020 г., свидетелят Г.Е.Р. и колегата му Д.В., и двамата служители при ЮИДП – Сливен, извършили проверка в землището на с. Вършилово, подотдел 129:б, при която установили, че жалбоподателят К.Д. извършва паша на около 100 броя овце.

Свидетелят поискал от жалбоподателя да представи документ за паша за 2020 г., но същият не представил документ и заявил, че няма такъв. По тази причина на 18.03.2020 г. на жалбоподателя бил съставен АУАН, а впоследствие било издадено процесното НП, което е предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

В конкретния случай съдът счита, че административнонаказателното обвинение не е доказано по несъмнен и категоричен начин.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушаване на разпоредбата чл.

123, ал. 1 вр. с ал. 2 от ЗГ, съгласно която разпоредба за заплатената цена за паша на селскостопански животни в горските територии - държавна и общинска собственост на лицето се издава документ, в който се посочват видът и броят на животните.

В АУАН и наказателното постановление липсва изобщо указание за точното местоположение на подотдел 129:б в землището на с. В.и конкретното място, където се твърди воденото от жалбоподателя стадото да е осъществявало паша в нарушение на закона. Нещо повече, допуснато е и съществено процесуално нарушение при издаван на АУАН и НП (не отговарят на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и чл. 42, т. 4 ЗАНН), доколкото в съдържанието им липсва конкретно словесно отразяване дали пашата се извършва в горска територия - държавна собственост или в общинска собственост. В АУАН и НП е посочено, че лицето е нарушило разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗГ, съгласно която пашата на селскостопански животни в горските територии - държавна и общинска собственост, се извършва след заплащане на цена за календарната година, определена с решение на общинския съвет - за горските територии - общинска собственост. А от свидетелките показания на актосъставителя Р. се установи в съдебно заседание, че подотдел 129:б е държавна горска собственост. Налице е непреодолимо противоречие между посоченото в АУАН и НП и твърденията на свидетеля относно местонахождението на нарушението. Следва да се отбележи, че актовете, съставени за нарушения по ЗГ, не се ползват с презумптивна доказателствена сила, както това е предвидено в чл.

189, ал. 2 от ЗДвП за нарушения на този закон, и на органите на административнонаказателното производство е възложена тежестта да докажат по несъмнен начин всички елементи от твърдяното нарушение, вкл. мястото на извършване и виновното поведение на лицето. В случая, такова категорично доказване не бе проведено, което е основание за отмяна на наказателното постановление, включително и по отношение на обезщетението, присъдено на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 б. "б" от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд, доколкото това обезщетение се следва само при осъществено и доказано административно нарушение.

Предвид изложеното, обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло.

Така мотивиран, съдът

Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 248/18.03.2020 г., издадено от директора на РДГ - Бургас, с което на жалбоподателя К.К.Д., ЕГН **********, на основание чл. 270 от ЗГ, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 123, ал. 2 от ЗГ, е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв., както и на основание чл. 8, ал. 1, т. 1, б. „б” от Наредбата за определяне на размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд, е определено да заплати обезщетение в полза на Югоизточно държавно предприятие – Сливен, в размер на 50 лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: /п/

КС